Бюджет`2016 ни прави още по-бедни 02.11 | 14:22

В Бюджет 2016 липсва политика на доходите, съобразена с необходимостта от догонване на средноевропейското равнище и раздвижване на потреблението. Заложеното увеличение на минималната работна заплата в Бюджет 2016 е символично. Политиката на заплатите, пенсиите и социалните плащания се извежда от ограничените възможности на рестриктивния бюджет и са подчинени на ретроградната догма, битуваща сред част от бизнес средите, че увеличението на трудовите възнаграждения води до нарастване на безработицата.

Това заявява в свой анализ за проектобюджета на кабинета за 2016 г. председателят на Съюза на икономистите в България (СИБ), бивш депутат от БСП и лидер на КНСБ проф. Кръстьо Петков. Анализът му е базиран на експертна разработка на СИБ.

Символично увеличение на минималната работна заплата, ретроградно - на пенсиите

Според него "заложените темпове и размери на увеличението на минималната работна заплата /МРЗ/, въпреки стремежът да продължи да се ползва този инструмент в условията на силна съпротива от работодателските организации, са недостатъчни, дори символични".

Като страна с най-ниски доходи в ЕС и продължаващ спад на разполагаемите доходи в домакинствата, България би трябвало да се ангажира с далеч по-амбициозни цели, обвързани с издръжката на живота, структурните дефицити на пазара на труда и значително скъсяване на дистанцията със средните равнища в ЕС през следващия прогнозен период, посочва проф. Петков. И отправя въпросите:

"Защо не са формулирани целите и разчетите на оповестените повишения на минималната работна заплата през 2016-2017 г.? Какви са съображенията 2018 г. да е нулева година - без увеличение на размера на МРЗ?"

По принцип минималната работна заплата трябва да осигури необходимите разполагаеми средства за нормална издръжка и възпроизводство на носителите на ниско образована и нискоквалифицирана работна сила. Ако за критерий вземем линията на бедността (ЛБ) по SILC, която за 2014 г. е 323.75 лв. на човеки и като първа стъпка се ограничим до минимално необходимите разполагаеами средства за издръжка, минималната работна заплата още през 2014 г. би трябвало да възлиза на 413 лв. Следователно, заложените увеличения през 2016 и 2017 г. не ни доближават до обективната, приета в ЕС линия на бедността. Изоставането на България от европейското равнище ще се запази и дори може да се увеличи, предупреждава експертът.

Ситуацията с държавния дълг на страната е взривоопасна

Позицията на СИБ, изразена няколкократно през 2014 г. и 2015 г., е, че ситуацията с държавния дълг на България е изключително рискова и дори взривоопасна, смята още проф. Петков. За две години България си позволи да удвои държавния дълг и излезе на първо място в ЕС по темпове на неговото нарастване. Предупреждаваме, че тази политика ни вкарва в опасна дългова спирала, от която пострадаха редица европейски държави. Отделно стои въпросът за целесъобразността и ефективността на използване на взиманите кредити и прозрачността при тяхното изразходване.

В Бюджет 2016 специално внимание се обръща на следните решения и предложения: налице е опит да се очертае средносрочна макрорамка, която да послужи като основа за продължаване на наследената от години консервативна бюджетна политика - за 2016 г. и за периода до 2018 г. Тази финансова и бюджетна философия обаче е спорна не само заради постъпателното, но и предпазливо увеличение на минималната работна заплата.

За пореден път самоцелно се залага на фискалната стабилност

В този си вариант предложеният законопроект и съпътстващите го разработки не отговарят на основните предизвикателства пред финансовата система, и по-общо, пред икономиката като цяло, категоричен е Кръстьо Петков.

Той припомня, че за пореден път в Българя се пренебрегва изискването за прилагане на програмния принцип при разработването на бюджета, както и за предоставяне на достатъчно време за публична, институционална и експертна дискусия.

За поредна година като водещ приоритет във фискалната политика на правителството се залага на едностранното и самоцелно запазване на стабилността на публичните финанси. Как ще се реализира тази цел, при депресивна и дефлираща икономика, не е ясно, коментира бившият синдикален лидер.

"Изрично следва да се подчертае, че осемгодишните опити да се постигне устойчив икономически растеж единствено чрез строги бюджетни ограничения – т.е. следвайки сляпо неолибералния вариант на т.нар. политика остерити, не доведоха до положителни резултати", отбелязва Кръстьо Петков.

