Честваме 167 години от рождението на Иван Вазов 09.07 | 09:51

Днес България чества 167 години от рождението на Иван Вазов. "На теб, Българио свещенна, покланям песни си сега. На твойте рани, кръв безценна, на твойта жалост и тъга, на твойте сълзи и въздишки, на твойте страсти и тегло и на венеца мъченишки, кой грей на твоето чело…Дано таз вяра, туй мечтанье не се разбие в някой брег и твоя зов да не остане като в пустинята без ек”, пише Иван Минчов Вазов в стихотворението си "На България”, припомня БГНЕС.

Роденият на 9 юли 1850 г. в Сопот и починал на 22 септември 1921 г. в София автор винаги е носил България в себе си. Родината му отвръща със същото, като той и неговото творчество са неделима част от българщината и самосъзнанието на българите.

Патриархът на българската литература е роден в семейството на заможния сопотски търговец Минчо Вазов. "Борът” е първото му публикувано стихотворение отпечатано през 1870 година в "Периодическо списание”. Макар Събка Вазова - майка му, да подкрепя писателската кариера на сина си, баща му е решен да го направи търговец. Затова и през 1870 година е изпратен в Румъния при чичо си. Недоволен от решението на баща си една вечер Вазов бяга в Браила и няколко месеца живее в кръчмата на Нено Тодоров сред хъшове. Именно в Браила се запознава и с Христо Ботев. Точно тогава той създава повестта "Немили-недраги".

През 1871 година се завръща в България и се отдава на образователното дело - учител е в Свиленград, за кратко работи и като преводач. През 1876 година Вазов се установява в Румъния като секретар на Българското централно благотворително общество в Букурещ. Там подготвя първите си стихосбирки - "Пряпорец и гусла" и "Тъгите на България". Следват още значими творби, увековечени в стихосбирките "Избавление" (1878), "Гусла" (1881), "Италия" (1884), "Поля и гори" (1884), "Сливница" (1885). За кратко (от 7 март 1879 до септември 1880 година) е назначен за председател на Окръжния съд в Берковица.

От октомври 1880 година Вазов живее в столицата на Източна Румелия - град Пловдив, където развива широка обществена дейност, проявява се като радетел за подобряване положението на българите в Османската империя, активно изразява своята силна гражданска позиция. В Пловдив става главен редактор на списание "Наука", а заедно с Константин Величков основават списание "Зора". Периодът от 1886 до 1889 година Вазов е заточен в Одеса, Русия, където създава шедьовъра на българската класика - "Под игото". През 1889 година, завърнал се в родината, Патриархът се установява в София, където живее до края на дните си през 1921 година.