Родителските кооперативи - обединение на основата на ценности и възгледи 22.12 | 13:26

При продължаващата криза за свободни места в държавните детски градини в големите градове родителските кооперативи постоянно се увеличават.

От няколко години става все по-разпространено няколко семейства да се самоорганизират, за да предоставят обучение и социална среда от връстници в т.нар родителски кооперативи. Дали обаче това движение се дължи единствено и само на липсата на места в държавните детски градини или на високите такси в частните?

Миналата седмица протестът срещу задължителната предучилищна подготовка за 4-годишните беше подкрепен и от много родители, които са основали и участват в родителски кооперативи. На дискусията в Народното събрание стана ясно, че в момента тече и регистрацията на Асоциацията на родителските кооперативи и съвсем скоро тя ще може да представлява и официално исканията за признаване от страна на Министерството на образованието, науката и младежта на тази алтернативна форма на обучение за децата.

Асоциацията се сформира в следствие на нуждата на съществуващите вече кооперативи и семействата, които членуват в тях, да съществува пространство, където да се обмени опит и идеи, но и като начин да получат подкрепа, обяснява Зорница Трифонова, представител на екипа. До този момент много от родителите в кооперативите в София поддържат някакви връзки помежду си, но те се базират преди всичко на лични контакти. В последните една-две години непрестанно възникват нови кооперативи и би било добре да има възможност за обмяна на идеи и практики, посочва още Трифонова и допълва, че целта на тази асоциация не е да обхване всички кооперативи или да задължава кооперативите да се включат в нея.

В последно време според нея възникват и форми за отглеждане на деца, които наричат себе си кооперативи, но не са такива в същността си. По-скоро представляват вид частна детска градина. Затова и питаме за същността на кооператива.

Това е форма за отглеждане на деца във възраст за ясла или детска градина, в която обаче активно участват родителите. "Всеки родителски кооператив си има своя собствена философия и свои ценности и родителите, които се включат в него споделят тези общи възгледи", обяснява Зорница Трифонова.

Съответно и новите членове, които поискат да се включат трябва да се съгласят или да приемат тези ценности. Принципът на обединение обаче не е случаен, както става в детските градини, където родителят не може да избере нито учителката, нито програмата, по която се работи.

Разбира се има шанс да се създадат връзки между родителите и семействата, които посещават една и съща детска градина, но обединението не е на основата на общи ценности и възгледи как трябва да се възпитава едно дете. "Важно е правилата в семейството и отчасти в детската градина да са достатъчно близки", подчертава Зорница, за да може обучението сред връстници да бъде допълнение на възпитанието в семейната среда.

Затова и на този етап отхвърля идеята на МОНМ родителските кооперативи да се регистрират като филиали на детски градини. Според нея предложението поражда твърде много въпроси – кой налага правилата, кой упражнява контрола, каква е ролята на родителя. Едно такова предложение трябва да бъде промислено, за да е работеща форма.

"Принципът на един кооператив е че той се създава от група родители, за да удовлетвори техните нужди. Той се управлява, финансира, ръководи, контролира от тези родители – които го създават и участват в неговия живот. Една частна или държавна детска градина – това е организация, която има някакви поставени финансови цели. Тя се създава, за да предложи някаква услуга на родители. Ние не правим кооператива, за да предложим услуга на лицето Х, като ние ще вземем и ще отгледаме детето му. Ние, родителите, отиваме и ставаме част от този кооператив. И ако един родител не е готов да поеме своите отговорности и задължения, той не би могъл да бъде част от него. Всеки един кооператив функционира спрямо това, доколко родителите, имат възможност да се включват във всяка една дейност."

Зорница Трифонова подчертава, че от Асоциацията нямат никаква идея да искат закриване на детските градини, нито да налагат избраните от тях форми да обучение и възпитание на децата. "Ние не целим затварянето на една или друга форма, а предлагаме просто една друга форма. Тя има своето място и предлага на родителите нещо различно. Защото кооперативите не се създават само защото няма къде да си заведем децата. Те отговарят на нашите нужди да създадем място, което е продължение на това, което правим в семейството." От Асоциацията настояват просто държавата да признае съществуването и на алтернативни форми за обучение на децата.

Според възрастта на децата родителските кооперативи са най-разнородни. Има и такива за деца в яслена възраст, в други групите събират деца, почти бебета, с по-големи.

Но една шарена група не е пречка при обучението, тъй като както по-малките могат да научат нещо от по-големите, така и по-големите учат от по-малките – учат се на грижа, на съпричастност, посочва Зорница.

Групите от деца в кооперативите са значително по-малки, отколкото тези в детските градини – 5-6 или до 8-10 деца в група. Съответно на тях се пада един учител.

Изключително важна е ролята на родителите, които си разпределят различни дужерства. Повечето кооперативи наемат специални учителки, а дежурният родител е вторият възрастен, който прекарва време с групата деца. Освен това родителите в кооператива разделят най-често всички останали задължения – от административните до приготвянето на храната и почистването на помещенията. Отговорността за всичко това се разпределя и всеки родител трябва да отдели не само финанси, но и време за това. Включително и за изготвянето на програмите, по които работят децата. Срещите между родителите са регулярни, а контакта между родители и учители ежедневен.

На въпрос какви специалисти се наемат в кооперативите, Зорница Трифонова отговаря, че всъщност се оказва доста трудно да се намери мотивиран да работи с децата персонал. "Ние не изключваме ролята на специалистите. Ние се учим от тях и включваме специалисти в нашата работа", обяснява тя. Не дипломата прави човека, а ролята на учителя е изключително важна. Тя самата споделя, че ще търси начини да запише малката си дъщеря на предучилищна подготовка при същия учител, който познава от голямата си дъщеря. За съжаление това може и да не е възможно, тъй като избор в държавната система трудно се прави.

Всеки родителски кооператив избира сам специалистите си – по художествено майсторство, по пеене или музика, по приложни изкуства. В някои кооперативи има логопед, психолог. Според Зорница Трифонова именно формата на кооператива дава възможност на родителите да предоставят повече и по-разнообразни дейности на децата си, така че развият те способности максимално. "Разпространена е практиката една и съща тема да се прави по различни начини, така че всяко дете да може да опита своите способности и да открие своята сфера за развитие", обяснява Трифонова.

До този момент в разговора не е казана и една дума за пари. Затова и питаме Зорница Трифонова какъв е бюджетът, който трябва да отдели едно семейство – между 200 и 400 лв. Сумата зависи от програмите и решението какви специалисти ще бъдат наети и какви допълнителни форми ще бъдат избрани – разходки, посещения на музей.

Сумата е значително по-висока от таксите в държавните детски градини и се доближава до таксите в частните детски градини. В тази сума обаче ни влиза стойността на часовете и усилията, които влагат родителите в дейността на кооператива. Зорница Трифонова се усмихва на този коментар. Нали са родители – това трудно се изчислява.