Цацаров: Повече права са нужни на финансовия министър, а не на прокуратурата 06.04 | 11:53

Главният прокурор Сотир Цацаров обсъди с премиера Бойко Борисов измененията в Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК), съобщиха от пресцентъра на прокуратурата. Припомняме, че управляващите гласуваха поправка в ГПК, която дава право на прокурора да бъде страна по дела за разваляне на частни сделки, които са във вреда на държавния или на общински интерес. В петък стана ясно, че оттеглената скандална поправка в НПК, която предвижда прокурорът да може да спира частни търговски сделки за 48 часа,се планира да бъде вмъкната в ГПК  преди второто четене на пректозакона в пленарната зала.

В мотивите към внесения законопроект е посочено, че неговатацел е създаването на общ принципен подход при определяне на участието на прокуратурата в гражданското съдопроизводство, както и защита на публичния и обществения интерес, посочват от прокуратурата. Предлаганите норми възстановяват правомощията на прокурорските органи, ограничени от 1 април 1998 година. Предвижда се прокурорът да може да започва производствата по ГПК в интерес на държавата, общините или на граждани, ползващи се с особена закрила на закона, както и да встъпва в такива производства.

"Придаването на нови правомощия в гражданското съдопроизводство създава условия за намеса на държавни органи в частно-правни отношения, което, откровено казано, може да създаде опасни прецеденти в развитието на нормалния граждански оборот", смята самият главен прокурор по въпроса.

В становището си Цацаров добавя, че в мотивите към внесения законопроект е посочено, че неговата цел е създаването на общ принципен подход при определяне на участието на прокуратурата в гражданското съдопроизводство, както и защита на публичния и обществен интерес.

"На практика, предлаганите норми възстановяват правомощията на прокурорските органи, ограничени от 01.04.1998 г. със ЗИДГПК /ДВ бр. 124/1997 г./. Предвижда се прокурорът да може да започва производствата по ГПК в интерес на държавата, общините или на граждани, ползващи се с особена закрила на закона, както и да встъпва в такива производства. Въвеждането отново на такива разпоредби не може да бъде оценено положително. Проблемът не е в това, дали прокуратурата има необходимите "капацитет и интегритет” да упражнява такива права. Такива доводи принизяват ефекта от подобен закон до нивото на обикновения политически популизъм", подчертава Цацаров.

Освен това, действащият ГПК предвижда принципното положение, че държавата се представлява от министъра на финансите, а по дела, които се отнасят до недвижими имоти, държавна собственост – от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Конкретният повод (сделките "за едно евро"), не може да обоснове сам по себе си предлаганите изменения. В наказателния процес прокуратурата разполага с правото да претендира мерки за обезпечаване на глоба, конфискация и отнемане на вещи в полза на държавата. Повече права не са нужни на държавното обвинение, а на министъра на финансите, при осъществяваната от него защита на интересите на държавата, включително и в гражданския процес. Максималното разширяване на правомощията на прокурора би могло да бъде възможността да обжалва всеки съдебен акт, който засяга имуществените права и законни интереси на държавата (и само на нея!), заявява Цацаров.

Главният прокурор смята, че това законодателно решение е крайно неприемливо.

"Логично е министърът на финансите да разполага с такива правомощия при защита на интересите на държавата и то в изключителни случаи. Главният прокурор се нуждае от такива правомощия по Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и по Закона за мерките срещу изпирането на пари, но не и в други случаи, категоричен е Цацаров.

Премиерът Бойко Борисов се е съгласил с аргументите на Сотир Цацаров и се ангажирал да запознае с тях парламентарната група на ГЕРБ. Министър-председателят също изразил становище, че връщането към законодателни решения, отменени от 1998 г. е спорно, и следва да се търси друг подход, свързан с права на министъра на финансите, като представител на държавата, който подлежи на парламентарен контрол.

Очаква се по-късно главният прокурор да проведе срещи с работодателски организации, за да ги запознае с позицията си по представените законодателни изменения.