Фандъкова задмина Борисов по рейтинг 07.06 | 13:50

Това сочат данните на Националния център за изследване на общественото мнение

От Андриян Георгиев

Йорданка Фандъкова оглави класацията на най-одобряваните политици у нас. Тя има одобрението на над 61% от българите, сочат данните от социологическо проучване на Националния център за изследване на общественото мнение (НЦИОМ), проведено в последната седмица на май сред 1000 български граждани. 

На второ място се нарежда президентът Росен Плевнелиев, който е одобряван от 53,5% от гражданите, което е ръст от около 2% за рамките на месец.   

Забелязва се обаче спад в рейтинга на министър-председателя Бойко Борисов. Той има одобрението на половината български граждани, докато преди месец одобрението му беше с пункт и половина по-високо.  

Правителството е одобрявано от 36% от българите. В сравнение с май миналата година одобрението на кабинета расте с 3 пункта.

За последните шест месеца след местния вот и президентските избори, нараства увереността, че кабинетът ще изкара пълния си четиригодишен мандат. Ако през ноември 2011 година оптимистите за бъдещето на кабинета са били 68%, то сега те са вече 72%.

Рейтингът на председателя на Народното събрание Цецка Цачева не се променя за последния месец (30%). 

Сергей Станишев е най-одобряваният лидер на парламентарна група в българския парламент (с 28% одобрение). Доверието към него нараства с 5 пункта след конгреса на БСП. 

Най-одобряваните министри през месец май са Цветан Цветанов, Лиляна Павлова, Мирослав Найденов, Николай Младенов и Вежди Рашидов. За последния месец Цветан Цветанов и Николай Младенов добавят по 2% одобрение, а Мирослав Найденов – 3%.

Най-висок е обаче ръстът на одобрение при новите членове на кабинета Делян Добрев и Десислава Атанасова – с по 11%, както и при Лиляна Павлова – с 5%.

От началото на годината се регистрира ръст на одобрението (със 7%) и спад на неодобрението (с 6%) към работата на министър Нона Караджова. Обществените настроения към министъра на околната среда и водите отбелязват положителна тенденция доколкото за последната година одобрението към работата ѝ расте с 10%.

Лиляна Павлова е министърът, чийто рейтинг нараства най-бързо.

Кристалина Георгиева продължава да получава много високо одобрение (68%) за дейността си като български еврокомисар, но тя все пак не работи на български терен. 

Ако парламентарният вот се провеждаше през последната седмица на май 2012 г., в парламента биха попаднали ГЕРБ, БСП и ДПС. Новоучредената политическа партия "България на гражданите” на Меглена Кунева дава сериозна заявка за присъствие в следващия парламент.

Данните от майското национално проучване на НЦИОМ показват, че няма значими разлики в електоралните дялове на основните парламентарно представени партии в сравнение с април. ГЕРБ би получила 31,1% от гласовете на избирателите, БСП – 17,9%, ДПС – 7%, и "България на гражданите” – 5,5%. 

ГЕРБ запазва 71% от избирателите си от парламентарните избори през 2009 г., БСП – 81%, а ДПС – 85%. 

За последните десет месеца не се променя делът на българите, които твърдят, че са разочаровани от партиите, на които симпатизират – те са около 26% от населението. Най-много разочаровани има сред хората на възраст между 40 и 60 години и сред високообразованите респонденти. Сред избирателите на БСП има повече разочаровани, отколкото сред избирателите на ГЕРБ.

7% от българите твърдят, че ще гласуват за нова партия главно поради разочарование от партията, на която симпатизират.

В края на май 2012 г. макар и незначително, нараства одобрението към работата на повечето държавни институции. Най-одобряваната институция през този месец е полицията (с одобрение от 49%), като тя печели нови три процента подкрепа в сравнение с април. С толкова нараства и одобрението към работата на парламента.

Армията повишава рейтинга си на одобрение с два пункта, а правителството – с един. Полицията и армията са институциите, одобрението за работата на които е по-висок дял от неодобрението.

С по 5% за последния месец расте одобрението към съда и към прокуратурата, без обаче да стои под въпрос високата критичност на българите към двете институции. Промяната до голяма степен се дължи на публичното огласяне на работата по знакови дела, което привлича обществения интерес.

Водещи

Най-четени