Тежка година за българското овощарство – след катастрофалните загуби при черешите, сега и реколтата от праскови 14.07 | 10:59

Тежка година за българското овощарство – след катастрофалните загуби при черешите, сега и реколтата от праскови е почти напълно унищожена. Земеделци от различни региони на страната алармират, че добивите са с до 90% по-ниски в сравнение с 2023 г., а някои производители са загубили 100% от продукцията си.

"Нещата тръгнаха на зле още от 18 март – седмица студ с температури до -7 градуса. После през април – нови слани. Това довърши всичко. Много зле е тази година", разказа Апостол Евтимов, един от засегнатите овощари.

Последният удар идва от бурята в Сливенско, придружена с ветрове със скорост до 100 км/ч, която съборила и малкото останали плодове на земята.

"Последните 30 години не е имало такава тежка година", категоричен е Коста Петров.

Реколта почти няма – разходите остават
В нормални години България произвежда около 10 000 тона праскови, но тази година прогнозите са за едва 1 500 тона. Земеделците са обезкуражени – плодните дръвчета са празни, разходите за поддръжка се трупат, а приходи няма.

"На 50-60 дървета може да видиш по една-две праскови. А на 300 декара сливи – нито един плод", разказва още Евтимов. "Работниците от селата вече си тръгват. Нямаме работа за тях. Ако веднъж ги загубим – няма да се върнат."

Българинът яде вносни плодове
В магазините прасковите са предимно вносни – от съседни и по-далечни държави. Според производителите, плодове, брани зелени и докарани от чужбина, не могат да се сравнят с родните по вкус и качество.

"Ако си мисли българинът, че яде български плод – се лъже", казва Атанас Иванов.

Малкото количество български праскови ще се продава основно на пазара на дребно, на цени между 5 и 8 лева за килограм, прогнозирани от производителите.

Без приходи – без развитие
Проблемът е не само сезонен, а системен. Без адекватна подкрепа и инвестиции, българските производители не могат да си позволят съвременна техника, която да ги защити от климатичните рискове.

"В Европа има мрежи срещу градушки, системи против измръзване, перки, дъждуване. Ние работим с технологии отпреди 30–40 години", допълни Апостол Евтимов.
"А без приходи няма как да се развиваме."