Анатомия на една манипулация: Газовата среща в Будапеща, която ни "заобикаля" 07.04 | 10:02

Газовите потоци текат там където има потребление и инфраструктура, а не където на заиграващите се с геополитика регионални лидери им се иска

От Илиян Василев

Коментар на Илиян Василев специално за iNews.bg

Външните министри на Унгария, Сърбия, Македония, Гърция и Турция се срещат днес в Будапеща, за да обсъдят перспективите за участие на страните от региона в проекта за газопровода "Турски поток". Това съобщи РИА Новости още преди дни, цитирайки първия вицепремиер на правителството на Сърбия и външен министър Ивица Дачич.

По думите му, основни теми на срещата ще са свързани с енергийното снабдяване и енергийната сигурност. "Това е е обмяна на мнението на петте страни, готови ли са те за реализацията на проекта за новия газопровод "Турски поток", тоест за нова трасе за снабдяване на региона с газ", каза Дачич.

През декември 2014 г. Русия обяви отказа си от проекта за газопровод "Южен поток", който трябваше да минава по дъното на Черно море  и през България да доставя гориво в балканските републики, а също така в Унгария, Австрия и Италия. Проектът бе прекратен, в това число заради неконструктивната позиция на Европейския съюз, сочи руската медия.В замяна бе решено да се построи газопровод през Турция (Турски поток) и да се създаде на границата с Гърция газов хъб за потребителите от Южна Европа.

Предвижда се тръбопроводът да е с капацитет 63 млрд. куб м, от които около 50 млрд. куб м ще  се доставят на новия газов хъб на турско-гръцката граница. Останалото количество е за вътрешния пазар в Турция.

Фактът, че външният министър на България не е поканен на срещата даде повод за коментари, че страната ни е изолирана от процеса за разнообразяване на маршрутите за доставка на руски природен газ, чиито двигател бяхме доскоро с проекта "Южен поток".

Предлагаме на вниманието ви коментара на Илиян Василев, бивш посланик на България в Москва и експерт по енергийна сигурност, по темата на срещата и спекулациите за изолацията на България в процеса на договаряне за "Турски поток".

Това, че РИА "Новости" отразява предварително подготвената от сръбския външен министър Ивица Дачич срещата на заобикалящите България не е изненада. Има толкова много случаи, в които руската агенция се е оказвала в епицентъра на поредното руско пропагандно усилие, че вече не си струва да ги броя. Помня на времето как се опитаха да ни заблудят, че загиналата при употребата на нервнопаралитичен газ от руските спецчасти в Норд-Ост Румяна Узунова била видяна на празненство у приятели в Москва. А моите колеги бяха я открили в една от болниците, където отвеждаха жертвите. За това не ми е трудно да разпозная пропагандата от новинарската работа. Не само аз, но и колегите.

Полезното в случая, че по отразяването на тази "новина" от руската информационна агенция, човек може да си състави добра карта на "активите" в информационната хибридна война на Кремъл в България. Защото внушенията, че забележете, не Русия, а Европа заобикаля България, напомнят на най-ярките примери на Гьобелс - усилена до кресчендо и упорито повтаряна неистина.

Идеята е незапознатите в България да скочат срещу правителството и проевропейските кръгове, че неблагодарната Европа ни заобикаля, въпреки всичко сторено по Южен поток. Сега под ръководството на Русия Кремъл ще ни заобиколи през Турция и Гърция и "накаже" за непокорството. И в този заговор на съседите, в най-добрите традиции на Междусъюзническата война - Сърбия, Македония и Гърция - с величайшата опека на Кремъл - ще покажат кукиш на ЕС, като налеят вода в руската мелница.

Внушението е, че докато ние сме солидарни с Европа, съседите играят самостоятелно и печелят, като пренебрегват призивите на Брюксел. Това не само е лишено от смисъл, но и издава известна степен отчаяние на политинженеринговите експерти в Москва.

Първо, защото самата Турция постави "турски" /там дори избягват да го наричат така/ поток в неизвестност по отношение на евентуалния срок на реализация. Ако нещата в Турция куцат, всякакви "упражнения" по политическа виртуалност след нея издишат.

Второ, ако Газпром изобщо може да реализира някакъв транзит, то това няма да бъде по целева, построена и притежавана от него инфраструктура, а по ТАП или друга паралелна инфраструктура. Някъде някой да е чул дори елементарна теза как точно това ще се съвмести със съществуващите договорености и как Европейската комисия ще даде разрешение за това ? Няма, но не пречи да се надуват разни пропагандни балони.

Трето, Ако Газпром играе "трета страна" по съществуваща инфраструктура през Гърция претенцията, че може да транзитира огромните количества по този маршрут започва явно и силно да олеква. Да не говорим как тези внушения отразяват дори елементарен прочит на газовия пазар по Южния газов коридор. Колкото Газпром може да транзитира по ОПАЛ, толкова ще може да транзитира по ТАП, когато и изобщо ако се построи. Преценете сами какви са капацитетите на ТАП и претенциите на Газпром за над 40 милиарда кубически метра транзит след Гърция, при положение, че могат да ползват под 50% от капацитета на тръбата.

Няма и грам идея за доказтелствена част за осъществимост на проект, за финансиране, за потребление. Типично по имперски, без грижа за детайли - глобалната картина - възторг и прилагателни - съществителните липсват.

Това е логиката на опорните точки в хибридната война. Не ви трябват факти, анализи, доказателства - всички трябва да вярват като в религиозни войници на джихад срещу Америка и империалистическия Запад. Ще познаете местните хибридни "войници" по ехото, което осигуряват на тези полусварени политзаготовки от Москва.

Само и единствено политици и медии, неизкушени в тривията на проектното управление, които искат да направят капитал от новини-пуканки, като извлекат някакъв политически дивидент от радикално свитата откъм финансова състоятелност руска държавна или корпоративна хазна, могат да сторят това.

Бъдете сигурни сега българските адепти на Кремъл ще нададат вой в стил "Паниковского бьют"- караул, заобикалят ни, губим пари, влияние. Да свалим правителството.

Без паника, господа.

Имаме практичен дневен ред и неща които трябва да свършим - повечето сами, но и част с нашите партньори и съседи. Не можем да променим желанието на Газпром и Кремъл да губят клиенти и пазари. Не можем да спрем обедняването на руските гражданите и намаляващата им способност да посещават други страни като туристи, още повече, когато самото правителство ги ограничава.

Но можем да направим така, че България да бъде свързана с газовите пазари на всички свои съседи и да може да бъде конкурент за всеки входящ и изходящ газов поток в региона.

Другото е политическа суета и виртуална реалност, която някой много иска да представи за действителност.

Повтарям за пореден път - газовите потоци текат там където има потребление и инфраструктура, а не където на заиграващите се с геополитика регионални лидери им се иска.

Водещи

Най-четени