Свети Иван Рилски - нашият небесен покровител 19.10 | 07:54

"Пазете се от змията на сребролюбието", е един от заветите на най-известния български светец

От Андриян Георгиев

"...Най-вече се пазете от змията на сребролюбието, защото сребролюбието е корен на всяко зло според апостола..." 

                                                                     Из "Завет"

 

Свети преподобни Йоан (Иван) Рилски е най-известният български светец, небесен закрилник и покровител на българския народ, патрон и основател на най-големия манастир в България - Рилския, патрон е на българските будители. Българската православна църква почита паметта му днес (19 октомври).

Девет жития и много химнографски творби (служби), писани в продължение на столетия, описват живота на светеца. В повечето случаи съставени по добре позната агиографска схема, тези текстове – едните обширни, другите твърде кратки - съдържат много трафарети, топоси (общи места), цитати от свещените книги. Но сред тях прозират и някои действителни моменти от съдбата на техния герой. 

По времето на цар Петър (927-970) в България се зародило отшелничеството – едно движение с очевидно религиозен характер, провокирано до голяма степен от състоянието, в което било изпаднало българското общество. Негов създател е Йоан Рилски, канонизиран по-късно от църквата за светец и покровител на българския народ.

Йоан, роден в с. Скрино, Дупнишко, отрано изпитал горчилката на сирашкото детство. Когато пораства, раздава имуществото си на бедните и се усамотява в Осоговската планина. Оттук нататък той извършил всички подвизи, които съответствали на най-добрите традиции на православното монашество. Бил нападан от разбойници, но оцелял; борел се с бесове и други сили; обикалял различни манастири край Земен, във Витоша и най-сетне намерил убежище в Рила планина, където на една скала преживял седем години, изложен на големи лишения и опасности. Светията остава в Рила до края на дните си.

Суровият аскетичен живот и благостта на характера му го правят широко известен в цялата страна. Но това само го карало да търси още по-усърдно усамотените и недостъпни убежища.

Скоро около Йоан във "Великата Рилска пустиня” се заселили и други отшелници, които образували ядрото на бъдещото манастирско братство. Към 930-931 г. те основали манастир. Прочулият се вече пустинник и отшелник естествено застанал начело на манастирското братство и го ръководел в продължение на десетина години. Към 941 г. той напуснал своя пост на игумен на основания от него манастир и се оттеглил в усамотение.

Това съобщение на житиеписеца, допълнено и от други данни, свидетелства за разрастването на отшелничеството по българските земи в тези времена. Наред с дълбоките религиозни причини, които предизвикват желанието за бягство от света в търсене на личното спасение, не бива да се подценяват и социалните мотиви за това необичайно до тогава явление в живота на българското общество.

В житието на пустинослужителя се разказва за едно поклонническо посещение на цар Петър, който му предложил пари и скъпоценности. Рилският пустинник, според биографа му Св. Патриарх Евтимий Търновски, дал необходимите съвети на царя, а златото препоръчал да използва за войска и оръжие, от които така много се нуждаела тогава държавата.

Няколко години преди края на живота си Рилският светец написал прочутия си "Завет”, в който завещавал на манастирските братя да живеят сговорно, да изкарват с труд хляба си и да отбягват съблазните на светския живот. В същото време Св. Иван им напомнял за техните задължения към народа си и ги съветвал да бъдат негови наставници във вярата. Тези съвети и представи за монашеството на Свети Йоан са ключ за разбиране на неговото лично поведение и мотивация за извършените духовни подвизи, т.е. не могат опростенчески да се схващат като "бягство от живота и задълженията към обществото”, а като модел за истинския живот, но живот за малцина, за идеалната личност на средновековното общество – светеца.

Св. Йоан Рилски се поминал на 18 август 946 г. Погребан е в Рилската Света обител, където е гробът му и до наши дни.        

Днес (19 октомври) Църквата празнува скромния отшелник от Рила планина, когото още приживе наричали земен ангел и небесен жител.

Тридесет и четири години след успението си Св. Йоан се явил на сън на своите ученици и им заповядал да изровят нетленното му тяло и да го пренесат в Средец. Там мощите на светеца били пазени в продължение на два века.

През 1195 г. цар Асен тържествено ги пренесъл в столицата Търново. През 1496 г., след като получили разрешение от султана, монасите от Рилската обител върнали мощите на светеца от Търново в основания от него Рилски манастир.

Предполага се, че канонизацията на Св. Иван Рилски е извършена през X век, след пренасянето на мощите му от Рила в Средец, където в негова чест е построена църквата "Свети Лука".

По повод отбелязването паметта на светеца Негово Високопреосвещенство Видинският митрополит Дометиан в съслужение с Негово преосвещенство Величкия епископ Сионий - викарий на Видинския митрополит, духовници от епархията и гости ще оглави Божествената света литургия в празнуващата своя храмов празник Чипровска света обител "Св. Иван Рилски". Светата Литургия ще започне в 9:00 ч., след което ще бъде осветен и празничен постен курбан за здраве и благословение на вярващите.

В катедралния храм "Св. вмчк Димитър Солунски" във Видин тържествено ще бъде отбелязана паметта на Св. Йоан Рилски, който е патрон на северния параклис в храма. Светата Литургия ще започне в 9:00 ч. и ще бъде оглавена от Негово високопреподобие архимандрит Поликарп, предстоятел на храма и духовенството катедралата. След богослужението ще бъде осветено празнично коливо в памет на рилския отец и закрилник Св. Йоан Рилски. 

Водещи

Най-четени