Промените в образованието затварят вратата за нашите студенти към чуждите университети 10.11 | 11:00

Преди няколко седмици експертите от Министерство на образованието и науката (МОН) предложиха сериозни промени в системата след като беше приет новият закон за образованието.

Сред идеите са учениците до 4-ти клас да учат до 15-ти юни, а децата от пети до единайсти клас – до 30-ти юни. Така се удължава учебната година.

Орязването на предмети също беше планирано, но това създаде напрежение сред учителите.

Засега не е ясно дали например в гимназията единият срок ще се учи музика, а другият изкуства.

Планира се да бъдат въведени нови предмети.

За най-малките ученици – предприемачество и компютърно моделиране. За по-големите – гражданско образование, но заради него се очаква да бъде орязана философията.

Новите учебни планове на МОН ще ограничат силно възможностите на завършилите училище по тях младите хора да учат в чужбина, пише OFFnews. Причината е предложението да бъдат намалени драстично броя на задължителните часове по ключови предмети, сред които дори първия чужд език в езиковите гимназии.

Така има риск българските ученици да не могат да покрият изискванията на чуждите университети за минималния задължителен хорариум и по формален признак да бъдат лишени от възможността да кандидатстват извън България.

До момента МОН не аргументира предложените промени, въпреки че те са драстични - например хорариумът за изучаването на първия чужд език в езиковите гимназии се свива наполовина - от 4 на 2 часа седмично. Толкова са сега и толкова ще останат часовете по втория чужд език.

Вече стана ясно и че се планира премахване на обучение по основни предмети като история, биология, химия, физика във втория гимназиален етап (XI и XII клас), сериозното намаляване на часовете по информатика, силното ограничаване на часовете по философия, орязването на часовете за изкуствата.

Новите планове дават часове за обучение по избираеми предмети, но учениците ще могат да избират само от предметите в задължителната им програма за годината (т.е. само български, математика, език, гражданско образование или спорт). Например ако искат да учат биология и химия, за да се подготвят за изпитите за медицина, няма да могат да посочат тези предмети като задължително-избираеми. Има и факултативни часове, в които могат да се учат и предмети извън предвидените в задължителната програма. Но тези факултативни часове няма как да са достатъчни, нито могат да допълнят хорариума на кандидатстващите в чужбина.

Директори и учители обсъждат, че промените неминуемо ще свалят още нивото на българското училище. Те си обясняват ограничаването на възможностите за кандидатстване в чужбина чрез орязването на хорариума с прокарани лобистки интереси от средите на българските университети, които са в криза за студенти от години, защото младите хора търсят по-високо качество и заминават за чужбина.