Разпети петък е: Всяко дихание страда заедно с Богочовека 22.04 | 09:00

Разпети или Велики петък е най-тъжният ден за християните, най-страшният от седмицата преди Великден. На него извършваме възпоминание на бичуването, поруганието, разпъването и смъртта на Спасителя.

В този ден Светата Църква припомня как разбойникът от кръста изповядвал, че Христос е небесен Цар, както и молбата му Господ да не го забравя в царството Си. На тези събития са посветени и богослужебните песнопения.

На Велики петък, когато Спасителят умира, през деня не се служи Света литургия. Изнася се Христовата плащаница, в която тялото му е било завито след свалянето от кръста. Преди началото на службата в средата на храма се издига "гробът" Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя плащаницата - парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта Христови.

В наши дни плащаницата обикновено се поставя на маса и православните християни минават под нея. За църковния ритуал това действие има стойност на поклон пред гроба Господен, а за народната традиция - на надежда за здраве. Тази година,  за разлика от миналата, миряните ще могат да минават под масата и да докосват плащаницата, а свещениците ще раздават здравец, както е традицията на този ден.  Отнасяме цветето в дома си и го поставяме над иконите, за да ни напомня, че очакваме великия ден. 

Вечерта се извършва Опелото Христово, на което се съпреживява смъртта му.

Неслучайно именно в този ден от Страстната седмица постът е особено строг: Църквата повелява тогава да не се яде, нито нещо да се пие (дори вода).

Според евангелските текстове на Разпети петък небето и земята са се раздрали, а Слънцето се е скрило, като над цяла Голгота е настъпила пълна тъмнина. Народът допъва, че на Велики петък и пиле не пее и гнездо не вие.

Всяко дихание страда заедно с Богочовека, съпричастно е на неговата смърт и погребение. В петък никой не подхваща каквато и да е работа.

Тъй като Разпети Петък е период на траур и скръб, в този ден и не се препоръчва да се отдавате на развлечения и гуляи. Вместо забавления, по-добре е да се концентрирате върху молитвите и да помагате на близките.

В допълнение към християнските традиции, на Велики петък има народни обичаи, повтарящи суеверия и като цяло имат езически корени. Например, понякога се палят на високи хълмове огньове, защитаващи, според вярата, от зли духове. Съществува и забраната за селскостопанска и ковашка работа. 

Жените трябва да се откажат от шиене и плетене, а цялата друга домакинска работа трябва да бъде завършена до Велики четвъртък. Но печенето, напротив, препоръчва се: смята се, че хлябът, приготвен на този ден, може да лекува болести.

Повелята да не се пие вода, а да се пече хляб почива на легенда, която разказва, че в петък, когато Христос се качвал към Голгота с огромния кръст на плещите, той минал край една жена, която перяла, и ѝ поискал малко вода. Жената обаче вместо вода му дала помия.

По-нататък в друг дом, където печели хляб, дали на Спасителя малко от топлия хляб и след като го изял, Исус казал: Проклета да бъде жената, която пере в тоя ден, а благословена оная, която приготвя хляба!