Село Бисер месец след стихията 05.03 | 11:36

Близо месец след наводнението в село Бисер все още изглежда сякаш бедствието се е случило вчера. Полусрутени къщи чакат да бъдат съборени и въпреки че тежките машини работят по цял ден, има още десетки сгради, които се крепят само на по една стена.

Хората, чиито домове не са в толкова лошо състояние, че да бъдат съборени, продължават да изваждат покъщнината си, или поне това, което водата не е отнесла, и да мият калта.

Тенчо и Дима си купуват къща в село Бисер на 27 декември миналата година. Теглят заем от 10 000 лева. А къща вече нямат – само двор. Тежките машини събарят останките от сградата навръх националния празник. Сега двамата чакат да видят дали ще им построят нова къща, както са им обещали. Опасяват се, че тъй като имат апартамент в Харманли, няма да получат нищо, а да построят сами нова къща за тях е невъзможно. В единия край на големия празен двор са подредени строителните материали, които са успели да извадят от развалините, както и пролетните цветя, които тъкмо са напъпили и Дима е успяла да опази от багерите.

Малко по-надолу по улицата, в къщата на баба Яна, върху стените на първия етаж още се вижда докъде е било нивото на водата. Когато вълната достига къщата ѝ, избива едновременно прозореца и вратата на стаята, където тя е била с мъжа си. Нивото на водата се покачва за секунди. Дядото едва я измъква през прозореца. Част от животните им се удавят - други оцеляват. Двете малки прасенца се качват на гърба на магарето и успяват да се спасят.

Пострадалите от Бисер получиха храна, посуда, одеяла. Докато говорят за фаталния 6-ти февруари, когато двуметровата вълна от язовир "Иваново" заля селото, обаче се усеща как са се настроили едни срещу други. Гледат кой какви помощи е взел, кой – повече, кой – по-малко, на кого къщата е по-пострадала, кой има повече доброволци в дома си...

А в момента доброволците пристигат в селото с организацията на движение "За земята". През уикенда се събират 12 души, които помагат на хората да разчистят довлечените от водата дървета по дворовете, разрушените оранжерии, наводнените и пълни с кал стаи, да изградят наново съборените огради и стопански постройки. От кметството и кризисния щаб не оказват съдействие на доброволците, но те не остават гладни и без подслон благодарение на хората от Бисер.

Иначе по цял ден около разрушените къщи обикалят роми и предлагат да помогнат с разчистването – срещу 15-20 лева дневно. В къщата на баба Яна две ромски деца – едното на десетина, а другото на 5-6 години, свалят керемидите и разковават гредите на едната стопанска постройка за 30 минути. И за по 5 лева.

В селото постоянно патрулират коли на военна полиция, за да пазят разградените дворове и незаключените къщи. От време на време се вижда как са подгонили някой крадец.

В Бисер е спокойно. Чува се само ръмженето на багерите и булдозерите. А старите хора разказват, че за последно са видели селото си да изглежда така след войната.

Очаква се 50-те обявени за опасни къщи в селото да бъдат съборени до 8 март. Освен тях обаче има над 100 сгради, които се нуждаят от сериозен ремонт. По първоначални оценки щетите, нанесени на село Бисер, са за над 3 милиона лева. Още толкова ще са необходими за възстановяването на пътищата и жп линиите. Извън сметките – водната стихия отне живота на 10 души.