Проблемите за българските училища в чужбина са с корени в родните закони 24.02 | 13:15

Включването на формулировка за държавно финансиране на българските училища в чужбина в Закона за предучилищното и училищното образование определено е положителна стъпка към поемане на дълготраен ангажимент на държавата към съдбата на емигрантите и на емигрантската общност.

Имайки предвид, че дълги години българската държава не полага достатъчно грижи за запазване връзката на емигрантите с родината, този нов закон полага една нова основа и това със сигурност ще даде резултат. В това отношение Райна Манджукова, бивш председател на Агенцията за българите в чужбина и основател на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ), е оптимист и приветства предложеното от Министерството на образованието и науката.

С формулировката в Закона за първи път от 20 години в основен текст се гарантира не само финансиране на училищата и центровете за изучаване на български език в чужбина, но и де факто това е официалното им признаване за част от българската образователна система.

Така училищата, имайки предвид и Постановление 334, излязло в края на миналата година, ще могат да осъществят и траен, а заради това и ефективен образователен процес, и да поддържат огъня на родолюбието сред емигрантската ни общност. Към момента българските училища в чужбина са близо 200, а Райна Манджукова е сигурна, че те ще стават все повече. Но по думите ѝ всичките съществуващи учебни центрове към момента обхващат нищожно малък процент деца в чужбина. Манджукова дава като показателен пример Испания, където според официални данни на властите има 132 хиляди българчета в училищна възраст. От тях максимум 5000 да са в български училища, посочва Манджукова, сигурна, че всъщност има много по-голям интерес.

Основни проблеми продължават да стоят обаче все още пред българските училища в чужбина и те се дължат най-вече на законови неуредици тук, в България.

Първият проблем, който съществено се отразява на работата на българските училища в чужбина, е и най-сериозният им разход – наемът на помещения. И въпреки че се предвижда финансиране на дейността и в някаква степен това перо ще може да бъде покрито, има и много по-лесен, дълготраен и успешен подход в тази посока. Манджукова посочва липсата на сключени междудържавни споразумения в тази сфера или неизпълнението на съществуващи такива. По думите ѝ, ако Министерството на външните работи бъде активно, това не само ще осигури дълготрайно ползване на определени помещения, те ще бъдат с по-нисък наем или дори без наем, а също ще спести пари и на българския данъкоплатец. Защото тогава няма да се налага да бъдат отпускани пари за наем – досега по програмата "Роден език и култура зад граница”, а тепърва и по ПМС № 334. Манджукова дава като пример отново Испания, където според държавната политика такива културни и образователни инициативи на различните емигрантски общности се подкрепят и местните власти предоставят за ползване безплатно или помещения, или вече изградена образователна инфраструктура. Ако в съществуващата междуправителствена Спогодба в сферата на културата, науката и образованието бъде вписана съответната клауза, български училища ще могат да използват сградите на испанските училища, обяснява Манджукова. Това и в момента се прави, но на парче, както е в провинция Валенсия и на някои други места, където инициативата е подета от общността и среща разбиране от конкретния наш дипломат.

Необяснимо е, когато нормативната уредба дава определени възможности, но те не се използват, подчертава Райна Манджукова. Такъв е примерът с "реципрочното” (според съответната Спогодба между България и Франция) положение на Френското училище "Виктор Юго” в София, настанено и осигурено в луксозен столичен квартал, и българското училище "Кирил и Методий” в Париж - буквално изхвърлено от родното посолството на улицата, без да му бъде предложена алтернатива.

Според бившия председател на Агенцията за българите в чужбина този проблем може да бъде преодолян точно с активност от страна на Министерството на външните работи, защото "един сериозен финансов проблем, може да бъде преодолян в случая не с пари, а с дипломация".

Но точно тук срещаме сериозен пропуск в предлагания проектозакон за образованието – отново по никакъв начин не са регламентирани ангажиментите на българската дипломация по отношение на работата на българските образователни огнища зад граница.

В действащата вече три поредни години програма "Роден език и култура зад граница”, както и в приетото вече ПМС № 334, съществена роля се отделя на подкрепящото писмо от съответния посланик или консул. За неговия ангажимент обаче няма ясно формулирани критерии, като например при какви условия той е длъжен да издаде това разрешително писмо или съответно при какви условия трябва да откаже. Също така няма ясно формулирани критерии за контрол над образователния процес, т.е. ако посланикът се ангажира, какви биха били и правомощията му на контрол и как би могъл той да контролира учебен и образователен процес, който може да се осъществява дори и в друг град.

