Абсурдите на здравната ни система! Бог да пази децата ни 25.10 | 09:19

На никой не пожелаваме да влиза в болница, но все пак понякога се налага и това. В случай че сте принудени от обстоятелствата да изпратите детето си на лечение, не е зле да си припомните, че все пак живеем в България. Заредете се с търпение, спокойствие, доколкото е възможно, и се пригответе за кошмара, който ви очаква там.

Преди да генерализираме и така да обидим всички, които съвестно спазват дадената Хипократова клетва, ще уточним, че реакцията ни е провокирана от случващото се в едно конкретно лечебно заведение - УМБАЛ "Александровска", Клиника по педиатрия - "Г" отделение. Искрено се надяваме преживяното от нас да е по-скоро прецедент, отколкото нормална практика. А и си пожелаваме да не ни се налага да проверяваме как стоят нещата на други подобни места.

Като за начало на нашите болнични вълнения ще отбележим изненадата си от меко казано странната практика малките да бъдат приемани само с майка си. Ако по някаква причина обаче хлапето се е разделило с нея (починала, заминала или просто е възпрепятствана), ще трябва много бързо да се сдобие с родител от женски пол, защото явно бащите не вършат работа. По тази причина на татковците им е разрешено да следят състоянието на наследника си само през прозореца.

Добре де, да приемем, че сте от семействата, в които няма такъв проблем, майката все пак и тя е човек, и тя ще иска да се поизкъпе, преоблече и освежи. Е да, ама не, защото никой друг не може да остане с детето, а и няма как да го оставите само без придружител. Идва бабата и най-накрая майката отива до дома си с бясна скорост, за да може да се върне по най-бързия начин. И добре е направила, защото бабата през цялото време била под сестрински "обстрел” как си е позволила подобно своеволие.

Друго важно нещо, което е добре да знаете, преди да постъпите в болницата, е фактът, че трябва да си носите необходимите за вашето лечение лекарства. Оказва се, че сред наличностите на здравното заведение няма дори елементарни медикаменти за сваляне на температура. Да не говорим за някакви по-специфични лекарства. Ако аналгинът може да се справи с болежките ви, значи сте на правилното място.

НАСТАНЯВАНЕ

Ако дотук всичко ви се вижда нормално за условията по нашите географски ширини, то гарантираме, че нервите ви няма да издържат, когато видите детето си, надупчено по най-жестокия начин от абокати. Сестрите определено се конкурират с лекарите за титлата "Най-безжалостен служител на годината”. Дето се вика, работата си е работа и просто трябва да се свърши, пък било то и под съпровода на някакви си детски стенания.

Но не, с това само се поставя началото на поредицата от абсурди. Настаняват ви в лична стая, но ще е добре да не сте с особено големи очаквания. Даже за препоръчване е да нямате никакви. Така кутийките от по 2.2 на 2.2 метра в новоремонтираните стаи на детска полмология, ще ви се сторят като луксозни помещения. Ами как иначе, нали разполагате със собствен санитарен възел, па било то и със счупени душове.

Освен това след като настаните болното дете на леглото, посочено от така "любезните” сестри, с изненада откривате и собственото си място. А именно – детско столче, вероятно взето от яслата. Това ще е вашето легло, докато не бъдете изписани от болничното заведение. Е, ако пък се чувствате чак толкова неудобно на предоставената ви мебел, може да опънете телосложение до детето си, никой не е забранил.

ОПИТНО ЗАЙЧЕ

И нека не забравяме, че сме в "Александровска". Та къде другаде, ако не тук, да се научат и да получат опит и рутина младите специалисти. Затова се подгответе за върволица кандидат-лечители, които да се поупражняват върху и без друго измъченото ви детенце.

Но какво да се прави?! Ще търпим, на входа на болницата чакат още една камара деца, готови за приемане. И понеже трябва да се помогне на всички, започва великото чудене кое от всички пред отделението ще дели огромното пространство на болничната стая с вас, та да си разменят бацилите в следващата седмица. И ако си мислите, че срещу повечко заплащане, ще можете да се ширите самостоятелно във VIP стая, по-добре не се надявайте. Такова нещо няма… И накрая с трепет в сърцето зачаквате новия "съвартирант”.

Интересното е какво се случва в края на кошмарната лечебна "ваканция”! Без значение дали детето е оздравяло съвсем, или не, ще трябва да си ходите щом изтече престоят ви по клиничната пътека, която са ви приели. Така че по-добре си стягайте багажа, защото дори да искате да си платите, за да поостанете в тази чудна обстановка още малко, няма как да стане и сте "Чао”.

ИЗПИСВАНЕТО

И когато мислите, че сте към края на болничните си неволи, ви заливат с поредната порция абсурди. Разписвате куп документи и интересно висока фактура, понеже по стечение на обстоятелствата сте били в нещо като VIP стая, защото не настанили никой друг в нея. И не бързайте да правите финалните равносметки – оказва се, че и простосмъртните родители, спящи на удобните детски столчета до наследниците си, също трябва да си платят за това "удоволствие”. Но ще преглътнем и това, нали най-важното е детето да оздравее.

Затова ще кажем само: Бог да пази децата ни. На здравната ни система явно не можем да разчитаме.