Рекорден брой противоградни ракети използвани, но една от най-важните площадки не работи 06.05 | 15:15

Сезонът за борба с градушките в България официално започна, като атмосферните промени предизвикаха активизиране на противоградовата защита в цялата страна. От началото на годината до момента над България са изстреляни над 14 000 противоградни ракети, сочат официалните данни за 2024 година.

"Като загърми и затрещи, ми е жал за труда, който полагаме. Ще си купим зеленчуци, ако трябва, но защо се мъчим, ако всичко се унищожава?", споделя Христина Димитрова от село Студено буче, област Монтана, чиято градина с картофи, лук и магданоз наскоро е пострадала от дребна градушка.

Въпреки активизираната защита, в област Монтана вече са изстреляни близо 100 противоградни ракети от началото на сезона. Условията за работа обаче са изключително тежки за служителите, които често рискуват здравето си.

"Като започне да гърми и святка, излизаме да работим. Нямаме защитно облекло – стоим по блуза, вир вода. Понякога дори парчета лед падат върху нас", разказва ракетострелецът Юлиян Демевриев.

Сериозни проблеми с оборудването
Една от най-натоварените площадки в областта все още не е заработила поради липса на базово оборудване. "Една площадка остана не оборудвана поради липса на акумулатори, закъсняла обществена поръчка и липса на средства", обяснява Обретен Обретенов, директор на Регионална дирекция "Борба с градушките" – Монтана.

Недостиг на квалифицирани кадри
Освен техническите проблеми, дирекцията се бори и с недостиг на квалифицирани специалисти. "Няколко месеца вече търсим електроинженер и електротехник. Разпитват, интересуват се и като стигнат до заплащането, се дърпат обратно", допълва Обретенов.

Системата за противоградова защита в България покрива над 2 милиона хектара земеделска земя в най-засегнатите от градушки райони на страната, включително областите Видин, Монтана, Враца, Плевен, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Сливен и Хасково.

Миналата година в област Монтана са изстреляни над 1600 ракети, което е рекорд за последните две десетилетия. Въпреки това усилията на специалистите често са възпрепятствани от недостатъчното финансиране и остарялото оборудване.