Честваме Деня на народните будители 01.11 | 08:59

Днес празнуваме Деня на народните будители, посветен на делото на книжовниците, просветителите и борците за национално освобождение. За първи път е честван като официален празник през 1921 г.

Програмата в страната

Денят на Народните будители ще бъде отбелязан с редица прояви както в столицата, така и в останалите градове на страната.

В София в 12 часа президентът Георги Първанов ще вземе участие в традиционния за празника ритуал по издигане на националното знаме и тържествена смяна на караула пред сградата на президенството.

Трявна е домакин на националното честване за Деня на народните будители и годишнината от рождението на революционера Ангел Кънчев. Тържествата се провеждат под патронажа на председателя на Народното събрание Цецка Цачева. В 11.00 часа председателят на парламента ще присъства на официалната церемония пред родната къща на Ангел Кънчев по издигане на националното знаме и ще се обърне с приветствие по повод празника и отбелязването на годишнината. Венци и цветя ще бъдат поднесени освен пред паметника на революционера и национален герой Ангел Кънчев и пред къщите на тревненските будители поп Йовчо Попниколов - един от първите летописци на Българското възраждане, и професор Пенчо Райков - първостроител на българската химическа наука.

В митрополитския храм „Света Марина” от 17.00 часа Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай ще отслужи със свещеници от града молебен за будителите на съвременна България. След на молебена митрополит Николай е поканил всички съвременни будители – директори, учители, преподаватели, художници, изкуствоведи, интелектуалци, на прием в митрополитския дом по случай празника.

Честването на Деня на народните будители във Видин ще започне с празнично шествие на ученици и учители до барелефа на Софроний Врачански.

Пред паметните плочи на народните будители в Алеята на възрожденците в Смолян ще бъдат поднесени венци и цветя на признателност.

Във всички епархии на Българската православна църква днес ще бъдат отслужени молебени в прослава на народните будители и за здравето и благоденствието на българския народ.

Регионалният исторически музей във Велико Търново е поканил на среща в Деня на народните будители своите дарители на изложба, в която ще бъдат показани експонати, предоставени безвъзмездно на музея.

Историческа справка

В освободена от османско владичество България както интелигенцията, така и обикновеният човек съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност към народните будители не само като кръщават улици, читалища и училища на тяхно име. По тази причина Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, през 1922 г. внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. (След установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 година, Българската православна църква, поради зависимостта си от Константинополската патриаршия, не извършва поправка на църковния календар и продължава да извършва служението по Юлианския календар, според който денят 1 ноември по държавния календар по църковния, Юлиански календар е бил 19 октомври - Ден на Св .преподобни Йоан Рилски Чудотворец) За първи път е честван в Пловдив през 1909 г., а от 1922 до 1945 г. е общонационален празник.

От 1945 година празникът е отменен и след дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника.

Този празник се чества с признателност към будителите на възрожденската епоха, но и към съвременните будители: учители, артисти, писатели, художници и още различни творци. Всяка една епоха е имала и ще има своите будители, водещи народа към просветление и самоосъзнаване. Сред най-популярните български народни будители и книжовници са Свети Паисий Хилендарски, Иван Вазов, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и много други.