Сеизмолозите успокояват: Земетресението в Румъния не е опасно за България 25.06 | 21:32

Магнитудът на този трус, в сравнение с онези във Вранча, представлява грубо около 25 хил. пъти по-малка енергия, посочва сеизмологът Емил Боте

"Земетресението, което е регистрирано снощи в района на град Корабия, Румъния, е от типа приповърхностни земетресения и нямат чак такова въздействие както земетресенията във Вранча, които всъщност са доста по-далеч, но вследствие своята дълбочина и значително по-голяма сила оказват по-съществено влияние." Това обясни Емил Ботев, ръководител на Департамент "Сеизмология" в Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН.

По думите му румънското земетресение е на 50–60 км навътре в територията на страната. Но понеже е на 70–80 км от Белене, Козлодуй, също така представлява интерес.

"В този район ние нямаме данни за земетресение с магнитуд, по-голям от 5,5–6 по скалата на Рихтер, за разлика от вранческите, където земетресенията са с магнитуд 7–7,4 и имат една повторяемост средно от около 40 години", обясни Ботев.

По думите му има много по-малка опасност за територията на България и хората могат да са спокойни.

"Това земетресение беше с магнитуд около 4. По-различните видове вълни в нашата мрежа мисля, че максималния магнитуд, който можахме да дадем е 3,9. Това, че се получават твърде често е нормално, тъй като магнитудът е показател за енергията на самото земетресение, а както е известно ние не можем по никакъв начин да измерим истинската енергия на едно земетресение. Мери се само по косвени признаци, каквото представляват сеизмичните зони за по-слабите земетресения", каза сеизмологът.

"Магнитутът на румънското земетресение в сравнение с онези на вранческите земетресения представлява грубо около 25 хил. пъти по-малка енергия. Това говори, че не може да има такова въздействие, още повече че тук са приповърхностни събитията, т.е. в земната кора, а не долу в мантията, както във Вранча. Затова тук стана много бързо затихване още след формирането на вълните при разкъсването на повърхността", обясни Ботев.

По думите му приповърхностните събития имат съществено и много силно влияние в епицентралната зона.

"Това е все едно под краката ти да се разкъсва част от земната повърхност, но дълбоките много дълго запазват своята енергия на големи разстояние, когато са по-силни и могат да доведат до опасни въздействия", допълни Емил Ботев, цитиран от агенция "Фокус".