Удължиха срока за оспорване на бащинство 26.11 | 17:56

Той вече е година след узнаване на обстоятелствата, а не след раждането на детето

От iNews.bg

Народното събрание окончателно промени срока за съдебно оспорване на припознаване на бащинство. С приетите на второ четене промени в Семейния кодекс съпругът на майката може да предяви иска до една година от узнаването на обстоятелствата, които опровергават бащинството, а не от узнаване на раждането на детето, както е досега, съобщи БНР.

С промените в Семейния кодекс се изменя срокът, в който съпругът на майката може да оспори, че е баща на детето, родено в брак или до 300 дни от неговото прекратяване.

В момента срокът за този иск е до изтичане на една година от узнаването на раждането.

Депутатите окончателно записаха , че ако обстоятелствата, опровергаващи бащинството, са узнати по-късно по независещи от ищеца причини, искът може да бъде предявен до изтичане на една година от узнаване на тези обстоятелства , но не по-късно от навършване на пълнолетие на детето.

Съдът ще решава спора по същество при зачитане на най-добрия интерес на детето, записа окончателно мнозинството.

Срещу последното възразиха от "Обединени патриоти". Депутатът Юлиан Ангелов:

"Отваряйки вратичката за подобни решения, които да прави българския съд, от ден на ден ние ще навлезем в една друга идеология, една друга сфера, на едни организации, които налагат различни модели на общество, тези , които са традиционни за България и за европейските държави".

Любомир Талев - директор на Дирекция "Съвет по законодателството" уточни:

"Поставя се единствено по задължение за съда да има предвид и това обстоятелство при решаване на спора".

Десислава Атанасова от ГЕРБ определи като "некоректно" становището на патриотите:

"Уреждаме една единствена хипотеза и изключение , и то вследствие на дело в Европейския съд по правата на човека".

Поправките в Семейния кодекс бяха направени заради две осъдителни решения срещу България в Европейския съд по правата на човека, като при едно от делата съдът заключава, че законодателството на България не дава достатъчно възможности за биологичните бащи да предявят правата си, след като децата вече са били припознати от други.