Новият сняг идва в края на ноември 15.11 | 14:55

Още в края на месеца ще падне следващият сняг както по високите части, така и в равнините. Но не очаквам по ниските места да натрупа. Предишния път подценихме снега! Това заяви ст.н.с. д-р Георги Корчев, директор на НИМХ в интервю за в. "Преса".

"Често обаче гражданите не разбират по какви стандарти ние, метеоролозите, мерим нивата на снега. Задължително се замерва на трева. Но тя започва да акумулира влагата, топла е. На нас обаче ни се обаждат и казват: "Пак не улучихте! На колата са 15-20 сантиметра!" Да, но там имаме метална, студена повърхност, а не почва. За да сравняваме данните си с колеги от всички краища на света, приетият стандарт е измерването на снежната покривка да се случва на почва", уточни специалистът.

По думите му времето се развива абсолютно по прогноза. "След това хубаво циганско лято, на което се радвахме, след мекото и слънчево време от последните дни есента ще напомни за себе си. Очаква ни валежен период, но няма да се повтори сценарият от миналото лято.

"Прогнозите ни в БАН са, че падналият дъжд ще е изцяло в нормата за сезона. След това чакаме затишие на валежите, нормални за сезона температури, а по-сериозно застудяване съвсем закономерно може да очакваме към края на месеца", заяви още д-р Корчев.

Той посочи, че в сутрешните часове ще бъде 4-5 градуса, в котловинните полета около нулата. Ноември е свързан с началото на мъглите в началото на деня, които обаче в обедните часове ще се разсейват. На места може да се стигне до дневна температура около 15 градуса, минимална - към 0 градуса.

Метеорологът не се ангажира с точна прогноза каква зима да очакваме. "Трудно е да се правят прогнози за зимата отсега. Максималната продъжителност на коректно изготвените данни е един месец напред. Така наречените сезонни прогнози все още не се тиражират масово от Института по метеорология и хидрология на БАН, тъй като са на експериментален етап", заяви той.

Д-р Велев посочи още, че лятото, което ни изненада с ниски температури и проливни дъждове не може да се смята за аномалия, тъй като такива години е имало, има и ще продължава да има.

"Все по-честите екстремни явления над България се дължат на световната тенденция за промяна в климата. Глобалното затопляне е най-лесният и най-популярният отговор, който в момента се шири благодарение и на "специалисти" по проблемите на климата, които се упражняват по темата. Но не е най-реалният", заяви още специалистът.