Бизнесменът Ивайло Пенчев с лоша прогноза за антикризисните мерки на кабинета 19.05 | 09:30

Един от най-успешните български бизнесмени - Ивайло Пенчев, разясни до какво ще доведе водената от кабинета финансова политика и какво означават, всъщност, антиинфлационните мерки, които се взимат в сложната ситуация. Неговата експертиза по темата би трябвало да бъде чута и взета предвид, най-малкото - да бъде коментирана, защото е доказал се далеч извън Калотина човек, който сега дава мнението си безплатно.

Собственикът на компанията "Уолтопия", която е водеща в световен мащаб за производство на спортно оборудване и стени за катерене, назова нещата с истинските им имена, без заобикалки и шикалкавене. Стори го на достъпен език, така че истината да лъсне сега и поне някой да си даде сметка преди да е затънал до гуша, чудейки се какво се случва...

ЕТО ГО МНЕНИЕТО НА ИВАЙЛО ПЕНЧЕВ:

Относно антиинфлационните мерки на правителството:

Идеята, че българското правителство може да се бори с инфлацията е неуместна. Настоящата инфлация се дължи на два фактора:

1. Огромното количество пари, което централните банки по света напечатаха.

2. Нарасналата до исторически нива леност на западното население.

Хората искат да работят по-малко от всякога, а в икономиката има повече пари от всякога. Затова все по-малкото количество създадени стоки и услуги стават все по-скъпи.

България не може да печата пари, защото няма независима парична политика и по тази причина не може да влияе пряко на паричната маса.

Тук правителството не може да направи нищо. Освен теоретично да се откажем от валутния борд, да назначим смел и образован централен банкер от австрийската школа, който да води консервативна монетарна политика.

Обществото ни обаче далеч не е готово за това. Сантиментите и споровете в България винаги са били около това от кого да се поставим в зависимост, а не как да бъдем независими.

Преобладаващото настроение е, че искаме да сме зависими от евробюрокрацията.

Е, тя печата пари на поразия (както впрочем всяка друга) и чрез инфлация преразпределя стойността от тези, които я създават и са склонни да пестят към тези, които предпочитат да живеят на кредит и социални помощи или пък са на хранилка от държавния бюджет.

В този смисъл, преобладаващата обществена настройка по отношение на паричното предлагане е дълбоко проинфлационна, макар и хората масово да не си дават сметка.

По отношение на втория фактор - леността: Всички ние сме ленни по природа.

99% от хората излизат от състоянието си на леност водени единствено от глад (в по-широк смисъл).

1% от хората го правят заради мечти. Това са основно предприемачите (отново в по-широк смисъл)

В тази връзка, всяка правителствена програма, която обещава и помага на хората да живеят по-добре, без да им се налага да работят повече, е също проинфлационна.

Точно такива са почти всички мерки в предложената "антиинфлационна" програма на правителството.

Когато времената са трудни за всички, това което може да помогне на обществото да се справи с трудностите е програма, която стимулира полезната, създаваща стойност икономическа активност.

Мерките за преразпределяне на съществуващите блага от работливи към мързеливи стимулират мързела и обезсърчават работлививостта.

Има и още един механизъм по който предложените мерки са вредни.

Въвеждането на диференцирани ставки за ДДС и по-специално на нулева за хляба стимулират на първо място тарикатлъка.

Сега всяка кифла ще стане хляб. После и баничките ще станат хляб. Поничките. Пастите.

Пиците ще станат плосък хляб и ще се продават отделно от гарнитурата като в 10 лв. пица ще има 9 лв. плосък хляб и 1 лв. гарнитура И така нататък и така нататък.

Енергията на местния предприемач ще се насочи към схеми за спестяване на 20% , защото ако конкурентът ми го прави - аз горя ако не го направя.

Данъчните ще се усетят и ще потрият ръце. Още много нова работа ще има за тях. Нови ревизии, лов на баничари измамници, нови битки на нови фрронтове. Това разбира се означава нужда от нови хора в данъчната администрация, които ще излязат от реалния, създаващ стойност бизнес, за да отидат да решават проблемите, които сегашното правителство създава.

Имайки предвид образованието и историята на главните управляващи, те знаят какво правят и знаят какво следва. Но ги е страх, че ако кажат на хората истината, хората няма да ги разберат и ще ги уволнят.

Не им е лесно на хората.

Едни други кандидат-управляващи доволно чоплят семки в бекграунда, чакайки настоящите колеги да се провалят в опитите си да управляват народа, като му обещават по-лесен живот, който не се дължи на повече работа.