Васил Симов: Оптимист съм за бъдещето на борсовата институция в България 20.04 | 14:37

На 11 април 2016 г. се навършиха 25 години от възстановяване на борсовата търговия в България и създаването на Софийска стокова борса. На този ден в далечната 1991 г. се подписва учредителният договор и се основава първата в най-новата история на България борса. На 25.06.1991 г. пък се провежда първата борсова сесия и официалното откриване на ССБ в зала 13 на НДК.

Това е и поводът за разговора ни с Изпълнителния директор на Софийска стокова борса Васил Симов.

Г-н Симов, как решихте преди четвърт век да основете Софийската стокова борса?

Преди промените от 1989 г. в България съществуваха Комитет по цените и Комитет по планиране. Тяхната задача бе да планират и казват на всички икономически субекти в страната колко да произвеждат, на каква цена да продават стоката си и на кого. Тогава например по веригата пшеница – брашно – хляб се създаде парадокс. През 1990 г. имаше много добра реколта от пшеница, която бе прибрана в складовете, а в същото време мелничните комбинати нямаха работа. Причината бе, че Комитетът по цените и Комитетът по планиране вече бяха закрити и шефовете на складовете не продаваха пшеницата, защото никой не им е наредил. А нямаше кой да им нареди.

Още тогава необходимостта от възстановяването на борсовата търговия в България беше осъзната от немалко икономисти и бизнесмени у нас. Така още през 1990 г. в група ентусиасти, начело с проф. Огнян Панов, предприемачът Петър Ненков, доц. Симеон Елазаров и Христо Миленков, се ражда идеята за създаването на Софийска стокова борса. По това време проф. Панов е ръководител на Института за държавно и стопанско управление, който се помещава на същото място в НДК, където сега е седалището на Софийска стокова борса.

Идеята на инициаторите е като съучредители да бъдат привлечени възможно най-популярните и изявени институции на държавния и частния бизнес, за да се намери най-добрата възможност за финансово и кадрово осигуряване на борсата, което да гарантира нейния успешен старт.

Така че смяната на обществено-политическата система в България след 1989 г. и преминаването от планова към пазарна икономика създадоха предпоставки за възобновяване на дейността на борсите в страната. След половинвековно прекъсване борсовата търговия в България е възродена на 11 април 1991 г. На тази дата група ентусиасти учредяват новата Софийска стокова борса. Именно тя става и първият действащ борсов пазар в най-новата история на страната ни.

Кои бяха учредителите?

1.       Институтът за държавно и стопанско управление, представляван от проф. Огнян Панов.

2.       Българска търговско-промишлена палата – София, представлявана от председателя Владимир Ламбрев.

3.       Национален дворец на културата, представляван от генералния директор Христо Друмев.

4.       Съюзът на стопанските ръководители в България, представляван от председателя Стоян Дръндаров.

5.       Конфедерацията на частните предприемачи, представлявана от председателя Валентин Моллов.

6.       Център за телематични услуги, представляван от директора Свежин Гюров.

7.       Дружество с ограничена отговорност "Група за алтернативна координация" – София, представлявано от ръководителя Петър Ненков.

8.       Стопанска банка – София, представлявана от председателя Цветан Петков.

9.       Банка за земеделски кредит – София, представлявана от председателя Янко Янев.

10.    Търговска банка "Балканбанк" – София, представлявана от председателя Иван Миронов.

11.    Банка за стопански инициативи "Минералбанк", представлявана от председателя Владимир Ташков.

12.    Първа източна международна банка – София, представлявана от председателя Горан Горанов.

13.    Първа частна банка – София, представлявана от председателя Веселин Йосифов.

Какви бяха първоначалните трудности, които трябваше да преодолеете?

