България трябва да играе по-активна роля на енергийния пазар в региона 14.09 | 16:57

Утре в София ще се проведе международната конференция "енергийна сигурност и енергийна инфраструктура в Югоизточна Европа", която се организира от Института за енергиен мениджмънт и Българския дипломатически институт. По време на форума ще бъдат дискутирани изключително важни за региона и България, а също и за целия Европейски съюз въпроси и проблеми както на политическо, така и експертно и бизнес ниво. Сред участниците в конференцията са премиерът Бойко Борисов, вицепремиерът Томислав Дончев, вицепрезидентът на Европейската комисия, отговорен за Енергийния съюз Марош Шефчович, президентът на Енергийната общност Дамян Гикнури, генералният секретар на Съвета за регионално сътрудничество Горан Свиланович и др. Във връзка с предстоящото събитие iNews дискутира някои от въпросите, които ще бъдат повдигнати на конференцията, както и други актуални за страната ни проблеми с председателя на Управителния съвет на Института за енергиен мениджмънт Славчо Нейков.

Г-н Нейков, какви проблеми ще бъдат поставени на международната конференция "Енергийна сигурност и енергийна инфраструктура в Югоизточна Европа" и смятате ли, че там може да бъде намерено решение за тях?

Темата за енергийната сигурност и енергийната инфраструктура ще бъдат разгледани в един нов контекст и през призмата на един много по-голям реализъм. Причината е от една страна във факта, че на ниво Европейски съюз, но и на ниво международна общност, въпросите, свързани с енергийната инфраструктура, придобиват все по-актуално значение. Нека си спомним, че преди малко повече от месец, за съжаление, имаше взрив на един голям газопровод в Турция. Той се смята за част от трасето на Южния газов коридор. Т.е. когато този коридор бъде построен, този газопровод би имал практическо значение не само за България и региона на Югоизточна Европа, но и като алтернатива за доставки на газ за ЕС. От такава гледна точка международната конференция, посветена на енергийната сигурност и енергийната инфраструктура има както теоритично, така и практично значение. Тя се вписва не само в контекста на Процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа, който България председателства от 1 юли т.г., но също така и на последните дискусии на ниво ЕС. Както в контекста на стратегията за енергийния съюз, така и в темата за енергийна дипломация, която беше обсъждана на последното заседание на Съвета на министрите на външните работи на 20 юли т.г.

В рамките на конференцията въпросите ще бъдат обсъждани на три нива. Първото е политическо, второто е през призмата на енергийната политика, и третото е през призмата на бизнеса. В тази връзка искам да изразя нашата благодарност както към правителството, така и към нашите спонсори, за подкрепата за реализирането на тази конференция.

Какви конкретни решение ще бъдат взети, аз лично не смея да прогнозирам. А и не очаквам толкова решения. А по-скоро една откровена дискусия и поставянето на въпросите през призмата на реализма.

Но вероятно ще се появят някакви идеи.

Безспорно. Нека да припомня две обстоятелства във връзка с необходимостта от прагматичен подход. На първо място възниква въпросът за това, че темата за енергийната сигурност и тази при енергийната инфраструктура вече надскочи националните измерения и се явява все повече и повече въпрос на регионалното и европейското сътрудничество. В тази връзка допреди 3-4 години в рамките на диалога ЕС-Русия имаше и конкретна рамка за ранно оповестяване при кризисни ситуации. Сега, заради така стеклите се взаимоотношения между двете страни, тази тема е малко позабравена, но тя трябва да бъде възстановена. Защото Русия има много силно значение за снабдяването с енергийни ресурси специално за Югоизточна Европа. Аз поставям този фактор извън политическите коментари. Просто това е една реалност, която касае не само темата за природния газ, но също и петрола и ядрената енергетика.

Безспорно е необходимо този тип отношения да бъдат преоценени. На ниво законодателство, нека припомним, че в рамките на ЕС съществува енергийно законодателство, което е свързано с опазването на енергийната инфраструктура, но то трябва да бъде преразгледано и при необходимост – да бъде актуализирано. Ето това са някои от конкретните идеи, които биха могли да бъдат обсъдени в рамките на конференцията. Разбира се и въпросът за сътрудничеството на ниво бизнес винаги е актуален, така че той също ще бъде разгледан.

В рамките на Югоизточна Европа, всички страни, дори и тези, които не членуват в ЕС, по линия на т.нар. енергийна общност, споделят общите приоритети и цели на ЕС, но всички страни от региона имат индивидуални проблеми. И от такава гледна точка изискването за реалистичен и обективен подход към темата се налага от само себе си. Хубавото е, че България, като член на ЕС и като страна с важна роля както за транзита на газ, така и за производството на електроенергия, има своята водеща роля и може да поеме инициатива, включително и в рамките на председателството на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, за търсене на оперативни стъпки за решаване на общите проблеми.

А в тази връзка как се вписва България в европейската енергийна политика и в енергийната система на общността?

