Само с козметични промени по Закона за отнемане на имущество няма да минем 17.01 | 18:01

Законът за отнемане на имуществото, придобито от престъпна дейност, е мярка насочена срещу организираната престъпност и политическата корупция, а не срещу обикновените граждани.

Това коментира министърът на правосъдието Диана Ковачева. По думите ѝ текстовете на този закон изцяло следват европейските стандарти и България е поела ангажимент, че такъв закон ще има. Ковачева обясни, че този законопроект няма да бъде внесен от Министерството на правосъдието, но то ще има отношение към няколко концептуални въпроса.

След като първите предложния за промени бяха отхвърлени от парламента, сега законът трябва да се преработи почти изцяло, преди пак да бъде внесен в Народното събрание. "Само с козметични промени няма да мине", подчерта тя. С един нов закон би могло да се преодолее създалия се обществен негативизъм към текстовете. Ще бъдат премахнати опасенията, че законът ще преследва обикновените хора, а не престъпниците.

"Ако това се случи, значи самата философия на закона е сбъркана", смята Диана Ковачева.Тя допълни, че за да бъде този закон работещ, началния момент, от който трябва да започне проверката на имуществото и начина, по който е придобито, е повдигането на обвинение от страна на Прокуратурата.

Така, още на този ранен момент ще може да бъде запазено имуществото, което подлежи на отнемане. Ако се стигне до съда, то би могло да бъде разпиляно и ефектът ще се загуби, коментира министър Ковачева.

За да бъде ефективен и работещ законът, от министерството смятат, че трябва да отпаднат административните нарушения, най-малкото защото самата Комисия за отнемане на имуществото няма необходимия капацитет да проверява толкова много сигнали.

Друго важно условие е отнемането на имуществото да се извършва от граждански съд. Това означава, че производството по отнемане на имуществото ще върви паралелно и независимо, от каквото и да е производство пред наказателен съд, подчерта Ковачева. Тя обясни, че става дума за ситуация, в която процедурата пред гражданския съд е независима от това дали има влязла в сила присъда.

Срокът от 25 години назад за проверка, както бе заложено в предишния текст, обаче е много дълъг не защото накърнява чувството за обществена справедливост, а защото се губи предсказуемостта на закона, която е важна за ефективното му действие.

Друг проблемен въпрос в предходния текст е бил прагът от 60 хиляди лева - сума, от която трябва да започне проверката на имуществото. Правосъдният министър обясни, че според препоръката на Венецианската конвенция е, че прагът трябва да бъде нисък, като се прави връзка с Ирландския закон, при който той е 13 хиляди евро.

От правосъдното министерство предлагат прагът на имуществото, след който да започне проверката, да стане 250 хил. лева. Според Ковачева това е един разумен праг. "Смятам, че трябва да става не за имущество придобито от престъпна дейност, а за имущество придобито със средства, за които не е установен законен източник”, заяви правосъдният министър.

Тя припомни отново, че става въпрос за доказване на законния произход на имуществото.

От министерството предлагат още новият закон да върви и с нова комисия, която да прави проверката, преди производството да влезе в гражданския съд. Ковачева поясни, че от правосъдното министерство са предали са предали своята концепция на всички заинтересовани институции.