В тези първи години на демокрацията, в България липсваше борсово законодателство и единственият начин Софийска стокова борса да бъде регистрирана беше като гражданско сдружение с нестопанска цел по Закона за задълженията и договорите. Много важно за една борса е да бъде членска организация, за да създаде условия за равнопоставеност на своите членове. Години по-късно за жалост тази идея беше силно изкривена и с приетия през 1996 г. Закон за стоковите борси Софийска стокова борса стана акционерно дружество.

В края на 1995 г. в страната вече съществуваха над 30 стокови борси, но единици от тях бяха сдружения с нестопанска цел като Софийската стокова борса, неформиращи печалба и неразпределящи дивиденти на своите учредители и членове. Държа да подчертая, че това е фундаментален принцип и всяко отклонение или компромис с него води до компрометиране на основите на борсовата търговия.

Освен това, когато Софийска стокова борса стартира дейността си, в държавата нямаше регламент за това какви стоки да се търгуват на нея. Затова взехме предвид световната практика и започнахме търговия с типичните борсови стоки – зърно, горива и метали. Но в годините, в които Софийска стокова борса прохождаше, заради икономическата обстановка се налагаше също така на борсата да се търгуват и по-екзотични стоки като натурални сокове, захарни изделия, кафе, кайзеровано филе, дрехи, найлонови торбички, тетрадки, гвоздеи, вратовръзки и дори презервативи. Добре е, че този период приключи бързо.

Съвсем нормално беше в началото на борсовата дейност на ССБ да има и леки недоразумения. В един от случаите през 1991 г. пропадна договор за захарин, защото брокерите не успяха да се разберат предлаганата първоначална цена за какво количество е и в каква опаковка.

А какви са трудностите, с които се сблъсквате сега?

В икономическата сфера у нас въведените санкции от САЩ и ЕС срещу Русия засегнаха сериозно външнотърговските обороти на родните пазарни субекти. Намалението в цените на основните ресурси и спадът на лихвите вместо да стимулират българските предприемачи се изразиха в липса на предвидимост и перспектива в икономиката. Борбата с монополите и корупцията все още не дава значими резултати. Всичко това изисква бърза либерализация и модернизация на пазарите,и най-вече на борсовата търговия, която играе водеща роля, защото прекомерната централизация на икономическите процеси убива пазара и демотивира пазарните субекти.

Законът за борсите, който ние разработвахме и предложихме заедно с експертите от Министерство на търговията още през 1995 г., беше много хубав, но впоследствие в парламента решиха към нашия закон да бъде пришит този за тържищата и да се внесе през 1996 г. общ Закон за стоковите борси и тържищата. Основна разлика е, че стоковите борси не разпределят печалби и дивиденти, а тържищата са търговци, генериращи печалба. Така България избяга от световната практика за законова регламентация на борсовата търговия.

Освен това, въпреки че по правило стоковите борси са членски организации, в България са акционерни дружества. Този вид дружества са капиталови т.е един акционер може да има 2%, а друг 5%. Това противоречи на основните принципи и функции на борсовите институции. Борсите зад Океана са членски организации, където всеки член има право на един глас, и така трябва да бъде, защото е много демократично.

По правило стоковите борси са непечеливши членски организации. Чрез тяхната дейност печелят брокерите, представляващи продавачите и купувачите, защото защитават техните интереси на борсовия под.

Стоковата борса обаче трябва да остане непечеливша, за да може да запази своя неутралитет по отношение на сключваните сделки, защото на нейната територия кристализира в определени цени реалното съотношение между търсенето и предлагането.

И до ден днешен имаме предложения за усъвършенстване на законодателството в частта за стоковите борси, най-важното от които е осъвременяването на изискуемия капитал за регистрация на стокова борса. Ние от ССБ се опитваме да кажем на българския законодател да промени тези 250 000 лв. поне на 2,5 млн. лв., за да може институцията борса да има тежест.  Прекалено дълго остана старата цифра, която на фона на световната практика от стотици милиони за капитал на борса по света звучи меко казано несериозно. Дори при нашите най-близки съседи капиталът за учредяване на борса е около и над милион евро.

