Сбогом, мое море! Не е весел тоз час... 27.08 | 12:06

На 94-годишна възраст почина Валери Петров! Поклон!

От iNews.bg

Валери Петров е той е доайен на българската литература, но заедно с това е съвременният български писател, с чието име на английски излизат най-много резултати в търсачката Google. Могат да му съперничат само класици от историята като Ботев.

"Valeri Petrov” writer – около 208 000 резултата
"Valeri Petrov” author – около 206 000 резултата

Високият резултат за Валери Петров се дължи и на сайтове на български. А преводите му на Шекспир са цитирани по света в много литературни сайтове и страници на библиотечни фондове. Това в никакъв случай не омаловажава великолепната му поезия, превеждана на няколко езика. Валери Петров е писател, чието творчество се свързва главно с миналия век, но продължава да пише и сега и да се конкурира с автори от епохата на интернет.

Показателни за популярността в чужбина са и текстовете в Уикипедия. За Валери Петров, освен на български, има и на английски, немски, иврит, руски и украински.

Чуйте записи с Валери Петров:

http://178.238.238.70/gramofonche/zagolemi/valeri.petrov--stihove--radio/muzika--v.petrov--radio.mp3

gramofonche.chitanka.info/zagolemi/valeri.petrov--stihove--radio/valeri.petrov--interviu--artefir.110110--radio.mp3

 

За щастието

И както тече си на човека живота
между три неприятности и два анекдота,
изведнъж като някаква тържествуваща нота,
като гръм от небето,
като експлозив,
от който светът
става свеж и красив -
Щастие! Щастие!

И нов, непознат,
сякаш целият град
в това чудо невиждано взима участие,
и си казваш: - До днес
как живял си ти без
щастие, щастие!

Но както със щастие е изпълнен човека,
той привиква със него, тъй че лека-полека
това, новото, също става стара пътека
и само нарядко
за секунда едва
поразява те споменът:
- Какво беше това
”Щастие! Щастие!”?

Като нов, непознат,
сякаш целият град
в това чудо невиждано взел бе участие
и, ах, как от днес
ще живееш ти без
щастие, щастие?

 

Хвърчащите хора

Те не идат от Космоса, те родени са тук,
но сърцата им просто са по-кристални от звук,
и виж, ето ги – литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора
и добре, че се срещат единици поне
от рода на хвърчащите хора.

А ний бутаме някакси и жени ни влекат,
а ний пием коняка си в битов някакъв кът
и говорим за глупости, важно вирейки нос
или с израз на мъдра умора
и изобщо – стараем се да не става въпрос
за рода на хвърчащите хора.

И е верно, че те не са от реалния свят,
не се срещат на тениса, нямат собствен ‘Фиат’.
Но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора -
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от рода на хвърчащите хора?


Трудно

Не, не бе хумореска
зад гърба ми живота,
но аз в него до днеска
търсех смешната нота.

Смях - с онази гълчава,
смях - във тази тревога,
но сега ме смущава
туй, че тук, в епилога,

с труд намират се, ето,
съответните рими
за най-смешното, дето
- олеле! - предстои ми.

Водещи

Най-четени