Смрад, мизерия и студ сковават бъдещите ветеринари 04.12 | 10:30

Специалността "Ветеринарна медицина" е една от най-трудните за изучаване дисциплини. За нея се изисква студентите да се запознаят с органите и структурата на всички видове растения и животни, което означава сериозно залягане над учебниците.

Теорията обаче е една малка част от материала, който изучаващите специалността трябва да усвоят. Без практика още от студентската скамейка никой не може да упражнява професията след време.

Практиката във ветеринарната медицина е скъпо удоволствие и всеки университет, който има честта да предлага тази специалност на студентите си, трябва да разполага с достатъчно средства, за да осигури подходяща материална база на студентите си.

Затова неслучайно ветеринарната медицина е и една от най-скъпите специалности в сферата на образованието. Семестриалните такси са доста по-големи от тези на по-масово разпространените дисциплини във ВУЗ-те. Те варират от 500 до 3500 лв.

Приемът за изучаването на тази специалност също не е лек, а подборът на студентите, които искат да я изучават е доста сериозен. Въпреки голямата борба за прием в специалността, някои от студентите не издържат на напрежението и се отказват от ветеринарната медицина още във втори курс.

В България само два ВУЗ-а предоставят възможност за изучаване на специалността "Ветеринарна медицина". Това са Тракийския университет в Стара Загора и Лесотехническия университет в София.

За част от студентите по ветеринарна медицина в Лесотехническия университет разочарованието от това да изучават така желаната от тях специалност е било твърде голямо при сблъсъка с базата и условията, които им предоставя учебното заведение.

Упражненията на ветеринарите се провеждат в Заразна клиника, която Факултетът по ветеринарна медицина (ФВМ) към Лесотехническия университет ползва под наем от БАН и в Клиниката за дребни животни в Студентски град.

Част от студентите във ФВМ споделиха пред iNews ужаса, с който се сблъскват почти всеки ден, но от съображения за сигурност поискаха да останат анонимни.

"Първо едва намерихме сградата на Заразна клиника, оказа се, че се намира в района на "Гео Милев". По-лошото е, че се намира около гора, има и бунище и е пълно с бездомни кучета и клошари. Пътят до сградата е разбит, няма асфалт, пълно е с дупки и чакъл и дори с джип зимата трудно може да се придвижиш до там. Вътре в сградата е страшна влага и ако се облегнеш на стената, падат парчета от мазилката", разказва студент впечатленията си, по време на упражненията.

"В другата сграда пък в Студентски град е ужасно студено, дограмата е толкова стара и изсъхнала, че като си сложиш ръката усещаш силния вятър навън. Вътре стоиш с яке и излизаме навън да се стоплим през зимата."

"Използва се формалин за дезинфекция по време на опити, който е карциногенен. Насълзяват ти се очите като седиш над препарата. В помещенията мирише на умряло и на мърша, а прозорците не се отварят", споделят студентите как протичат занятията им. 

"В огромен казан за лютеница от едно време се варят кокалите на животните, слагат перхидрол вътре, за да могат да ги избелят и ги варят, за да може да им падне месото. Това се случва, докато студентите са там и се разнася отвратителна миризма. Препаратите за опитите се подготвят в кръглия голям и врящ казан с плоския капак, който го вдигат двама души с две кърпи.

"По време на упражненията по Анатомия в залата на една маса лежи умряло куче, покрито цялото с ларви на мухи. За да му видиш органите трябва да му се отмести опашката и сигурно около 200 мухи излязоха в този момент от там. Уличните кучета са основните препарати по Анатомия.

Всичко е супер нехигиенично и е много опасно, защото може да се заразиш по някакъв начин с нещо. Това са мъртви трупове и не се дезинфекцира по абсолютно никакъв начин. Единствено се минава с вода и гъба, за да се почисти кръвта, а гъбите са с косми по тях."

Само 200 лева се отпускат на година за реактиви по химия, при положение, че трябват 3000 лева на година. Преподавателите взимат назаем от Софийския университет, за да покажат на студентите нагледно нещата. Реактивите са натриев хлорид, спирт, сярна и солна киселина . Реактивите стоят във вивариума при животните, които са десет поколения назад гризачи при невероятно неприятна миризма и фекалии в разядени кашони.

"По Анатомия, за да ни покажат лекциите използват апарат с диапозитиви от 1960 година, при положение, че има мултимедия. Миналата година донесоха плазма с вградена камера, но те не я използват, а предпочитат стария апарат с диапозитивите.

Новите микроскопи са прибрани, защото сме им хабели крушките и гледаме на един микроскоп от памтивека, който така загрява, че направо пари и можеш да си изпържиш яйце отгоре. Качих диоптър с 1,25 откакто съм в тази специалност. Преди една година бях 1.75 диоптър, а сега съм 3", разказва студент.

Запитани дали използват предпазни средства, студенти споделят: "От университета не дават ръкавици, престилки и маски за опитите, всичко си го носят студентите. Преподавателите използват ръкавиците си по 15 пъти, което е изключително нехигиенично. Има една огромна мивка с разлепени плочки, където се мият с остарели гъби.

Между 30 и 50 души на ден минават през тази сграда. Въпреки че вече са се примирили и свикнали с миризмата, не могат да се примирят с мръсотията и с тоталната неподдържаност.

