Вот 2022: Пак сме в патова ситуация с електорат за заложник 03.10 | 04:00

"Продължаваме промяната" загуби в неделя и с това всички новини около приключилите парламентарни избори би трябвало да се изчерпят. Това се случи, друго няма. Тези, които справедливо ще отбележат успеха на "Възраждане", забравят, че българските патриоти/националисти имаха много по-добър резултат и в изборите за 40-ото НС и във вота за 44-ото НС.

През следващите дни със сигурност ще чуете Бойко Борисов и гербери с надути бузи да възхваляват уникалната си победа, но това не е факт, който си струва да се коментира повече от минута. ГЕРБ не помръдва - това е най-важната победа за Борисов. Дали ще е първа партия, както в неделя или през април м.г., дали ще е втора - както през юли и ноември 2021 г. - все едно, партията показва забележително постоянство в изборните резултати, тя гравитира около 650 хил. гласа. Независимо от ударите, Борисов спря да губи електорат - ето това е важното за ГЕРБ. Днес първото място нищо не значи, важното е в тази сеизмична активност планината ти да не изчезне. 

Върху това трябва да се замислят и от ПП

През 2021 г. - 2022 г. големите партии станаха средни, средните измряха, а отдолу никнат малки партии като гъби след дъжд. В България винаги е имало поне по една случайна партия в НС, но едва сега такава партия може да се надуе като радиационна мишеморка или да умре като мухичка еднодневка. ПП трябва да е наясно, че е точно такава партия - нововъзникнала. Тя се наду до пръсване през ноември 2021 г., а сега започна да гълта вода. Докъде може да стигне - от нея зависи. Но е хубаво, докато мисли, да погледне ИТН - партия, която се роди, преживя електорален бум, а сега Тошко Йорданов се опитваше да хване избирателната бариера със зъби. Партия, която танцува едно лято. Хубаво е ПП да види Мая Манолова - раждане, скок, а сега партията й, както и да се казва тя в момента, се побира в автобус. Да види "Български възход" - всъщност, какво да му гледа  - ген. Янев само се роди като депутат, другите етапи тепърва ще ги минава. 

Защо се случва това е ясно -

разпадът на обществото застигна партиите,

ерозира основите им до сегашния им вид - кухи структури, които дават признаци на живот само и единствено заради погрешното разбиране на националните медии за общественото им задължение в предизборен период. Т.е., ако не са сутрешните блокове, няма да разберете коя е партия Х. На практика днес партиите се правят не от партийци, а от социолози и журналисти.

Подобна ситуация не вещае нищо добро - чувстваме се като хамстери, които схващат въртележката като единствената възможна реалност. Т.е. изборите в неделя ни казаха - това е положението, трудно ще се направи коалиция, гответе се за нови избори. Това съвсем не означава, че няма да бъде направен опит за съставяне на правителство. Това съвсем не означава, че този опит няма да е успешен - ГЕРБ наистина ще се опита да приобщи под някакво знаме дори тези, които атакува.

Правителство може да има, но то ще бъде временно

и толкова безпринципно, че е обидно да се коментира. 

Изминалите 4 парламентарни вота дават кристално ясно отговора на важния въпрос - какво трябва да се случи, за да имаме истинско и стабилно правителство. Трябва избирателите да припознаят категорично политическия месия. Той може да се роди от нищото и за три месеца да достигне върховете без да има партия зад гърба си - както Кирил Петков. Може да е нарочен за месия - както Слави Трифонов. Трябва електорална вълна, а такава в неделя нямаше. И ако няма, на следващите избори нещата ще следват своя естествен път - ПП ще потъва, ГЕРБ няма да помръдва, нови случайници ще се появяват на хоризонта.

Патова ситуация със заложник - електората.

Това, което ни очаква, вероятно още не се е родило

или дреме някъде малко и плахо. Тази тенденция не е българска, тя си пролича изключително добре, примерно, в италианските избори. Преди 4 години италианците заобичаха "Пет звезди” - малко движение, което имаше по това време присъствие само в местната власт. Мина известно време, Италия бе ударена от кризи -  миграционна, коронавирусна, енергийна и инфлационна, и любовта на италианците към "Пет звезди” започна да се изпарява. Сега италианците залитнаха по Fratelli d'Italia - партия, която преди 4 г-. спечели 4.4%, а сега - 26%...

Всичко това ви звучи познато, защото съвсем по същия начин тече залитането и на българския електорат. Южняшка му работа -  това е абсолютно непонятно за германците, примерно, които очевидно трудно приемат промените в политическото представителство - вижте отпора им срещу националистите, вижте трудностите им в прехода след Меркел, която властва цели 16 г.

Гледайки Италия през последния месец, мнозина анализатори отбелязват, че Европа винаги се е движела, след като види резултатите от подобни лаборатории като изборите в Италия. Италия имаше Мусолини преди Хитлер, имаше "Червени бригади" преди появата на Action Directe във Франция и RAF в Германия, дори имаше Берлускони преди Тръмп да дойде в САЩ. Сега има Мелони, която не съществува никъде другаде в Европа. 

В този ред на мисли, в много елементи си личи, че

България не става за никаква политическа лаборатория

През последните 15 г. у нас се случиха 3 неща - националистите заеха трайно място в парламента, десните и левите започнаха да се разпадат, а на тяхно място се опитват да влязат масово нови партии. Преди в България, всичко това се случи и в Полша, и в Чехия, и в Румъния. 

У нас, в нашата парламентарна република, уникално е само едно - съчетанието на силни и безотговорни служебни правителства, назначени от президент с малки правомощия. Това е една от основните причини за безпътицата.  Уникално щеше да бъде и друго - ако млада и изключително популярна партия като ПП се слее след половин година живот с по-опитна и по-непопулярна коалиция като "Демократична България". Това не се случи и може би затова резултатите в неделя са такива, каквито са - всички слепи политици загубиха. Изпуснаха шанса и затова ще чакат решенията на Бойко Борисов. 

Петьо Цеков, "Сега"