Средното възнаграждение на магистратите е до 8730 лв., получават и 5500 лв. за облекло 28.10 | 12:30

Качеството и ефективността на съдебната система в България намаляват, въпреки високите възнаграждения на магистратите. Това заяви проф. Пламен Киров в ефира на Нова телевизия, коментирайки решението на Висшия съдебен съвет (ВСС) да увеличи заплатите на съдиите и прокурорите с 18% през 2026 г.

Според новите данни, възнагражденията на някои съдии ще достигнат близо 24 000 лева месечно.

"Броят на приключените дела през тази година ще бъде с 18% по-нисък, отколкото преди десет години", отбеляза проф. Киров, който е преподавател по конституционно право.

Експертът подчерта, че проблемът не е в самите заплати на магистратите, а в дисбаланса между тях и останалите професии в публичния сектор. "Един младши прокурор днес получава повече от професор по право преди неговото пенсиониране", коментира той.

Проф. Киров даде и конкретни примери за ниската ефективност на съдебната власт – сред тях е продължаващото с години дело "Дебора", което "все още е на стартова позиция", както и дела за пътнотранспортни произшествия, разглеждани по 7–8 години.

Правният експерт Иван Брегов добави, че бюджетът на съдебната власт за 2026 г. ще бъде около 1 милиард евро, като 88% от средствата са предвидени за заплати и допълнителни възнаграждения.

"Средната заплата на съдия, прокурор или следовател в системата в момента е 8 730 лв., без да се включват допълнителните четири заплати бонус и 5 500 лв. за облекло годишно", уточни Брегов.

Той посочи, че проблемът е по-скоро в твърде раздутия щат на съдебната система. В момента има 715 незаети щатни бройки, а за следващата година се планира обявяването на конкурси за още около 150 нови места. Освен това липсва ефективен механизъм за отстраняване на членове на ВСС, които не изпълняват своите задължения.

По повод архивите на Петьо Еврото, Брегов заяви: "Той е жив и от време на време влиза и излиза от България, но никой не го търси. Вероятно държи архиви не за себе си, а за някой много над него."