Сезоните в България стават само два? 29.01 | 15:45

Климатичните промени са осезаеми по цялата планета, като това води до различни катаклизми. Хубавата новина е, че България ще остане с четири сезона, независимо от промените, които наблюдаваме, заяви в интервю за БТА проф. Веселин Александров, директор на департамента "Климатология и Агрометеорология" към НИМХ-БАН.

Въпреки обнадеждаващата информация, проф. Александров обясни, че все пак границите между сезоните са по-размити, но не можем да говорим за субтропичен климат в бъдеще. Аномалиите ще продължат, и то с по-голям интензитет - наводнения, суши. 

България ще има проблем с водния ресурс и затова трябва да се създават планове и стратегии, които да се изпълняват, за да се смекчат негативните последствия от промените на климата.

Проф. Веселин Александров смята, че Добруджа ще остане житницата на България, но трябва сериозно да се помисли за напояването в този край, както и в Югоизточна България.

Професорът успокои обществеността само няколко дни след като стана ясно, че най-големият ледник в Източна Антарктида - Тотен, е започнал да се топи заради затоплянето на океана. Ледникът е с размери 120 км на 30 км. Изчезването му би предизвикало покачване на морското равнище с 6 метра. Австралийски учени дори установиха, че водата около ледника е по-топла от очакваното и че той може да се топи отдолу.

По този повод Георги Стефанов, експерт "Политика и климатични промени”, обясни пред в. "Монитор", че промените в климата са различни на отделните континенти и екосистеми. Така че няма как даден глобален проблем да оказва едно и също влияние върху цялата планета.

Основната заплаха за човечеството е покачването на Световния океан. Всяка година през последното столетие нивото му се вдига средно с около милиметър – милиметър и половина. Само за едно столетие това оказва голямо въздействие върху островните държави в Пасифика, в Тихия океан, които имат много ниска надморска височина, и на държави, които всъщност са разположени на делтите на големите реки като Бангладеш. Там хиляди стават жертва на урагани, наводнения и на непрекъснато повишаващата се ерозия на водите върху крайбрежните брегове. Също така не на последно място трябва да отбележим разтопяването на ледниците и намаляването на площите на ледените шапки на Северния и Южния полюс.

Георги Стефанов коментира влиянието и на въглеродния диоксид, нивото му е под 1% от общото количество атмосфера. Според последните доклади на Световната метеорологична организация количеството на въглероден диоксид се е повишило със 142% от нивата си в атмосферата от прединдустриалната епоха или последните 250 години. Трябва да отбележим, че за този век имаме едно усилено покачване с повече от 30% на количеството на въглеродния диоксид в атмосферата. Макар той да се води основен парников газ, е важно да знаем, че той не е най-силният, който има отношение към общото повишаване на температурите.

Когато говорим за изменение на климата и глобално затопляне, визираме средната глобална температура, но ако видим какво се случва в северните ширини, там климатът рязко се е променил през последните няколко десетилетия и е станало доста по-топло.Зимата идва с няколко седмици по-късно и е с няколко седмици по-кратка.

Всички научни компютърни модели, които предвиждат какво ще се случи от непрекъснато увеличаващите се количества на емисии и парникови газове, говорят за бавно и постепенно покачване на температурата до един момент, в който започва усилено отделяне на метан. По този начин е възможно глобалната температура рязко да се повиши заради тези метанови емисии от вечно замръзналата почва.

Ако хората осъзнаят този глобален проблем и се предприемат адекватни мерки за ограничаване на емисиите, ще успеем да предотвратим този краен ефект на рязко покачване на температурите, който да доведе до сериозни катаклизми. 90% от учените по света признават, че затопляне има и основният фактор за това е човешката дейност.