Държавното обучение е 500 лева на семестър, недържавната поръчка е 1989 лева, чужденците плащат по 3500 лева на семестър, а в тази специалност чужденците преобладават.

От много време се говори за местене на студентите в нова сграда, която се намира в района на Божурище, но всичко остава висящо във времето и пространството, твърдят учащите. "Самите преподаватели не знам, как го търпят това нещо, да работят в такива условия. Да седиш в тази гниеща дупка и да миришеш тези гадости, а всичките ни преподаватели са много добри. Ние учим на стари и умрели животни, които веднага си променят облика. Това те затруднява да учиш. Да свалиш кожата и органите на една жаба ти е важно в тази специалност. Проблемът е, че не може да държиш за съхранение 20 дроба на животни в бидон с формалин на пода. Те не могат така да се съхраняват, изсъхват, променя им се структурата и вече нямат нищо общо с истинския орган".

От iNews потърсихме за коментар ръководството на Лесотехническия университет в лицето на ректора проф. д-р инж. Веселин Брезин и декана на Факултета по Ветеринарна медицина (ФВМ) проф. Богдан Аминков. И двамата се отнесоха изключително сериозно към проблема и се съгласиха с оплакванията на студентите относно мизерията в Заразна клиника.

Ректорът проф. Веселин Брезин беше по-снизходителен в определението и описанието на въпросната Заразна клиника. Той заяви, че сградата не е от най-добрите, не е приветлива и обстановката в нея не е особено приятна.

Проф. Брезин, защо студентите по ветеринарна медицина се обучават в такива лоши условия в Заразна клиника?

- Лесотехническият университет е наемател там, тъй като преди години ни бе отнето правото да ползваме сградата на Ветеринарномедицинския факултет. Имахме намерение по доклад на декана да се вложат малко повече пари там, но впоследствие се разбра, че БАН се съди с Консерваторията. Така че тази сграда в момента е спорен имот и единствената причина, поради която ние не сме вложили никакви средства, това е, че тя няма изяснен статут на собственост.

След като бяхме извадени от Ветеринарномедицинския факултет ние бяхме прехвърлени в тази сграда. Това бе след 2000 година, а спорът за собствеността е от около 2-3 години. Реално ние сме с вързани ръце и нищо не можем да направим.

Това, което сме предприели като стъпки е, че получихме дарение от правителството, което ни предостави 116 дка от едно бивше поделение в Божурище, където ние искаме да изнесем част от клиниките. Сами разбирате, че от едно военно поделение трудно може да стане учебно заведение.

Там има три типа сгради. Едните трябва веднага да бъдат съборени и ние работим по въпроса, други могат да се ползват частично и трети, които с допълнителна инвестиция, биха могли да бъдат оправени. Ние в момента плащаме там по 1600 лева за охрана и в момента правим проучване за кандидатстване по европейски проекти. Вероятно имаме и слабости, но нас ни принудиха обстоятелствата.

Студентите се оплакаха изключително много от мръсотията и неподдържането на хигиена по време на упражненията, което ги кара да се страхуват, че могат да се заразят с нещо по време на занятия?

- Навсякъде слагаме сапун и хартия, където са заявили по катедрите. За Заразна клиника не зная, но по отношение спазването на хигиена нямам никакво съмнение. Студентите дори си имат специални облекла за там.

А за това, че ги е страх вечерно време да излязат от сградата, защото наоколо има клошари, бунище и кучета?

- Заразна клиника е на "Цариградско шосе" в квартал "Яворов", където се продават най-скъпите жилища, ние не се намираме в "Орландовци "или някъде другаде.

От своя страна деканът на факултета по "Ветеринарна медицина" проф. Богдан Аминков отрече някои твърдения на студентите във връзка с отоплението и техниката по време на занятия.

Проф. Аминков вярно ли е, че микроскопите са толкова стари, че като загреят може да си изпържиш яйце на тях?

- Зная с какво разполагаме и зная, към какво се стремим и какво трябва да постигнем. В рамките на тази година се закупиха за 17 хиляди лева микроскопи, сега ще купим за 50 хиляди лева апарат, който дава възможност рентгеновия образ да бъде дигитализиран. Клиниката за дребни животни в Студентски град в рамките на няколко месеца трябва да бъде променена като външен вид. Факултетът разполага с доста апаратура.

Относно парното, по принцип цялата сграда е на централно отопление, то не е локално и стартира със започването на отоплителния сезон. В някои лаборатории може да има някаква по-ниска температура, но като цяло отоплението е нормално, нали и аз имам там кабинет и водя занятия.

Какво ще предприеме ръководството в краткосрочен план, за да реши проблема?

- Както ректорското, така и деканското ръководство възнамеряваме да направим всичко най-добро и то във възможно най-кратко време. Единият вариант е в Божурище, търсят се и вътрешни варианти, за да може всички тези слабости и пропуски да бъдат отстранени в най-скоро време.

Заразна клиника е въпрос на време. Опциите са две - едната е по-дългосрочна, каквато е вариантът с Божурище. Там има две сгради, които могат да се използват в най-скоро време. Текат процедури относно уточняване на собственост и неща, които са от технологичен характер. Другата опция е старите бараки зад централната сграда на университета да се съборят и на тяхно място да се изградят нови модерни лаборатории.

Аз ще направя всичко възможно, което зависи от мен и в рамките на една година проблемът ще бъде решен.