Споровете около Киевската декларация (ОБЗОР) 17.07 | 21:00

Сътресения около официалната позиция на България и Киевската декларация за подкрепа.  Въпреки официалната информация, че страната ни е подписала документа, и президентът Румен Радев, и външният министър Велислава Петрова обявиха, че подпис няма. Раздор в кабинета - също. Темата предизвика сериозни критики от страна на опозицията.

"Буря в чаша вода". Това определение даде външният министър Велислава Петрова на казуса около българската подкрепа за Киевската декларация. Тя обясни още, че декларацията на практика не е подписана, защото при такива документи не се полага подпис.

Според премиера Румен Радев участието на България на форума в Киев дава възможности за енергийно и икономическо сътрудничество, но конкретни ангажименти не са поети. По отношение на бюджетната процедура премиерът обяви, че има желание от страна на ЕКОФИН да намалим бюджетния дефицит, но това според управляващите е невъзможно в бюджета за 2026 година.

Външният министър не е положил подпис под Киевската декларация, заяви Румен Радев. Премиерът обаче не отрече българската подкрепа: "Тя отиде там, за да продължи двустранните разговори, които имахме с президента Зеленски в областта на енергетиката и икономиката. Искам ясно да заявя- няма никакво противоречие по отношение на войната в Украйна, нито госпожа Петрова е подписвала тази декларация".

Срещата на върха "Украйна – Югоизточна Европа" събра в Киев представители на 11 държави и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. В преамбюла на Декларацията се посочва кои са държавите, заявили своята политическа подкрепа. От присъстващите това не е направил единствено сръбският президент Александър Вучич. Българската подкрепа е изразена чрез външния ни министър Велислава Петрова-Чамова.

В парламента тя определи темата като "буря в чаша вода". "Никой не е подписвал никаква декларация. Такъв тип декларации не се подписват. Такъв тип декларации се приемат постоянно. Тя дава основни параметри за политически послания. България ще работи в сферата на енергийна свързаност и сигурност на Украйна", подчерта външният ни министър. 

В подкрепа на думите на външния министър беше и коментарът на президента Илияна Йотова по темата: "Няма никакви противоречия. За такъв род документи нито има предвидена дискусия по време на форумите, нито има гласуване, нито се слагат подписи. Това са така наречените консесусни декларации". 

За премиера най-притеснително е разширяването и задълбочаването на войната. "За много страни далече на Запад ядрената катастрофа в АЕЦ "Чернобил" беше новина, но за нас, тя беше реалност, която се отрази върху здравето на хиляди хора. Сега виждаме новини за атаки по ядрени централи, военните действия продължават да ескалират и трябва да си задаваме въпроса дали е възможен и тактически ядрен удар и до какво ще доведе това", добави Радев. 

Министър-председателят даде и още един детайл от преговорите с турската компания "Боташ", с която служебният кабинет на Гълъб Донев сключи договор почти година след началото на войната в Украйна. "Няма как да разкривам конкретни параметри от протокола, който беше подписан. Мога да кажа, че освен тези 15 месеца замразяване, в този протокол има съществено намаляване на цената, така че маршрутът от Турция през България става много конкурентоспособен", подчера Радев. 

Коментар по темата с Киевската декларация дойде и от ГЕРБ и "Демократична България". Двете парламентарни групи отправиха остра критика към управляващите и подчертаха, че подобен случай не представя страната ни в добра светлина. От "Демократична България" настояха президентът Илияна Йотова да свика Консултативния съвет по национална сигурност.

"Киевската декларация е заключителен документ и няма физически, ръчно положени подписи под такъв документ. За подписан се счита тогава, когато някоя държава не е изрично заявила, че не иска да участва, като Сърбия например. Или е огромен политически гаф, или е преднамерен ход, който обслужва тезата -  у нас едно, навън друго", заяви Георги Георгиев, ГЕРБ. 

"Виждаме, че много хора очакват да видят мастило и подпис върху подобна декларация в международния протокол. Такава практика няма. Винаги на подобни срещи, когато между страните има единодушие, си има информирано съгласие. Ако някоя от страните не е съгласна с декларацията, това се оказва изрично", изтъкна Ивайло Мирчев, "Демократична България".