Вижте историята на Бог 24.10 | 11:02

Британският автор Карън Армстронг проследява начина, по който хората са възприемали Бог от Авраам до наши дни в грандиозния си труд "Историята на Бог" (ИК "Изток-Запад"), като подчертава, че няма обективна представа за Бог, а всяко поколение изгражда свой образ на божественото.

Въпросът за съществуването на Бог и човешките представи за него е все по-актуален. Карън Армстронг, бивша монахиня, превърнала се в един от най-влиятелните автори по сравнително религиознание, проследява начина, по който хората са възприемали Бог от Авраам до днес в амбициозното изследване "Историята на Бог". 

Книгата съдържа девет карти с местностите, на които са се разпространявали основните авраамически религии през вековете, а в нея Армстронг разглежда темата за единствения Бог, за троичността на християнския Бог и за единността на Бога на исляма, задавайки логичния в XXI век въпрос: Има ли Бог бъдеще?

Тя пояснява и разликата между понятията вяра и убеденост, подчертавайки, че убеждението не предполага упование, докато вярата върви ръка за ръка с него; освен това твърди, че определението за Бог – "Всевишният дух, който единствен съществува сам по себе си и е безкрайно съвършен във всяко отношение" – е прекалено схематично, помпозно и напълно невярно.

Идеята за Бог е различна за всяко поколение и представата за него, смята Армстронг, е оцеляла до днес именно заради това; тя е доста гъвкава и благодарение на своята пластичност се е превърнала в една от най-великите човешки идеи – когато някоя концепция за Бог вече не звучи смислено за идното поколение, просто бива заменена с нова теология, адаптирана към съответната модерност.

Сред тезите на "Историята на Бог" е и тази, че всъщност няма обективна представа за Бог: всяко поколение трябва да изгради свой образ на божественото, който му върши работа. Същото важи и за атеизма – само по себе си твърдението, че някой не вярва в Бог, също е било разбирано по различни начини през годините, а атеистите са отричали някоя конкретна за времето си представа за божественото.

Армстронг обобщава: "Човешката представа за Бог има своя история, тъй като винаги е означавала нещо "леко по-различно" за всяка група хора, които са я използвали в различни исторически периоди.

Идеята за Бог, формирана в рамките на едно човешко поколение, може да се окаже напълно безсмислена за друго. Само по себе си твърдението "Аз вярвам в Бог" е лишено от обективен смисъл, но подобно на всяко друго твърдение то означава нещо само в конкретен контекст, когато е заявено от определена общност. От което пък следва, че няма (и не може да има) някаква "неизменна идея", съдържаща се в думата Бог; напротив, тя съдържа цял сноп от значения, някои от които противоречиви и дори взаимно изключващи се."

Армстронг е родена през 1944 г. във Великобритания. Дълги години е консервативен католик, докато днес възприема себе си като либерален мистик. Завършва литература в Оксфорд и нашумява с редица заглавия (едно от тях е и "Кратка история на мита", познато и на българските читатели), анализиращи предимно монотеистичните религии. През 2008 г. печели 0 000 награда от конференцията ТЕD – Армстронг използва повода да призове за създаването на Харта за състрадание, която става реалност година по-късно.

А ето и кратък откъс от романа:

Сега, когато второто хилядолетие отброява сетните си мигове¹, като че ли усещаме по-ясно отвсякога, че и познатият ни свят си отива безвъзвратно. От десетилетия сме свикнали с мисълта, че оръжията, които сме сътворили, могат да унищожат човешкия живот на планетата. Студената война уж свърши, но новият световен ред изглежда не по-малко плашещ от стария.

Изправяме се и пред все по-реалната заплаха от екологична катастрофа. Вирусът на СПИН може да се окаже бедствие, по-страшно от чумните епидемии в миналото. Проблеми създава и демографският взрив – ако се задържи това темпо, след две-три поколения Земята едва ли ще може да изхранва толкова хора. Хиляди умират от глад и суша.

Предните поколения често са живяли с апокалиптични очаквания, но бъдещето, очертаващо се пред нас, като че ли не се вмества в никакви представи. Дали и тази за Бог ще оцелее в идните години? През тези четири хилядолетия тя непрестанно е била съобразявана с изискванията на настоящето, но все повече наши съвременници стигат до извода, че тя вече не им върши работа.

А когато престанат да бъдат ефективни, религиозните представи просто се стопяват. Наистина ли Бог е една анахронична идея? Според американския учен Питър Бъргър ние често прилагаме двойни стандарти, когато сравняваме миналото със собственото си съвремие. Докато миналото се анализира и става все по-относително, настоящето е имунизирано срещу този процес и ситуацията, в която се намираме сега, придобива едва ли не абсолютен статус – например "на новозаветните автори се приписват илюзорни представи, обусловени от собствената им безпросветна епоха, но пък изследователите приемат доминиращите в момента представи като интелектуална благодат с непомръкващ блясък". Затова и секуларистите от ХІХ и началото на ХХ в. приемат атеизма като неотменна черта на човека, живеещ в научната ера.

Не са малко и доказателствата в полза на тази теза. В Европа църквите пустеят, а атеизмът отдавна не е онзи мъчителен избор на шепа дръзновени интелектуалци, а доминираща нагласа. В миналото той винаги е бил реакция към някоя конкретна представа за Бог, но днес е изгубил връзката си с теизма и е по-скоро автоматично следствие от живота в едно секуларизирано общество. И като ония зяпачи, забавляващи се с "безумеца" на Ницше, много хора днес изобщо не се притесняват от перспективата да живеят без Бог. Други приемат отсъствието му с истинско облекчение.

Тези, на които религията е създавала проблеми в миналото, с охота се разделят с онзи Бог, който е населявал детските им кошмари. И могат само да се радват, че вече не са длъжни да се кланят на някакво отмъстително божество, което те заплашва с вечни мъки, ако не спазваш неговите правила.

Днес действително разполагаме с безпрецедентна интелектуална свобода и можем смело да следваме своите идеали, без да се съобразяваме с нечии овехтели канони – и без да се боим, че това би нарушило целостта на собствената ни личност. И нерядко си въобразяваме, че въпросното отблъскващо божество е и автентичният Бог на юдеите, християните и мюсюлманите, без да си даваме сметка, че това е просто негова нелепа абераци