В същото време посланикът или консулът са изключително важни фигури за емигрантската общност. По думите на Манджукова "той (посланикът) е България за тях". Но липсващата "буква на закона” отново оставя нещата в полето на субективизма. "Така нещата опират до лично отношение, което може да бъде добро, но може да е и безразлично, и дори враждебно" – обяснява Райна Манджукова, като подкрепя твърдението си с многобройни примери, натрупани за многото години работа в тази сфера. Пример за първото е "анатемосаният” у нас като "агент” посланик в Лондон Любомир Кючуков, когото съвсем наскоро българската общност на Острова изпрати със сълзи на очите – в буквалния смисъл на думата! Израз на пълно безразличие е поведението на посланик в една от европейските столици с най-многобройна българска общност, който – въпреки че подписва удостоверенията на учениците в българските училища там – през първите две години от мандата си не успя да намери време и желание да мине две пресечки, за да посети поне едно мероприятие в най-близкото до посолството училище. А най-любимият пример на Манджукова за враждебност и категорично нежелание за подкрепа от страна на наш дипломат е от Китай, където през учебната 2004–2005 година за българското ни училище в Пекин не се намери място в посолството и то е било приютено в швейцарското. И само смяната на посланика прекратява този позор.

"И все пак, реално погледнато, не е редно да съдим посланиците, тъй като липсата на регламент и критерии води и до несигурност. Особено днес, когато е очевидно, че е по-важно да си послушен, отколкото да рискуваш работното си място в името на идеята”, допълва Манджукова, очевидно правейки връзка с историята на собствения си не сполучлив опит да поправи нещата от поста на Председател на агенцията.

И така, проблемът остава в законодателството, което се прави тук. Демонстрирайки завидни познания в сферата на българското образование зад граница, Райна посочва, че това законодателство и критериите трябва да са достатъчно гъвкави, тъй като българските училища в чужбина са изключително разнородни – като статут, като организация, като учебен процес. "Няма нито едно с едно еднакво, всички са различни, затова и преди да се подходи към законодателни инициативи, трябва да се направи една снимка и анализ на настоящото състояние", убедена е авторката на първия и единствен преглед на състоянието на българските училища в чужбина. Манджукова припомня, че нейният анализ "Българските училища в чужбина – специфика, проблеми, перспективи”, който стана повод за първата среща на учителите през 2005 г., а впоследствие – и на създаването на Асоциацията на българските училища в чужбина е единствен досега, но, разбира се, отдавна не е актуален. Най-малкото защото обхваща 81 съществуващи тогава училища, а сега те са над 200. А и много от критериите (например, формата на финансиране) днес биха дали доста по-различни резултати.

Особено силна промяна в ситуацията предизвика безспорно програмата "Роден език и култура зад граница", чрез която всички кандидатствали училища до този момент са получили финансиране за учебници, учебни помагала, материали за художествена самодейност и други дейности. Първата година пари са получили 59 училища, а втората 149, разпределени са 5 милиона лева. Приблизително толкова училища са финансирани и през последната година, като този път обаче определени средства не са достигнали и за да не отхвърлят никое от кандидатствалите училища с редовни документи, от МОМН са били принудени да намалят средствата по отделни пера, отпускани на бенефициентите.

Фактът на приемане на Постановление №334 Райна Манджукова приема като "сбъдната мечта”, тъй като по този начин с едновременното действие с програма "Роден език и култура зад граница", първо, най-накрая се постига определено диференциране на образователните звена в чужбина, второ - дава им се мотивация за постоянно подобряване качеството на работа и покриване на критериите, и трето – максимално се оптимизира тяхното финансиране.

"Има още много неща, за които можем да говорим във връзка с проектозакона – споделя в заключение определено пристрастната към темата бесарабска българка. Райна Манджукова посочва и много други несъответствия и дори противоречия между проктозакона за образованието и ПМС №334, но е убедена, че те ще бъдат изчистени, тъй като едно от постигнатите неща, с които особено се гордее, е партньорството между МОМН и Асоциацията на българските училища в чужбина. Защото именно появата и последователната вече 5-годишна дейност на АБУЧ е истинската причина и за програмата "Роден език и култура зад граница” и за ПМС № 334. И ако проектозаконът все пак бъде приведен в съответствие с другите нормативни актове в тази сфера, това пак ще стане само ако се намеси българското учителство зад граница. "Асоциацията е един брилянтен пример за това как активната позиция на гражданското общество, на неправителствените структури, действително може да бъде коректив на държавата", убедена е Райна Манджукова, която продължава да се надява и да работи за това, този пример на взаимоотношения с българската държава да бъде последван и от другите "браншови” организации на българите в чужбина – медиите, културните и социалните сдружения, студентските клубове.