Трима от четирима българи искат ЕС да ни извади от коронакризата 14.07 | 16:54

Според ново проучване, възложено от Европейския парламент и проведено през втората половина на юни 2020 г., почти седем от десет респонденти (68%) искат по-силна роля на Европейския съюз в борбата с кризата. В България този дял е 74%, съобщава БНТ. Повече от половината (56%) от респондентите на общоевропейско ниво считат, че това изисква ЕС да разполага с повече финансови средства, които трябва да бъдат насочени основно за преодоляване на последиците от пандемията за секторите на здравеопазването и икономиката. В България делът им е 50%.

Повече от половината запитани в ЕС (53%) продължават да са неудовлетворени от степента на проявената солидарност между държавите членки по време на пандемията, въпреки че сега повече хора я оценяват положително в сравнение с април (+5 процентни пункта). В България този дял е 57%.

Трима от всеки четирима европейски граждани (76%) са чували за различните мерки на ЕС, предложени с цел борба с последиците от пандемията от COVID-19. В България делът им 86%, като дели първото място с Италия. 36% от респондентите – или с три процентни пункта повече в сравнение с първото подобно проучване през април – знаят и какви са тези мерки. В България делът им отново е сред най-високите в ЕС – 49%.

49% от хората, които са чували за мерките на ЕС срещу COVID-19, са удовлетворени от тях. Ясното увеличение на дяла на удовлетворените от мерките с почти 7 процентни пункта средно (в сравнение с 42% през април) потвърждава, че се увеличава обществената подкрепа за предложените мерки, много от които все още предстоят да бъдат реализирани. Удовлетвореността на българските граждани е под средната за ЕС, като остава на нивата от април – 42%.

Малко над половината респонденти в ЕС (53%) не са удовлетворени от степента на проявената солидарност между държавите членки на ЕС по време на пандемията. Средно 39% от гражданите на ЕС изразяват удовлетвореност. Отчита се средно увеличение с 5 процентни пункта в сравнение с април 2020 г., като тенденцията е най-забележима в Португалия и Испания (+9 процентни пункта в двете държави), както и в Германия, Гърция, Румъния и Словакия (около +7 пункта в четирите държави). В България делът им е 57% (+1 процентен пункт).

Около две трети от анкетираните (68%) са съгласни, че "ЕС следва да разполага с повече правомощия за справяне с кризи като пандемията от коронавируса", като това мнение се подкрепя от абсолютно мнозинство в 26 държави членки. Най-силна подкрепа за повече правомощия на ЕС изразяват респондентите в Португалия и Люксембург (по 87% в двете държави), Кипър (85%), Малта (84%), Естония (81%), Ирландия (79%), Италия и Гърция (по 78% в двете държави), Румъния (77%), Испания (75%) и България (74%).

56% от европейците считат, че ЕС трябва да разполага с повече финансови средства, за да може да се справи с последиците от пандемията от коронавирус. В 15 държави – членки на ЕС, това твърдение се подкрепя от абсолютно мнозинство от анкетираните, като най-голям е процентът в Гърция (79%), Кипър (74%), Испания и Португалия (по 71% в двете държави). В България делът им е под средния за ЕС - 50%.

Запитани в кои области на политиките трябва да се изразходва такъв увеличен бюджет на ЕС, европейските граждани посочват общественото здравеопазване като основен приоритет . 55% от респондентите определят разходите за общественото здравеопазване като най-важни, като те са поставени на първо място в 17 държави членки. В България делът им е малко под средния за ЕС – 53%, като здравеопазването е посочено като първостепенен приоритет.

Като следващи по приоритетност са посочени икономическото възстановяване и новите възможности за предприятията (45%), заетостта и социалните въпроси (37%), както и борбата с изменението на климата (36%). В Италия (58%), Словения (55%) и Литва (54%) финансирането на икономическото възстановяване се посочва като главен приоритет. За България този приоритет е посочен на второ място с 50%. За гражданите в Австрия (48%) и Дания (45%)борбата с изменението на климата остава основен приоритет за ЕС, докато във Словакия (63%), Хърватия (58%) и Финландия (46%) отдават приоритет на заетостта и социалните въпроси. В България борбата с изменението на климата остава на по-заден план с 27%, като този приоритет е изпреварен от образованието и културата (42%) и заетостта и социалните въпроси (39%).

Тревожното лично финансово положение на европейските граждани от началото на пандемията е ясен показател за това колко е важно възможно най-бързо да бъдат взети необходимите решения за пакета за възстановяване. Почти непроменен в сравнение с април остава делът на респондентите (57%), които казват, че са изпитали финансови затруднения в личния си живот. Най-често се споменава загубата на доходи (28%), посочена като ключов проблем в 21 държави членки, с най-висок процент в Унгария и Испания (по 43% и в двете държави), България и Гърция (по 41% и в двете държави), както и Италия (37%).

Значително развитие се наблюдава във връзка с усещанията на анкетираните по време на кризата. Гражданите от 15 държави членки на ЕС, посочват усещането за "надежда" (общо 41%), за да опишат най-добре своето настоящо емоционално състояние. България също попада в тази група с 43% от респондентите дали този отговор. Това усещане е на второ място със съвсем малка разлика след "несигурност", посочена от 45% от респондентите, която бележи спад с 5 процентни пункта в сравнение с април (50%). Като цяло негативните усещания намаляват: страх (17%, -5 п.п.), неудовлетвореност (23%, -4 п.п.), безпомощност (21%, -8 п.п), докато усещанията за увереност и готовност за помощ се увеличават, съответно с 3 процентни пункта до 24% и с 2 процентни пункта до 16% средно за ЕС.

Проучването е проведено онлайн (и по телефона в Малта и Кипър) от Kantar между 11 и 29 юни 2020 г. сред 24 798 респонденти в 27-те държави – членки на ЕС. Проучването е ограничено до респонденти на възраст между 16 и 64 години (16–54 г. в България, Чехия, Хърватия, Гърция, Унгария, Полша, Португалия, Румъния, Словения и Словакия). Представителността на национално ниво се осигурява от квоти за пол, възраст и регион. Общите средни резултати се получават според броя на населението на всяка анкетирана страна.