Харчим по-малко за храна, повече за жилище 16.02 | 12:56

Българите са започнали да харчат по-малко пари за храна, но повече за жилищата си. Такава тенденция отчитат от Националния статистически институт в края на миналата година. Според данните за доходите и разходите на домакинствата, около 1/3 от харчовете ни на месец отиват за трапезата. В същото време обаче средният разход за член на семейство за храна и безалкохолни напитки през четвъртото тримесечие на 2016 г. възлиза на 376 лева, което представлява 31.1% от общо изхарчените пари. Година по-рано делът в това перо е бил 32.4 на сто. Реално обаче в края на миналата година той намалява не заради по-малкото отделени средства за храни и напитки, а заради увеличаването на самите приходи на средностатистическият член на домакинство. Иначе изразходваната сума остава без промяна през последните 12 месеца.

При разходите за жилището (обзавеждане, поддръжка, плащане на сметки за ток, парно и вода)обаче има не само увеличение на дела, а и на отделената сума. В края на 2015 г. тя е била средно 195 лева, докато година по-късно вече е 219 лева. Освен това делът на този вид харчове се е увеличил от 16.7% в края на 2015 г. до 18.2 на сто 12 месеца по-късно. Националната статистика отчита също и нарастване на разходите на българите за здравеопазване – от 58 на 67 лева средно на месец, за алкохол и цигари – от 52 на 55 лева, за свободно време, културен отдих и образование – от 45 на 48 лева. Намаление има само в месечния разход за транспорт и то минимален – от 130 на 129 лева.

Българинът продължава да слага на масата предимно по-евтини храни. Над 34% от месечните ни разходи за препитание отиват за яйца. На второ място с дял от 22 на сто се нарежда хлябът. Зеленчуците заемат трето място с 14.3%, а плодовете са четвърти с 11.5 на сто. В същото време за месо харчим едва 8.5% от месечния си бюджет, а за колбаси – 3.4 на сто от него. На сиренето пък се падат по-малко от 3%.

Статистиката отчита и увеличаване на доходите на българите. Според публикуваните данни през последното тримесечие на м.г. на член на домакинство у нас са се падали приходи средно в размер на 1325 лева. Което представлява увеличение спрямо края на 2015 г. с 5%. Заплатата продължава да има най-голям дял в месечните доходи, формирайки 53.9 на сто от тях. Година по-рано обаче делът й е бил 55.2%. В същото време обаче като реална сума се отбелязва увеличение – от 697 на 715 лева. Нарастват и доходите от пенсии. В парично изражение те се увеличават от 327 на 372 лева на месец, а делът им в месечния доход на средностатистическия българин расте от 25.9 на 28%. Увеличение в рамките на 2 лева има и при доходите от социални помощи и обезщетения. Намаляват обаче приходите на хората от самостоятелна заетост – от 89 на 79 лева на месец.