Свети Константин обявил свободата на християнската вяра 21.05 | 07:09

На 21 май православната църква почита паметта на светите равноапостолни император Константин и майка му Елена. Именно Константин премества столицата на Римската империя от Рим във Византия и новият столичен град е кръстен Константинопол в негова чест.

Но не с това ще се запомни царуването на императора. През 313 година, макар и некръстен, той обявява свободата на християнската вяра. Това е бил един от първите му укази, а документът всъщност проповядва пълна веротърпимост – на езичниците оставил правото да извършват своите обреди, а на християните – свободно да почитат своя Бог.

През 323 година император Константин става владетел на цялата Римска империя, но е недолюбван в Рим, където все още имало поклонници на древноримските богове. Затова се мести в Източните части на империята. В малкият град на брега на Босфора той започва да строи дворци, бани и храмове, нямало гладиаторски битки.

През 325 година император Константин свиква и Първия вселенски събор против ереста на Арий.

Император Константин благоговее пред знамението на Кръста Господен. Той изпитва желание да го открие, но счита себе си за недостоен, тъй като воин е пролял много кръв. Константин моли своята майката - Елена, живяла благочестиво, да отиде в Светите земи и да откри кръста, на който е разпънат Христос.

Облечена в скромни дрехи и сливайки се с тълпата, Елена поела своя път на Изток в своето поклонение към Бог. И успява със своята мисия да открие Кръста Господен.

Кръстът е бил положен в сребърен ковчег и оставен за съхранение в новопосторен храм. На Велики петък кой е изнасян за поклонение. Напускай Йерусалим Елена взела частица от Кръста в дар за своя син.

Макар и да носи в сърцето си християнската вяра, император Константин остава некръстен буквално дни преди смъртта си. Той починал през 337 година малко след като приема християнската вяра, на 65-годишна възраст.

Народните чествания на празника у нас са донякъде са нееднозначни. Св. Св. Константин и Елена на много места в страната се почитат с нестинарски танци. Наклаждат се големи огньове, а мъже и жени танцуват върху горящите въглени.

Православната църква не признава този обичай, а напротив – дори и го преследва. Макар и танцуващите да държат икона на Св. Св. Константин и Елена в ръцете си, те са наричани "обладани от дявола".

Най-голямата магия на нестинарството е, че танцуващите в жаравата не получават изгаряния и по тази причина много от тях вярват, че този обичай има връзка и с Благодатния огън, който не отдава топлина и не изгаря.