Радев: Скопие да зачита правата на гражданите с българска идентичност 26.03 | 17:21

Напредъкът на Република Северна Македония /РСМ/ към пълноправно членство в Европейския съюз е стратегическа цел за България. Нейната реализация обаче зависи от готовността и политическата воля на югозападната ни съседка за изпълнение на критериите за членство в ЕС и зачитане на правата на гражданите, които открито изявяват българската си национална идентичност. Това заяви държавният глава Румен Радев в рамките на експертна дискусия за състоянието и перспективите за развитие на отношенията между България и Република Северна Македония, която се проведе днес по инициатива на президента на "Дондуков" 2 . В срещата участва вицепрезидентът Илияна Йотова, както и изявени български учени, експерти, дипломати и журналисти.

Участниците в дискусията подчертаха, че европейската интеграция на всички държави от Западните Балкани е от стратегически интерес за страната ни и ще допринесе за затвърждаване на демократичните процеси и насърчаване на добросъседските отношения и икономическия растеж в целия регион.

Разрешаването на въпросите в двустранните отношения между България и Република Северна Македония изисква политическа воля, активен институционален диалог и постигането на необратимост в изграждането на добросъседски отношения, посочи Румен Радев. По думите на президента трайното преодоляване на натрупаните противоречия няма да се постигне само с политически декларации и е необходима комуникация и ангажираност на институциите на всички нива, мъдрост, разум и прозорливост и от двете страни.

Според президента ролята на държавата и обществените медии в Република Северна Македония е от ключово значение за създаването на нов климат в двустранните отношения. България очаква от югозападната ни съседка да работи за създаването на всички необходими условия за свободен икономически, културен, медиен и информационен обмен от двете страни на общата граница. От ключово значение е преустановяването на говора на омразата срещу България, както и на медийните и обществени кампании за стигматизиране на хората, които са запазили българското си самосъзнание, независимо от натиска и репресиите в тоталитарното минало. Фалшификацията на исторически извори и литературни произведения също следва да бъде преустановена, а текстовете на учебници, пояснителни бележки на исторически паметници, както и на официалните страници на научни, образователни и културни институции, да е в съответствие с оригиналните източници и историческата истина. 

От ключово значение за развитието на двустранните отношения е прекратяването на дискриминацията на гражданите в РСМ, които открито изразяват българската си национална идентичност, призоваха експертите. Зачестилите случаи на потъпкването на тези права, страхът, насаждан у всеки, който дръзне да покаже българския си произход, наказването на всяко желание за връзка и добронамереност към татковината, са нарушение на Копенхагенските критерии за членство в ЕС. Българското общество е много чувствително на тази тема и няма правителство, което да пренебрегне тези обстоятелства.

Според участници в дискусията, пренебрегването на редица аспекти на двустранния Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество от Република Северна Македония, поставя под въпрос заявеното желание от югозападната ни съседка да изгражда добросъседски отношения с България. Затова страната ни следва да настоява за гаранции относно зачитането на правата на българите в Република Северна Македония, които да бъдат законодателно регламентирани и осъществявани на практика. Постигането на устойчиви и необратими резултати в тази насока от страна на РСМ следва да се превърне в задължително условие за постигането на напредък в процеса на европейска интеграция.