Съединението: От османска провинция - в суверенна държава 06.09 | 12:10

На 6-ти септември България празнува. Тази година отбелязваме 127 г. от Съединението на България. За националната гордост, за същината на празника, за миналото и бъдещето на страната ни в лицето на младите, за важността на акта на Съединението, се обърнахме към историка проф. Пламен Цветков.

Той е завършил история в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 1976 г. Защитава дисертация в Московския държавен университет. През 1990 г. обнародва хабилитационния си труд на тема "Европейските сили, Балканите и колективната сигурност (1933-1935)".

9 години по-късно защитава дисертация за присъждането на научната степен "доктор на историческите науки" на тема "Малките държави в европейската политика (1933-1939 г.)". До 2000 г. работи в Института по история към БАН, а от февруари 2002 г. е професор по нова и най-нова обща история в НБУ.

Проф. Пламен С. Цветков е обнародвал повече от 15 монографии, 80 научни студии и статии и повече от 350 публицистични материала. Специално трябва да се отбележи двутомната му работа по балканска история от българска гледна точка, публикувана в САЩ през 1993 г., двутомната история под наслов "Европа през ХХ век", обнародвана през 2002-2003 г., както и трудът "Светът на мегамитовете" (2008 г.).

Автор е също така на поредица от книги за средните и малките държави в европейската политика в навечерието на Втората световна война и на монография с предизвикателното заглавие "Славяни ли са българите?".

Женен, баща на три деца - дъщеря и двама синове.

- Преподавате история в Нов български университет. Какво знаят, трябва да знаят и не знаят студентите Ви за Съединението?

- Студентите ми идват с крайно изопачена представа за българската история, насадена им в средното училище от учебници, които не само че са написани от русофилска, а това означава противобългарска гледна точка, но и от прокомунистическа, а това означава античовешка гледна точка. Заедно с моите колеги трябва най-напред да им обясним какво действително се е случило и едва след това да ги учим на занаята на историка. Наистина е трагично, но пък се радвам, когато поне 10 на сто от определена група студенти все пак разберат за какво става дума.

Не бива да се забравя освен това, че калпавите учебници по история са продукт на калпавото състояние на историческата наука у нас, която продължава да бъде по-скоро някакъв сборник от комплекси за малоценност, а не наука.

- Каква е причината Съединението да е един от върховите моменти в историята на Третата българска държава?

- Българските държави са повече от три, затова е за предпочитане да се говори за съвременна България или за съвременната българска държава. Съединението е ключово събитие именно в превръщането на България от османска провинция в суверенна държава, тъй като освен че премахва неправдата от Берлинския конгрес, то бележи и края на руската хегемония върху България. Първата крачка към независимостта е учредяването на Българската екзархия през 1870 г., тъй като в рамките на османската система това не е само независима църква, но и форма на ограничена вътрешна автономия. Следващата голяма крачка е свикването на Учредителното събрание в Търново на 10 (22) февруари 1879 г., когато под натиска на европейските сили руската окупационна администрация, наложена върху България след войната от 1877-1878 г., трябва да предаде върховната власт в ръцете на самите българи. Съединението на Княжество България с Източна Румелия е третото решаващо събитие по пътя на България към независимостта, а победоносният завършек на този, сравнително продължителен процес е прокламирането на България за независимо царство на 22 септември 1908 г., когато България става най-сетне равноправен член на международната общнаст.

- Каква е реакцията на отделните Велики сили на акта на Съединението, нарушаващ разпоредбите на Берлинския договор? Каква е ролята на Русия и Австро-Унгария при нападението от страна на Сърбия на 2 ноември 1885 г. и последвалата Сръбско-българска война?

- Реакцията на Русия е крайно отрицателна, тъй като вековният ѝ стремеж да завладее Цариград, Босфора и Дарданелите предполага попътното прегазване и на България. С други думи, балканската стратегия на Русия е абсолютно несъвместима не само със съществуването на България като държава, но и на българите като народ. Със Съединението обаче България не само се утвърждава като държава, но става и сравнително по-силна, което създава "досадна" допълнителна пречка по пътя на Русия към Цариград и Протоците.

Първата сила, която признава Съединението е Великобритания, която бързо схваща, че актът е враждебен именно на Русия и на руската агресия на Балканите. Колкото до Австро-Унгария, нейната балканска политика е раздвоена така, както е раздвоена и самата Дунавска монархия – император Франц Йосиф и военните кръгове около него се застъпват за експанзия на Балканите, но унгарците отхвърлят тази линия, която рискува да отнеме от тежестта им на втори елемент в Хабсбургската империя и да ги лиши от един естествен съюзник срещу Русия, каквато е Османската империя. Като акт, пречещ на руската експанзия, Съединението предизвиква обаче симпатиите не само на унгарците, но и на онези австрийски среди, които също се страхуват с право от Русия. Факт е, че някои кръгове във Виена са склонни да поддържат плановете на сръбския крал Милан за война срещу България, за да отклонят вниманието му от Босна и Херцеговина (тогава под "временната" администрация на Австро-Унгария), но сърбите са насъскани срещу българите преди всичко от Русия, за което вече има обилен изворов материал и за което се е знаело още в края на ХІХ в.

- Смятате ли, че Съединението следва да бъде национален празник на България?

- Вече много пъти съм повтарял, че достойно събитие за един национален празник е или Денят на независимостта, или Денят на съединението. Затова съм убеден, че национален празник на България трябва да бъде или датата на Съединението – 6 септември, или Денят на независимостта – 22 септември. Питам се обаче дали изобщо има българска нация, след като общността, известна под етногеографския термин "българи", чества като национален празник смяната на една чужда власт върху страната си с нова чуждестранна окупация.

- Захарий Стоянов е сред главните действащи лица на Съединението. Смятате ли, че му е отредено достойно и подобаващо място в българските учебници и изобщо историография? Всички ли важни лица от тогавашния български политически елит са на висотата на събитията и времето?

- Захарий Стоянов винаги е бил трън в очите на онези, които предпочитат Русия пред България. Лично аз не мога да изпитвам симпатии към една държава, която векове наред не е признавала човешката личност и е правила всичко възможно за нейното унищожение. Препоръчвам пък на онези, които изпадат в истеричен бяс срещу един или друг етнос поради собствените си комплекси за малоценност, да прочетат внимателно какво пише Захарий Стоянов за причините за Априлското въстание, за Османската империя и за обикновените турци.

Колкото и да звучи пресилено или претенциозно, мисля, че всички представители на тогавашния политически и държавен елит са били на висотата на събитието, след като и пряката "жертва" на Съединението – главният управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич, възкликва в един момент, че и той е българин, че и той е за Съединението и доброволно се отказва от поста си пред пловдивските революционери.