Промишлени екобомби унищожават реките 20.03 | 16:45

От няколко години природозащитната организация WWF предлага промени в законодателството, което засяга съхраняването на българските реки от опасните последици на промишлени дейности в тях. Това съобщи Владимир Иванов от глобалната природозащитна организация WWF, създадена в Австралия.

Заради изникващите като гъби малки водно електроцентрали и от промишления добив на инертни материали сме свидетели на все по-сериозни поражения в реките, като пресъхване на водите, отклоняване на речните корита, разораване на речните дъна, отклоняване на течението, изчезване на рибата и цялата характерна флора и фауна. За това алармираха експертите от WWF Любомир Костадинов и Иван Христов.

Българските реки, особено в Северозападна и Югозападна България, са на път да изчезнат и да бъдат унищожени завинаги като местообитания, предупреждават от организацията.

Затова от WWF България са решили да дадат по-галяма гласност на проблема, като в центъра на тазгодишната кампания "Часът на Земята", който е на 28 март, поставят опазване на реките от вредното въздействие на човешката дейност.

Такива поражения срещу природата у нас вече са налице. Тези опасни процеси се наблюдават от 10 години, като стават все по-сериозни с драстичното увеличаване на броя на тецовете – от 36 през 2002 г. на 217 г. към днешна дата и с тенденция за двойно повече заради изграждащите се централи в момента. Все по-сериозна е опасността водните централи да превърнат планинските реки в лунни пейзажи – без капка вода и никаква риба. Рискът е най-вече за реките в Северозападна, Западна и Югозападна България.

Не по-малка екологична бомба предизвиква и контрабандното добиване на инертни материали, особено в реките Вит, планинските притоци на Лом, реките Струма и Места. Дълбаенето на багерите е унищожило безвъзвратно качествата на земеделската земя по поречието, речните дъна са издълбани, флората и фауната са изчезнали, местообитанията на птиците и животните са изгонени завинаги, предизвиканата ерозия на почвите е разрушила пътища и мостове.

За да сме съпричастни не само към глобалната кампания в защита на Земята, но и с българската кауза за защита на реките от пресъхване и унищожение, трябва да изгасим осветлението у дома в събота, 28 март, от 20.30 часа. Така от една страна ще се почувстваме едно семейство с жителите в над 7000 градове в света, а от друга ще дадем ясен сигнал на държавата да вземе спешно нужните мерки в защита на реките, призоваха от WWF – България.

В София по повод "Часът на Земята" общината организира вечерно светлинно шоу пред Народния театър, а във Варна инициативата по традиция ще е в Морската градина.

Символичният жест с изгасянето на осветлението означава всеобщ призив за по-устойчиво бъдеще, каза Владимир Иванов. И допълни, че основната задача на глобалната зелена организация е човечеството да се справи с последиците от огромния натиск на вредното човешко действие върху земята, което е причина и за климатичните промени. Така отговаряме на апела на природата, подчерта още той.

Какво представлява "Часът на Земята"?

Първата инициатива на "Часът на Земята" на WWF се е провела преди 7 години в Сидни, като каузата тогава бе опазването на Големия бариерен риф край Австралия. От тогава всяка година каузите са различни.

Инициативата се трансформира в глобално общество, убедено в устойчивото бъдеще на планетата. "Частът на Земята" дава възможност на всеки човек да разбере какво влияние имат малките постъпки върху голямата планета и как може да използва силата си, за да се справи с климатичните промени, става ясно от българския сайт на WWF.
И колкото повече страни и градове се включват в "Часът на Земята", толкова повече инициативата излиза извън демонстрацията "на тъмно", обясни Иванов.

Защо 60 минути на тъмно?

"Часът на Земята" е много повече от 60 минути на тъмно, отбелязват от WWF. За това свидетелстват някои от големите емблематични победи в света в резултат от проведените кампании. Ето и добри примери за това:

Гората на "Часът на Земята" в Уганда - през 2013 г. WWF-Уганда избира 27 км ерозирала заради обезлесяване земя и се захваща да я превърне в първата гора на "Частът на Земята". Там ще се засадят 500 000 местни видове дървета. Standard Chartered Bank - Uganda дари 250 000 дървета, а министърът на околната среда дари 1000 дървета.

След подписка, подкрепена от 250 000 руски граждани, руската Дума одобри поправка в Закона за защита на околната среда и моретата с нови правилата за извличане и транспортиране на въглеводороди. Законът вече изисква компаниите да поемат по-голяма отговорност за предотвратяване на нефтени разливи. В случай на разлив фирмата, която държи лиценза за извличане на нефта, вече е задължена да направи пълно възстановяване на околната среда, дори и само един от изпълнителите да е виновен. Законът включва и мерки за координиране на действията при разлив и дава възможност на доброволци да помогнат с почистването.

"Часът на Земята" през 2013 г. в Аржентина води до обявяването на защитена морска зона от 3,4 млн. хектара. Преди приемането на закона само 1% от крайбрежния район на Аржентина е бил защитен. Създаването на тази зона увеличава територията, ограничаваща икономическата дейност на повече от 4%.

През 2014 г. Платформата Earth Hour Blue пък събира средства за хиляди икономични отоплителни печки за най-бедните хора в Мадагаскар.

В Парагвай "Часът на Земята" мобилизира подкрепа за удължаване на мораториума върху дърводобива. Така се спира обезлесяването на критично застрашени Атлантически гори поне до края на 2018 г.

В Тайланд и Тайван кампанията въвежда образователни програми в училище за опазване на околната среда.
В САЩ момичета от скаутското движение инсталират стотици хиляди енергоспестяващи крушки.

През 2014 г. в предизвикателството за градовете на "Часът на Земята" се включиха над 2120 града, с изключителни мерки за справяне с климатичните промени.

Да си пожелаем и спасяването на българските реки чрез каузата "Часът на Земята" се нареди в този достоен списък.
"Това е само началото, представете си какво можем да постигнем през 2015 г. в "Часът на Земята", уверяват организаторите на кампанията от WWF.

И ако преди 7 години инициативата е била посветена само на климатичните промени и в частност на спасяването на Големият бариерен риф, то вече е налице световно зелено движение - извън рамките на една тема и на една държава, обобщи Владимир Иванов. Все повече известни хора – артисти, спортисти, общественици, политици и дори президенти на държави от цял свят застават зад благородната кауза за опазване на планетата .