Ромите вече не са желани и като избиратели 14.11 | 11:49

Една година след трагичните събития в пловдивското село Катуница, които доведоха обществото до разделение, екипът на Сдружение ”Гражданско общество в действие” изготви доклад, който анализа факторите, довели до ескалиране на етническото напрежение в България по време на предизборната кампания през 2011 г. и констатира все по-малкото участие на ромите в политическия живот на страната.

Докладът беше представен вчера по време на дебат в Червената къща от Орхан Тахир, който беше категоричен, че тенденциите от последните години показват едно радикализиране на етническите отношения при провеждане на избори, под влияние на набиращия сила националпопулизъм.

Представената в доклада информация се базира на мониторинг на обществените процеси в периода септември 2011 г. – август 2012 г. Орхан Тахир обърна специално внимание на динамиката в броя на общинските съветници, които печелят места в страната. Цифрите ясно показват драстичното намаляване – от 2003 година, когато ромите са били представени от 113 общински съветници, издигнати от ромски политически партии и формации, до 2011 година, когато броя съветници е 17.

Въпреки провелите се през последните 10 години обучения на роми от различни неправителствени организации за политическо включване и менторство (обученията са общо 13 в цялата страна), и въпреки наличните вече и добре обучени кадри, действащите политически партии към момента отказват да предоставят възможности на ромските общност. Дори и подготвените и обучени роми не намират място в редиците на партиите, констатира Орхан Тахир като посочва, че от преминалите обучения 171 роми нито един не е намерил място в политическия живот на страната.

Едновременно с това докладът на "Гражданско общество в действие" констатира и намаляване на изборната активност сред ромското население, което е в разрез с тезата за купуването на гласове. На последните избори са наблюдавани общо 46 изборни секции в страната, разположени в квартали с преобладаващо ромско население.

Общо 43% е била избирателната активност, като обаче ако се извадят недействителните бюлетини тази активност пада до 36%. За сравнение средната за страната активност на президентските избори е 49.9%. Тахир коментира, че продължаващото с години неглижиране от страна на управляващите на ромското население и спекулирането от страна на българските правителства с проблемите на интеграцията, довеждат и до едно капсулиране на самата ромска общност.

"Ромите не намират място в политическите партии, но в последните години вече не са желани и като избиратели", коментира Орхан Тахир, като допълва, че проблемът не е толкова в купения вот, а в общите тенденции за контролиране на вота.

Според Орхан Тахир определено съществува опасност за либерално-демократичния модел в България и отношението към малцинствата е лакмус за това. А в страната в последните години се налага и то без никакво санкция, въпреки съществуващите закони, говорът на омразата, агресията и сегрегацията. Като пример той посочи не толкова скандиранията на националисти по шествия и митинги, нито езика, с който медиите говорят за ромите, а официални изказвания на български управници – Бойко Борисов, Росен Плевнелиев (преди да стане президент) и Томислав Дончев.

В дискусията за Катуница се включи и политологът Огнян Минчев, който обаче още в началото подчерта, че тезата му за политическото участие на ромите не бива да изхожда от този случай, тъй като "Катуница не е етнически казус, а класически криминален казус". И в него по-скоро може да бъде видят първият и единствен засега "антифеодален бунт на населението", бунт срещу новите български феодали.

Така, според Минчев, един напълно социален проблем се използва от политически формации, за да се превърне в етнически и да обслужи конкретни цели по активизация на населението. Може да се очаква, според тезата на Огнян Минчев, тези тенденции да се засилват все повече с приближаването на предизборната кампания следващата година. Това е един от успешните начини да се пренасочи обществената енергия от бедността към етнически конфликти и може да се очаква.

По отношение на изключването на ромите от политическия живот на страната Огнян Минчев напълно се съгласи с тезата на Орхан Тахир, като обаче допълни, че този проблем е и въпрос на активност на самите ромски елити, които не проявяват нито активност, нито еманципираност.