Спасяването на българските евреи: Преди 73 години Синодът се застъпи за тях пред царя 15.04 | 16:45

15 април е важна дата в българската история, свързана с безпрецедентния благороден акт за спасяването на евреите в България от концентрационните лагери в Европа. Това припомня организацията на българските евреи "Шалом". На този ден през 1943 г. преосвещените архиереи от малкия състав на Светия Синод на Българската православна църква (БПЦ) са поканени в царския дворец "Врана", за да изяснят взаимно становищата си по еврейския въпрос. Посрещат ги цар Борис III и премиерът Богдан Филов.

Архиереите обаче предвидливо си вземат свой протоколчик, за да се запише всяка казана дума и всеки да си носи отговорност за казаното.

Повод за срещата са писмо до Царя с копие до Богдан Филов и копие от Протокола на извънредната сесия в пълен състав на Светия Синод от 2 април 1943 г., в което се изразява неодобрението на БПЦ срещу депортирането на евреите в концентрационните лагери.

"Българската православна църква не може да споделя принципите, какъвто е например расисткият, чрез който може да се създаде омраза и да се вършат насилие и жестокости. Тя не може да приеме началото, че някои раси трябва да бъдат лишени от човешки права на живеене", пише в протокола.

Софийския митрополит Стефан казва: "И ако Църквата ни не се намеси, за да защити тия нещастни люде, ние можем да очакваме още по-големи издевателства и жестокости, за които един ден добродушният ни народ ще изпитва срам, а може би и други несгоди".

В писмото си до Царя Светия Синод настоява:

1. Да не се лишават християните от еврейски произход и евреите въобще в страната от елементарните права на човеци и граждани и да не бъдат лишавани от правото да живеят в страната и от възможността за работа и човешки живот;

2. Ограничителните постановления по отношение на евреите да бъдат смекчени и да не бъдат прилагани с престараване и суровост;

3. Да се отмени неоправданото задължение християните от еврейски произход да носят редом с християнския кръст и еврейска звезда.

Когато започва срещата със Светия Синод, цар Борис III изглежда огорчен и развълнуван и се обръща към присъстващите: "Ако не познавах от близо негово Високопреосвещенство наместник-председателя на Синода Неофит, възможно беше това писмо да ме огорчи много...".

След това Царят обяснява, че ще каже няколко думи по еврейския въпрос, които продължават повече от половин час.

По време на срещата представителите на Светия Синод напомнят на Борис III Божието слово: "С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери"(Мат.7:2).

Като отстъпка на Синода Царят оттегля първоначалното си отрицателно становище за избора на български патриарх и предоставя на архиереите на БПЦ сами да решават този въпрос. Владиците обаче настояват, ако не за патриарх, то поне за екзарх, който впоследствие да бъде провъзгласен за патриарх. Царят им предоставя да се споразумеят с правителството за необходимите промени в Екзархийския устав, но в никакъв случай не желае този въпрос да бъде свързан с неговото коронясване, тъй като бил републиканец по убеждения.