Търговското споразумение между ЕС и САЩ - какви са рисковете за България 13.05 | 20:24

Трансатлантическото търговско споразумение между Европейския съюз и САЩ, което е в процес на преговори, предизвика днес остри дебати в парламента, кодето документът бе обсъден по инициатива на Комисията по външна политика.

Управляващите изтъкнаха ползите за българската икономика -   достъп до пазари, правила и инвестиции. Опозицията обаче видя в тезата им  пропаганда и лобизъм.

"България има нужда от възстановяване на икономиката и постигане на устойчив растеж. Въпросът е дали Споразумението ще доведе до такъв растеж и повишаване на работните места", заяви председателят на Комисията по външна политика Джема Грозданова. Тя подчерта думите на ресорния еврокомисар, че споразумението няма да бъде подписано на всяка цена.

Като основен плюс бе посочено премахването на митата и ненужните нетарифни ограничения в търговията, като се очаква това да доведе до по-нататъшно насърчаване и нарастване на износа. "Това би трябвало да е най-всеобхватното споразумение за търговия до момента. То си поставя за задача да либерализира търговията между ЕС и САЩ, да премахне ненужните регулаторни пречки и да доразвие правилата за търговия и инвестиции", обясни министърът на икономиката Божидар Лукарски.

Министърът подчерта, че България участва равнопоставно в преговорите. "Няма да допуснем затварянето на клаузи, с които не сме съгласни. Българската страна търси защита за чувствителните си продукти", категоричен е Лукарски. Той допълни, че се очаква ръст на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) и ръст на работните места не само във фирмите на инвеститори, а и в свързаните с тях производства.
Около ТПТИ обикновено се хвърлят три твърдения, които постепенно се коригират: че ще е от огромна полза, че ще е стъпка в посока хиперглобализация и от него ще се възползва само големият бизнес, че ще е нещо като икономическо НАТО, коментира  старши анализаторът на Европейския съвет за външна политика Йозеф Янинг.

"Стратегическият императив за Европа е да приключи това споразумение. Всички тези твърдения бяха коригирани и сега се гледа по-реалистично, което допринася за едно по-широко обществено разбиране какво представлява Споразумението", каза той.

Според Янинг икономически изгоди ще има за целия ЕС, но  някои страни, като Германия и Великобритания, ще спечелят повече от други, например Франция и Полша.

Намерението е да се свържат по-тясно двата най-развити пазара в индустриализирания свят. Няма да има политическа структура, насочена против трети страни. Пазарните аргументи ще бъдат най-силните политически аргументи в крайна сметка, обясни Янинг, след което допълни: За Брюксел е важно да се предотврати провалът и да се постигне Споразумение, като се избегне рискът преговорите да се проточат и да се провалят.

Вицепремиерът Меглена Кунева категорично подкрепи споразумението. "Това, което ние искаме,  е да има повече работни места и търговията да върви по-добре, при спазване на определени стандарти. Знае се какви възможности за МСП и индустрията ще се отворят. Няма за какво да се притесняваме", каза тя. Кунева беше категорична, че ръцете на отделни страни или на Европа не могат да бъдат извивани по въпросите за ГМО или шистовия газ.

"Ние искаме повече работни места и търговията да върви добре при спазването на определени стандарти. Защитата на потребителите от двете страни – върху това трябва да съсредоточим усилията си", допълни Меглена Кунева.

Тази позиция беше атакувана от лидера на "Атака" Волен Сидеров: "Ние чухме една, абсолютно първосигнална пропаганда и чист лобизъм до тук. Именно това споразумение прави така, че евентуалният инвеститор, ако реши, че инвестиционният му интерес е накърнен, той ще осъди държавата и ще спечели", каза лидерът на Атака.

В цяла Европа има протести срещу това Споразумение, припомни Сидеров. "Досега правителствата в Европа са платили над 3,5 млрд. долара на инвеститори, които съдят държавите за увреден интерес. Това означава, че ако една корпорация дойде в България и някой иска вдигане на минималната работна заплата, този инвеститор може да осъди държавата. Ако някой иска да защити правата на потребителите, държавата също може да бъде осъдена", обясни позицията си Сидеров и подчерта, че може да цитира над 100 дела срещу 20 държави членки от последните две десетилетия общо за милиарди долари.

"Приеме ли се ТПТИ в сегашния вариант, това означава ликвидиране на остатъците от суверинитет на европейските държави и се обезсмисля нашата работа като народни представители. Ако някой реши, че инвестиционният му интерес е накърнен заради мораториума за шистовия газ, ще осъди държавата", добави лидерът на Атака.

Евродепутатът Андрей Ковачев от групата на ЕНП опинар остор, че този инструмент в никакъв случай не задължава националните парламенти, да променят законодателството си.

Кристиан Вигенин от левицата пък препоръча да бъде направен анализ на българското правителство за ефекта от Споразумението, какъвто към момента липсва. "Не бива да подценяваме потенциалните ефекти върху българската икономика и МСП. Сега текат преговорите, ако ТПТИ бъде подписано, трябва да бъде ратифицирано от ЕП и националните парламенти. Съвсем доскоро ЕК не си беше направила труда да оцени как Споразумението ще се отрази върху отделните членки – сега виждаме, че има печелещи много и печелещи почти нищо", заяви той.

"Икономическите интереси на България и на Европа се различават заради различната скорост на развитие", коментира Мариана Христова, представител на оррганизацията "България Свободна от ГМО". Тя изтъкна, че има принципни различия между законодателните механизми на България и САЩ. Зад океана пострадалите водят дела срещу корпорациите и законодателството се променя, когато се стигне до критично недоволство. В Европа е обратното – ако има съмнения за вреди, една технология може да бъде прекратена незабавно. Тези две технологии на законодателство не могат да намерят допирни точки, смята тя. "Ако Споразумението беше сключено, "Шеврон", която си тръгна след мораториума за шистовия газ, щеше да има право да ни осъди за 35 г. пропуснати ползи", каза Христова.

В крайна сметка стана ясно, че се очертават два възможни варианта -  да се подпише по-ограничено споразумение максимално бързо, докато Обама все още е на президентския пост,   или да се преследва постигането на по-обхватна рамка, но по-далеч във времето.