България е средно голяма страна в контекста на ЕС, но в Югоизточна Европа страната ни има изключително голяма роля в сферата на енергетиката. От една страна като член на ЕС. От друга – поради съществуващите обективни взаимоотношения със съседите ни, които са се наложили през годините. Включително и от гледна точка на планираните големи инфраструктурни проекти, най-вече в областта на природния газ. Където България, поради чисто географски, а също така и политически съображения, има своето съществено място. Конкретният принос, който страната ни може да има, не е само от гледна точка на конкретни инициативи, но също така и във връзка с изграждането на инфраструктура, която ни свързва със съседите. Защото всяка такава връзка е не само двустранна връзка, но тя е част от голямата европейска картина на взаимната свързаност.

От такава гледна точка България може да играе действително голяма роля. Но за тази цел са необходими също и реформи в национален план. Необходимо е по-друго отношение към Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и не на последно място актуализиране на националната енергийна стратегия.

Основателен ли е предстоящият в края на месеца пореден протест на бизнеса срещу цените на електроенергията?

Аз мисля, че ние, като общество, трябва да имаме много ясна представа за това, че от тук нататък с хода на либерализацията в енергетиката все повече и повече ще действат пазарните механизми и все по-малко, поне на теория, политическите измерения, когато става дума за цени в енергетиката. Разбира се всяка организация има право да изразява мнението си в рамките на закона. От тази гледна точка протестите нито ще бъдат първите, нито последните. Важно е обаче да е ясно за какво точно се протестира. Защото, честно казана, аз в случая малко не разбрах. От една страна се иска оставката на председателя на КЕВР. От друга се протестира против цени. И в това отношение бих искал да напомня, че регулаторът, по закон, е независим. Неговите актове подлежат на съдебен контрол. Така че, ако някой има проблеми с това по какъв начин се осъществява ценообразуването, не мисля, че улицата е мястото, където трябва да се изразява отношение в тази връзка. Уважавам правото на протест на всеки, но не мисля, че от законова гледна точка, това е стъпка, която може да доведе до решение. Решенията от страна на регулатора не трябва да се взимат под уличен натиск. Те се взимат на базата на анализи. И, когато има несъгласие в това отношение, съдът е този, който трябва да се произнесе относно законосъобразността и обосноваността на решението на КЕВР.

Можеше ли да не се стигне до тази ситуация, ако през годините назад бяха инвестирани повече средства в мерки за повишаване на енергийната си ефективност?

Въпросът за инвестициите в мрежата и този за сигурността на инфраструктурата е много важен. Нека припомним това, което стана през февруари и март т.г., когато цели области в България бяха откъснати от нормалното енергоснабдяване поради изключително тежките условия. И тогава българското правителство със съответните енергийни компании, преди всичко електроразпределителните дружества, успяха наистина в рамките на един забележителен синхрон да направят всичко възможно с оглед облекчаване на положението на хората.

Но тази картина показа много ясно едно обстоятелство, което всички знаем, но което, за съжаление, не се следи. И то е, че без инвестиции в мрежите, нормалното електроснабдяване не може да бъде гарантирано. И тук отново опираме до съществената роля на регулатора, който трябва да се опита да признае тази необходимост от инвестиции и да даде възможност на съответните дружества, независимо дали става дума за ЕСО или ЕРП-тата, да правят своите инвестиции, които да им бъдат признати като разход. Иначе отново ще бъдем свидетели на това, което вече се случи през миналата зима.

Темата за енергийната ефективност е многопластова и много важна. Там обаче трябва ясно да разграничим на какво ниво търсим енергийна ефективност – дали в крайното потребление или при други участници във веригата. Когато става въпрос за крайните клиенти, един от съществените стимули за енергийна ефективност е реалното ценообразуване. Аз смятам, че в момента цената на електроенергията в България не съответства на разходите. И от такава гледна точка има достатъчно основание да се търси усъвършенстване. Тук напълно основателно възниква въпросът за енергийно бедните. Но социалната политика на държавата не бива да се смесва със създаването на условията за развитие на пазарни механизми. Защото енергетиката не е социален сектор.

А самите предприятия, които сега се готвят за пореден протест срещу цените, можеха ли да инвестират повече средства за намаляване на консумацията на ел.енергия в техните производства и по този начин да станат по-малко зависимо от увеличаване на цени?

Ако говорим за индустриалните потребители, безспорно те са заинтересовани от това да въвеждат мерки за енергийна ефективност и респективно да намаляват потреблението си. Тук обаче отново опираме до въпроса за стимулите в това отношение. В това отношение ролята на държавата за създаването им на законово ниво ще бъде много голяма. Иначе както обикновено бизнесът е много по-гъвкав и напредничав от законодателството и обикновено изпреварва със своите ходове. Затова много се радвам на тази инициативност на бизнеса. Пак казвам, тя трябва да бъде насочена към тези, които реално могат да вземат решение в това отношение. А регулаторът, отново се връщам към протестите, действа в рамките на закона и установените правила. Ако някой не е съгласен с неговите решения, правилният и законосъобразен ход е да се обърне към съда.