Всяка пета медсестра е в пенсионна възраст 07.05 | 20:20

Дефицитът на такива кадри е световен проблем, но у нас той е още по-остър

През последното десетилетие броят на медицинските сестри у нас с около една трета. Всяка пета сестра е в пенсионна възраст. Дефицитът на такива кадри е световен проблем, но у нас той е още по-остър. Това се подчерта по време на днешна кръгла маса за проблемите на здравните грижи в България.

Въпреки настояването за дългосрочно решение на проблема и ангажиране с предлаганите политики от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ), с години представители на законодателната и изпълнителната власти ги пренебрегват.

Според оценките на Международният съвет на сестрите (ICN) към момента в света липсват 5.9 млн. медицински сестри, като Институтът за здравни показатели и оценки смята, че в бъдеще тази цифра ще достигне 30 млн. В основата на този недостиг стоят различни фактори, най-тревожното обаче е, че професията губи своята привлекателност. Така кадровия проблем, пред който сме изправени, съществува не само у нас, но и в целия свят.

"Тези страни, в които се инвестира за създаване на кадри по медицински грижи, населението е по-здраво, а пациентите са по-доволни, посочи пред БНР-Радио София Петя Недкова, председател на Националния съвет по качество на БАПЗГ. – Хроничната умора (прегарянето, "бърнаут") и ниското заплащане, наред с липсата на обществена признатост и уважение към професията, водят до отлив от сестринството."

През 2024 година в българските лечебни заведения са работили 17 243 медицински сестри – с 35% по-малко в сравнение с 2015 г. Броят им на 100 000души население е бил 268 срещу 574 на 100 000 души население средно за ЕС или повече от два пъти по-нисък.

Освен че са недостатъчни, медицинските сестри в България са и с висока средна възраст. 20% от работещите в системата на здравеопазването са в пенсионна възраст срещу едва 4% средно за ЕС.

По информация на Недкова, преди около 10 г. медицинските сестри, които са искали от БАПЗГ удостоверение за работа в чужбина, са били близо 900 годишно, докато сега са около 100. Но в тези числа не се отчитат кадрите, които веднага след дипломиране, се насочват за работа зад граница.

От съсловната организация настояват да се приеме национален стандарт по здравни грижи, а от следващата година БАПЗГ да стане договорен партньор на НЗОК.