Такса „битови отпадъци“: Какво представлява принципът „замърсителят плаща“ 13.10 | 12:00

Принципът "замърсителят плаща" при таксата за битови отпадъци означава, че всеки, който генерира отпадъци — било то домакинство, бизнес или институция — трябва да поеме разходите за тяхното събиране, извозване и обезвреждане. Идеята е финансовата тежест да се разпределя според количеството произведен боклук, така че да се насърчи по-отговорното поведение към околната среда и по-малкото замърсяване.

"Много малко общини в страната - едва около 73, са готови да приложат принципа "замърсителят плаща" за определяне на размера на такса "битови отпадъци", каза министърът на финансите Теменужка Петкова пред участниците в Годишната среща на местните власти в Албена. Форумът е организиран от Националното сдружение на общините в Република България.

Приемането на еврото

Относно приемането на еврото министърът посочи, че кметовете не бива да се притесняват и трябва да успокояват и страховете на хората по места. Според нея въвеждането на новата валута ще донесе по-голяма сигурност и стабилност, по-големи възможности за развитие на бизнеса, по-бърз достъп до финансовите пазари.

Петкова припомни, че бюджет 2025 бе приет в средата на януари тази година, след седем поредни извънредни парламентарни избори и политическа нестабилност в страната. Тя уточни, че към 31 август приходите са с 6 милиарда лева повече спрямо същия период на миналата година. По думите й към същата дата разходите за тази година са 57 милиарда лева, като най-голям ръст има в социалните и здравноосигурителните плащания. Увеличение има и при капиталовите разходи, което се дължи на ускорените темпове на реализиране на проекти по Плана за възстановяване и устойчивост. По него до момента са разплатени близо 2 милиарда лева, което означава, че проектите се случват, съобщи министърът.

Бюджетното салдо към 31 август е на дефицит, допълни Петкова. И уточни, че сумите са 3,4 милиарда лева по бюджета и 1,8 милиарда лева по средствата от ЕС. Според нея, когато се изпълнят плащанията по ПВУ до края на годината, до голяма степен дефицитът ще бъде покрит.

Петкова отхвърли твърденията, че хората са обеднели, като посочи, че към момента разходите за персонал са 3,7 милиарда лева повече. По думите ѝ има ръст и при социалните плащания, включително за пенсии. Средната брутна заплата за първо и второ тримесечие е нараснала с 13,6 процента, посочи Петкова. Средногодишната инфлация е 2,6 процента, като се очаква да стигне до 3,5-3,6 на сто, посочи финансовият министър. 

Петкова призова кметовете да засилят събираемостта на старите задължения. Според нея несъбраните вземания достигат около 1 милиард лева. Най-големите суми са за неплатени такса смет, данък превозни средства и този за недвижими имоти. Трябва да съберем една съществена част от тези вземания до края на годината, посочи Петкова.

Бюджет 2026

По отношение на бюджета за 2026 г. тя подчерта, че дефицитът трябва да бъде максимум до три процента от Брутния вътрешен продукт на  страната. Всичко над тези три процента означава финансова несигурност, каза Петкова. По думите ѝ в министерството на финансите в момента се правят анализи и оценки. Тя увери, че когато процесът приключи, ще бъде даден ход на съгласувателна процедура с НСОРБ.

Петкова увери участниците в срещата, че държавата няма да взема от общините преходните остатъци по бюджетите им за тази година. Тя обаче ги призова да планират разумно за какво ще харчат парите. 

Министърът уточни, че продължават разплащанията по Приложение 3 и българските общини имат достъп до средствата, като до момента са им изплатени 460 милиона лева. Разплащанията започнаха в началото на юни, припомни Петкова и допълни, че остават още 290 милиона лева, които кметствата ще получат до края на годината през бюджета на министерството на регионалното развитие. Тя посочи, че до дни финансовото министерство и Българската банка за развитие ще подпишат споразумение. Когато ресурсът по централния бюджет бъде разплатен, ще постъпи за финансиране през банката, каза тя и уточни, че ще бъде запазена процедурата документите по проектите да се преглеждат в МРРБ, което ще предоставя информация на банката и тогава ще се правят разплащания