Приблизително 50% от питейната вода у нас изтича и се губи по водопреносната мрежа 29.09 | 11:30

Осреднено приблизително 50% от питейната вода у нас изтича и се губи по водопреносната мрежа. На някои места се стига до 80%. Това означава, че от наличен 1 литър вода до потребителите достигат едва 200 мл. За сравнение, средно в ЕС се губят 23% от водата.

За това какви са причините и какво трябва да се направи, е разговорът с проф. Емил Гачев, който работи като географ в департамент "География" към Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН. Интересите му са в областта на геоморфологията, глациологията, планинските физикогеографски изследвания и климатичните промени.

"Инфраструктурата ни е остаряла и с годините не е поддържана, от там са и тези огромни загуби на питейна вода. Освен това ние имаме проблем с това колко вода се взема от водохранилищата и водохващанията, голяма част от тези вземания са безотчетни и затова дори да отчитаме консумацията на потребителя, това не е реална отчетност.

Тези цитирани данни за загубите са по официалните данни с които разполагаме, като в тези данни са и злоупотребите, но ние не можем да ги конкретизираме. Решаването на проблема започва от познаването на реалните данни или истината за него. Не съм убеден, че съществуващите структури във водния сектор са оптималните. Защо?

Ние от няколко години имаме функциониращ Висш консултативен съвет по водите, наскоро бе създаден и Борд по водите, но в тези структури се включват министри и депутати т.е. политически ангажирани хора. Онези, които могат да бъдат полезни за решаване на проблемите са експертите – например хидротехници, ВиК инженери и други. Озадачава ме създаването на втора структура, дублираща първата, признание за какво е това – дали, че първата не работи? Ако първата не работи, защо правим подобна и очакваме тя да работи?

Затова и аз съм леко скептичен, още повече, че в новосъздадената структура експерти няма. Това като че ли говори, че политиците си имат доверие и вярват, че могат да се справят с всички проблеми. Другото, което прави впечатление, че държавата,  инвестирайки средства в наука, накрая де факто не иска да ползва нейните резултати и труда на тези експерти, които имат какво да кажат. В природата има естествена цикличност, свързана с валежите, които са основният климатичен елемент, важен в случая, които отговарят за формирането на водния запас.

Тук има два основни фактора, които се преплитат – от една страна, естествените флуктуации на климата, които имат различна продължителност в годините. Те са циклични и се редуват – периоди с повече и съответно по-малко валежи. От около 2005-а до около 2016 година България бе в период на повече валежи от нормата за последните 40 години. В този период нямаше воден проблем и политиците инвестираха средства в други проекти.

През тези година и с неефективната си система се справяхме, а тя системата все повече се амортизираше. Преминахме в другия цикъл, с по-малко валежи, реално от 2019 година до днес, имаше само една година с наднормални валежи, а от 2022 година сме под нормалните валежи. От друга страна, в процеса се намесиха и промените в климата. Те се отразяват по два начина. От една страна, увеличаване на температурите, като през последните три десетилетия този процес е значителен – 0,8 градуса на национална база, а в някои части на България и около един градус. Съответно дори и да има валеж, имаме увеличение на изпарението. Нека припомня, че водният баланс в район се определя от три фактора – валежи, изпарение и отток. Реалнатеа перспектива в близко и по-далечно бъдеще за България е климатът да продължава да се затопля.

Това реално означава, че нашият воден ресурс ще се свива. Вторият момент при промяната на климата е разпределението на валежите, т.е. начинът, по който става изваляването. Това означава, че се наблюдават по-малко на брой извалявания, но с по-големи количества или месечната норма на валежите пада за три-четири дни, след което следва дълъг сух период. Промяната в глобалната циркулация води и до по-сухо лято у нас.

Какво означава това за нас, ние постепенно придобиваме климата на Гърция, т. е. лятото става все по-сухо, а зимата – по-влажна. Важното е, че валежите намаляват. В момента България е в един период на по-сухи години, но ние не сме подготвени за това, а от там и проблемът с безводието", споделя в ефира на предаването "Следобед за любопитните" проф. Емил Гачев.