Преди инфлацията през 1996 – 1997 г. 20 млн. лв. се равняваха на почти 1 млн. долара, но след деноминацията станаха 20 000 лв., а това е пренебрежимо малка сума за създаване на една институция като борса. Този нисък капитал създава предпоставка за поява на множество борси, а това е опасно, защото компрометира борсовата търговия. В противоречие с целите на институцията "стокова борса" е да има една цена в София, друга в Русе и трета във Варна. По този начин няма как да се определи коя е реалната цена на дадената стока.

В държавите в Европа обикновено има само по една стокова борса, а сред чужденците сме известни като държавата с многото борси.

Как се разви във времето ССБ?

През годините се срещнахме с много и различни предизвикателства, но можем с гордост да направим равносметката, че сме се справили добре. Разбира се, имали сме и по-силни години във финансово отношение от последната, но всеки спад при нас е бил винаги последван от прогрес и нарастване. ССБ АД укрепна през тези 25 години – малко институции в България могат да се похвалят, че са увеличили десетократно уставния си капитал, което ние направихме още отдавна. Борсата израстна и като сериозен и коректен партньор за всеки, който е работил с нас, за нашите членове, техните клиенти и всички пазарни субекти, изгради се като достоверен източник на пазарни данни за стоки и цени, като равновесно, открито и надеждно средище за борсова търговия. Стана градивна и неотменима част от икономиката на България, сериозна институция с утвърден имидж.

Кои са основните ви партньорски организации с днешна дата?

Сътрудничим си на практика с всички пазарни субекти, които имат интерес към борсовата търговия – всеки може да бъде клиент и да се възползва от функционирането на този равнопоставен, прозрачен и гарантиран пазар, където има строги правила и равни възможности за всички.

От друга страна една от основните функции на борсите е да обобщава, съхранява и предоставя информация на всички други участници на пазара. През годините се наложи практиката натрупаната информация от базата ни данни да се ползва от съдебни институции, вещи лица и оценители, търговци, медии, банки, данъчни служби и др. Смело можем да се похвалим, че информационната база данни на ССБ за периода от 1992 г. до момента включва цени за най-различни видове стоки, като: всички видове зърнени култури, основни хранителни стоки, енергоносители, метали и метални изделия, химикали, дърво и дървесина и  др.

Има ли случаи на драстично разминаване в борсовите цени по света и у нас?

 В дългата история на ССБ това може и да се е случвало преди много години, но днес вече не. България отдавна вече не е откъсната от света, ние сме член на ЕС със съответните спогодби и задължения, но все пак сме малка държава и нямаме потенциала да определяме ние насоките в движението на цените. Членове сме и на Световната асоциация на фючърсните пазари и в рамките на нея се радваме на добро сътрудничество с различни борси от 4 континента. Нека кажем, че по-скоро следим световния тренд и нашият пазар е огледално отражение на тези тенденции в движението на цените на борсовите стоки.

Как виждате развитието на ССБ в близко бъдеще?

В бъдеще виждаме развитието на ССБ не по-различно от развитието на борсите по света. Надявам се и в България борсовата търговия да продължи да се утвърждава като предпочитана форма за търговски взаимоотношения. Не би било редно търговията с акции и стоки да се извършва извън борсовите институции. Неведнъж съм споделял, че от борсите странят само тези, които имат какво да крият в своя бизнес – или произход на средства, или неплатени данъци и т.н.

Оптимист съм за бъдещето на борсовата институция в България, но се нуждаем от подкрепа както от страна на законодателната власт с изменение на нашия закон, така и от изпълнителната власт, без чиято помощ не бихме могли да активизираме борсовата търговия. Това не е само наше мнение, всички развити борсови пазари по света са станали такива вследствие на предприемчивостта на частния бизнес, но и благодарение на подкрепата, оказвана им от съответните държавни институции и правителства.