Свети Георги ще помолим, с нас по пътя да върви 06.05 | 09:18

Гергьовден е един от най-големите празници в България и то не само защото днес имат имен ден хората с едни от често срещаните имена Георги, Гергана, Гинка, Галина, Галя, Ганка, Ганчо, Габриела и др.

Гергьовден съвпада с разцвета на природата. Затова той е наречен още "цветен Гьорги".

Народът разделя годината на два цикъла: летен - от Гергьовден до Димитровден, и зимен - от Димитровден до Гергьовден.

От Гергьовден започва новата скотовъдна година, доенето на млякото, клането на агнета, подновяването на трудовите договори.

Срещу Гергьовден и на самия празник се извършват множество обичаи и обреди, целящи да подсигурят здравето на хората, приплода на животните и опазването на основния животински продукт - млякото.

Централен момент в обредността е задояването на овцата, която първа се е обагнила през годината. Тя се окичва с венец от къпина, глог, здравец, коприва, завързани с червен конец.

Същият венец се окачва и на вратата на кошарата. Задояването на млякото прави млада жена, във фертилна възраст. На менчето, в което се дои млякото се привързва китка цветя с червен конец. Първа запива млякото млада жена, за да се раждат женски агнета, през кухи стебла от девисил.
На Гергьовден за пръв път се приготвя и прясно сирене, което не се соли, за да не пресъхне млякото на овцете. То също се окичва със зеленина:чесън, бук, глог, коприва.

Тревите, цветята, разлистените клонки заемат съществено място в гергьовденската обредност. Това е начин да се пренесе по имитативен път силата на зелената растителност, жизнеността на природата върху човека и животните. Затова в утрото на празника къщите, градините, стопанските помещения осъмват окичени с букови клонки, с клонки от разцъфнала ябълка или друго плодно дърво.

Наред с обичаите за здраве и плодородие се извършват и обреди за прогонване на злото, което може да повлияе зле на животните и да отнеме плодовитостта и млечността им. Народът упражнява защитна магия чрез използване на растения и храсти, покрити с тръни и бодли, жилещи и лютящи, със силна и натрапчива миризма- чесън, коприва, глог, къпина.

Днес е и денят, в който се чества Свети Георги Победоносец. Свети Георги е един от най-почитаните светци в Източноправославната църква.
Обезсмъртен в мита за Свети Георги и ламята.

Роден в Кападокия (Мала Азия), на 20 години му е дадена военната титла трибун, след като се проявява като пълководец. През 303 г., по време на управлението на император Диоклециан, е убит, тъй като е защитавал християнската вяра.
На иконите Св. Георги Победоносец е изобразяван винаги на кон, а в краката му лежи убитата от него ламя.

Традиционно ястие на този празник е приготвянето на цяло агне, което вероятно е свързано със езическите жертвени ритуали дошли от Славянската религия. Съществува легенда за обреден ритуал, че на Гергьовден агнето се коли до бяла стена на къща или друга стопанска постройка. Кръвта, която блика от прерязаното гърло на агнето по правило облива стената.

По петната, които остават се гадае каква ще бъде годината - добра и плодородна или бедна. Друг ритуал повелява, кръвта на закланото гергьовско агне да се поръси по земята, за да носи плодородие.

6 май е обявен е за официален празник в Република България, както и за Ден на храбростта и Българската армия.

Денят на храбростта започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване. Празникът е официално учреден на 9 януари 1880 г. с указ № 5 на княз Александър I Батенберг. По-рано на 1 януари с указ № 1 е учреден и военният орден за храброст - отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле.

През 1946 г. комунистическото управление прекъсва традицията на празника, която е възстановена на 27 януари 1993 г.
По традиция на днешния ден се отслужва водосвет на бойните знамена пред Паметника на Незнайния воин в столицата.