Що е то Закон за младежта? 30.01 | 20:05

22 години откак дойде демокрацията и българските политици се сетиха да помислят и за младежта. Не че през това време не са изречени много приказки по въпроса, но просто реално нищо смислено не се направи за тази младеж, след като ѝ махнаха онази думичка "народна”, която я красеше толкова.

Нямаше среда, в която младите хора да могат да се обединят, да създадат свои сдружения. А сега, може би защото битието ни премина в онази Facebook и Twitter епоха, политиците се сетиха да "уредят основните принципи, управлението и финансирането на дейностите, осъществявани в изпълнение на националната политика за младежта” в нарочен проектозакон.

Първата кръгла маса за регламента се състоя днес (30 януари). На нея обаче се чуха гласовете предимно на младежките организации на партиите, в които отеква ехото на техните партийни лидери. А както добре знаем, младежи има и извън политиката. И обикновените младежи наистина употребяват по-друг тип говорене. В техните тези по-често ще чуете думите "доброволец", отколкото в тези на политическите организации.

Законът за младежта предвижда в чл. 10 създаването на консултативен съвет за младежта. В съвета влизат деветима зам.-министри и зам.-председател на Държавната агенция за закрила на детето. Включени са още представители на Националното сдружение на общините, Националното представителство на студентските съвети, по един представител от всяка национално представителна младежка организация.

Какво, според представите на Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН), е национално представена организация? Това е "младежка организация, която има членове не по-малко от 900 лица и извършва дейност на територията на не по-малко от 30% от общините в страната”. Необходимо е 70% от членовете ѝ да са младежи до 29-годишна възраст.

Реално твърде малко организации могат да покрият тези критерии. В същото време не е достатъчно добре уреден въпросът за младежките организации на политическите партии, чиято дейност не е обект на специален текст и в закона за политическите партии.

Законът съдържа дефиниция за младежкия работник – "пълнолетно лице, което е преминало специално обучение за работа с младежи и/или е придобило професионален опит за работа с младежи и изпълнение на младежки дейности”. След утвърждаването на тази дефиниция, дейността на работника ще бъде включена като професия в класификатора и ще се изготвят стандарти за упражняването ѝ.

Народният представител от БСП Ивелин Николов очерта някои от пропуските на нормативния акт. Не е засегнат въпросът за младежката инфраструктура. У нас все още няма и закон за доброволчеството. Законът за младежта частично засяга този проблем. Според Николов осигуряването и застраховането на доброволците трябва да бъде засегнато поне в Закона за младежта.

По отношение на програмата за младежки дейности депутатът коментира, че всяка година МОМН трябва да определя приоритетните три или пет области, които държавата да финансира. Това, по негово мнение, трябва да се запише в нормативния акт и самият закон трябва да бъде кратък и ясен.

Министър Игнатов увери, че ще вземе предвид последната забележка. "И най-важното – въобще не ме засягат обвиненията, че законът е писан конспиративно и всички закони, които аз вкарвам, ми казват, че са писани на коляно или конспиративно”, коментира той. Игнатов заяви, че този закон няма да бъде инструмент за изсмукване на пари в полза на някакви неправителствени организации или нещо друго. Той гледа добре на идеята доброволците да се осигуряват.

Според социолога Антоний Гълъбов българското застаряващо общество често е двулично в отношението съм младите хора. "На повърхността има една декларирана милозливост в отношението към младите хора, има готовност много да си говорим колко е страшна младежката безработица, колко е тежко положението на младите хора, но в същото време има и вътрешни съпротиви срещу това младите хора да имат ускорен достъп до работни места, младите хора да имат по-бързи писти за реализация”, коментира Гълъбов.

Министър Сергей  Игнатов съобщи още, че новият закон за училищното образование ще бъде внесен през втората половина на месеца за обсъждане. Той е готов и в момента юристите на МОМН правят последни корекции.

"По-възрастни от мене хора ми казаха "къща се строи отдолу нагоре” и след като искаме да вържем последните две години на гимназиалното с университетското образование, трябва да задвижим първо този закон”, добави Игнатов. По думите му има нещо хубаво в това да се чуват различни мнения. "Много е хубаво, че имаме този проблем, че нашите деца пътуват и учат в чужбина, защото, за да се развива тази държава, те трябва да учат в чужбина и да донасят тук нова култура, нови знания, иначе няма да има развитие”, е мнението на министъра.

Според него много от младите се връщат отново в България. А Игнатов споделя и мнението на американския посланик Джеймс Уорлик, който смята, че ромите са нашето бъдеще. "Изключително прав е, защото това е една голяма маса от хора, която в процеса на повишаване на своята образованост, ще стане много активна в нашето общество”, добави той и каза още, че университетите били пълни с млади роми.