Христос Воскресе! Воистина Воскресе! 05.05 | 00:01

Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват Възкресението на Сина Божи Исус Христос.

В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. След това Исус Христос се явява на Мария Магдалена, а после и на апостолите.

Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се 3 дни.

Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки) "Приидите, приимите свет, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих".

Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите "Христос Воскресе".

При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Възкресението, положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с думите "Подигнете, порти, горнището си, подигнете се, вечни порти, и ще влезе Царят на славата!", на което подучено лице отвръща "Кой е този Цар Славата?".

Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.       

Според традицията хората се чукат с великденски яйца и ядат великденски козунаци. Гледа се чие яйце ще излезе победител. Вярва се, че този, на когото яйцето се окаже борец, ще бъде най-здрав през годината.

Според разпространеното схващане историята на козунака започва в началото на ХVІІ-ти век във Франция, откъдето се пренася и в цяла Европа. В Италия се приготвят козунаците "панетоне", а в Русия великденският обреден хляб се нарича кулич. Смята се, че в България козунакът е дошъл в периода 1915-1920 година.
        
Формулата за определяне датата на Великден в западната и източната църква е еднаква - Страстната седмица е от понеделник до неделя след първото пролетно пълнолуние, а Великден е в неделния ден на Страстната седмица. Църковното пролетно равноденствие е на 21 март. Например, ако пълнолунието е на 1 април, Великден ще се пада в следващата неделя.

Това ограничение е въведено, за да няма два Великдена в период от една година (което е възможно при Пасхата). Така Великден се пада в някой от неделните дни между 22 март и 25 април включително като има 19 варианта през различните години.

Разликата между католици и православни, която се наблюдава в датите на отбелязване на Великден, е, че по отношение на Великден православните спазват "идеализирания" Юлиански календар, който междувременно е изостанал с 13 дни от коригирания Григориански календар. В този смисъл, когато по Юлианския календар стане 21 март, по светския вече е 3 април. На тези две дати Луната има различно положение, 13 дни представляват приблизително половин месец.

Великден е двоен празник за всички, които носят името Величко, Велико, Велика, Величка, Вела, Велко, Велчо, Вельо, Велка и техните производни.

Екипът на iNews ви желае светъл празник!