Държавата не насърчава чуждите инвестиции и данъчните приходи

Според него е подценена сериозно функцията на държавата за насърчаване на преките чуждестранни инвестиции и раздвижване на вътрешната кредитна и инвестиционна дейност. България не разполага с Национална инвестиционна стратегия, както и със стратегия за високотехнологична реиндустриализация. Което е изключение в ЕС и принципно се различава от успешните антикризисни мерки, приложени в страните от Централна и Източна Европа, които постигнаха траен растеж на БВП през втората фаза на кризата от 3-3,5% .

Отново се пренебрегва ролята на активната данъчна политика в осигуряването на нарастващи приходи в бюджета, особено по линия на преките данъци. България отново прави изключение с упоритото си придържане към модела на плоския данък, което е в противоречие с доминиращите европейски тенденции и системи, прилагащи принципа на прогресивното данъчно облагане.

Не решава бедността, демографския срив и лошото здравеопазване

Сред водещите приоритети и цели на финансовата политика изобщо не намират място най-големите предизвикателства пред България: крайното неравенство в доходите, масовата бедност, демографският срив и некачественото здравеопазване. Тези проблеми са отбелязвани системно от европейските партньори и международните финансови институции като особено рискови, генериращи икономическа стагнация, социална и политическа нестабилност.

Предлага се за пореден път нелогичен и необоснован подход при индексацията на старите и новоотпусканите пенсии за осигурителен стаж и възраст. По-конкретно, предвижда се :

-старите пенсии да се осъвременяват както до сега от 1 юли всяка година: с 2.5 % през 2016 г.; с 2.7 % през 2017 г. ; и с 2.8 % през 2018 г.;

-новите пенсии да се индексират с повишена тежест на всяка година осигурителен стаж: от 1.1 % през 2016 г. до 1.13 % през 2017 г. и 1.16 % през 2018 г.

Социалните последици от Бюджет 2016 ще са негативни

Обръщаме внимание на вносителите на проектобюджета за 2016 г. и средносрочната програма до 2018 г., че социалните последици от тези решения са крайно негативни. Защото те водят до задълбочаване на изоставането на размерите и равнището на старите пенсии от размерите и равнището на новоотпусканите пенсии на лица с еднакъв принос за пенсионната система, т.е. до социална дискриминация. Нещо повече - при такъв двоен стандарт ще се задълбочи и без това обществено неприемливото подоходно и имуществено неравенство. И още - продължава практиката за изкуственото и никому ненужно противопоставяне на различните поколения пенсионери, смята още макроикономистът.

И през следващия тригодишен период очевидно няма да бъде изпълнен ангажиментът за премахване на тавана на пенсиите и последователно спазване на принципа техният размер да отразява напълно трудовия и осигурителен принос на гражданите. Този въпрос трябва да се обсъди внимателно и отговорно в парламента, препоръчва бившият депутат от левицата.

Средствата за намаляване на безработицата са недостатъчни

Обръщаме специално внимание на разминаването между обявените в правителствената програма амбициозни цели за намаляване на безработицата и преодоляване на структурните диспропорции, от една страна, със заложените в проектобюджета средства за финансиране на оповестената напоследък активна политика на заетост, от друга страна, смята още Петков.

Предвидените за тази цел 97 млн. лв. са крайно недостатъчни, за да се осигурят ресурсно насърчителните мерки в Закона за заетостта, приложението на дуалното обучение, инициативите за подкрепа на младежката заетост, преодоляване на растящия дефицит от висококвалифицирана работна ръка за новите индустрии.

"Настояваме тази част от проектобюджета да се преразгледа и финансовата подкрепа за стабилизиране на пазара на труда да намери място сред приоритетите на държавата през следващия тригодишен период", заявява председателят на СИБ. И препоръчва експерти от института да помогнат на правителството и парламента като се включат в публичния дебат преди и по време на парламентарните разисквания, а да бъде усъвършенстван проектобюджета.

Защо всяка година се стига до актуализация на бюджета?

Готовността на СИБ за продължаване на експертния дебат се диктува и от обстоятелството, че Бюджет-2015 г. се нуждае от актуализация (както предвидихме още в края на 2014 г.), казва още Петков. И отправя забележка: "Потвърди се и опасението, изразено неколкократно от водещи експерти по публични финанси, че в България вече се утвърди неприемлив и деструктивен стереотип на актуализиране на всеки годишен - нереалистично планиран и политически дирижиран държавен бюджет".

Председателят на СИБ отправя препоръка към управляващите "тази порочна практика да се прекрати, защото внася нестабилност в деловите среди, ерозира доверието на икономическите агенти и стратегическите инвеститори".

От изясняване (с автентична статистика и спазване на европейската методология) се нуждае и въпросът, какъв е реалният бюджетен дефицит през 2014-2015 г. и как точно ще се отрази той върху проектобюджета за 2016 г., обобщава проф. Кръстьо Петков.