Време ли е Германия да напусне еврозоната? 22.07 | 16:19

Светло бъдеще за ЕС, ако Германия се върне към марката, предричат финансови анализатори

От Ралица Илиева

Германският финансов министър Волфганг Шойбле предизвика както хвалебствия, така и критики, когато представи предложението за "тайм аут" на Гърция от еврозоната. В политическото си изказване той сякаш прекоси своеобразния рубикон – призна, че идеята за единната валута все пак може да бъде преобърната, коментира британското издание The Telegraph.

Сега обаче редица коментатори вече предлагат не Гърция, а именно Германия да изостави еврото. Междувременно бившият шеф на Федералния резерв на САЩ Бен Бернанке използва блога си, за да подчертае, че именно изключително строгата фискална политика, наложена от Берлин е спомогнала да бъдат зачеркнати илюзиите за това как еврото ще доведе до все по-близка интеграция на 18-те страни членки на зоната.

В последния си оценка за икономическата мощ на Германия, дори МВФ призова Берлин да започне да прави "по-амбициозни стъпки и да допринася за глобалното ребалансиране и в частност това на еврозоната".

Опити за въстановяване на баланса

Рекордният търговски дефицит на Германия често се изтъква като главен симптом на това, че страната има твърде доминираща позиция в еврозоната. И като допълнително доказателство за икономическата позиция спрямо останалия свят, през 2014 г. платежният баланс на страната е възлизал на 215 млрд. евро или 7.9% от този на цялата еврозона. Според прогнозите на МВФ, през настоящата година процентът ще се повиши допълнително до 8 на сто.

Постоянно силният излишък отчасти отразява и силата на индустриалния износ на Германия. Сред другите фактори обаче МВФ открива и поводи за притеснение, тъй като цифрите отразяват "нежеланието на корпоративния сектор да инвестира повече в Германия".

По думите на Бернанке, излишъкът прехвърля "целия товар на регулирането към страните, които в момента са в процес на болезнена дефлация на заплатите, докато цените на стоки и услуги остават конкурентни".

Южните икономики, като тази в Гърция, са сред основните жертви и плащат цената на това регулиране. Според изследване на Standard & Poor's, първоначалното балансиране на силите между страните, които отпускат, както и онези, които взимат заеми, започнало през 2008 г., е в застой от 2012 г. насам и изглежда е на ръба да бъде преобърнато. "Това практически означава, че ще има повече страни, които дължат по-големи суми, отколкото такива, които ги отпускат в Европа".

"Черната нула"

Другата проблемна област от германската икономика е политиката на "черната нула", провеждана от правителството, за да бъде постигнат балансиран бюджет. Берлин съумя да постигне магическата си цел по-рано през тази година. Икономистът Пол де Грауве дори нарече тази политика квази-религиозен "фундаментализъм на балансирания бюджет".

МВФ също изрази критиките си по въпроса, като призова Берлин да използва поне 2% от БВП за инвестиционни проекти през идните 4 години – една проектоцел, с която германското правителство отказва да се ангажира.

Защо би помогнало излизане на Германия от еврозоната

Икономистът от Принстън и бивш шеф на отдела за спасителни програми на МВФ Асхока Моди е сред анализаторите, които защитават тезата за излизане на Германия от еврозоната. Според него връщането на марката ще се окаже много ползотворно и за останалите страни от икономическото пространство. По такъв начин еврото незабавно ще увеличи относителната си стойност, като ще се стимулира износът към южната периферия и ще предизвиква значително по-малко конфликти от евентуално излизане на Гърция.

"Германската марка ще се търгува срещу повече стоки и услиги в Европа отколкото еврото в момента, като по този начин и германците ще станат по-богати почти незабавно", пише Моди. Така част от стойността на активите на страната ще намалят, но от друга страна задълженията ще станат по-лесно изплатими.

Излизайки от зоната на единната валута, германската индустрия ще бъде принудена да се завърне към света преди еврото, като непрестанно ще трябва да се справя с балансиране на бюджета с оглед на повишаващата се цена на валутата. Според анализа на Моди обаче, въпреки че това ще доведе до голям първоначален шок, едва ли ще е нещо ново за германския бизнес. Една валута с по-малко вътрешна конкуренция също би могла да създаде така необходимия на индустрията на Германия стимул да произвежда по-висококачествени продукти и да увеличи ниската пороизводителност в сектора на услугите.

Желанието да се преобърне немската мощ

Германската икономическа мощ под влиянието на еврото не бива да бъде надценявана. Един от главните двигатели на "фискалния фетишизъм" е дълбоката несигурност относно дългосрочните икономически перспективи на страната. Населението в Германия масово застарява, като страната има непрекъсната нужда от нова свежа работна ръка. Това се постига главно чрез имигранти, създаване на условия за повече работа за жените, както и идеи за евентуално увеличение на раждаемостта.

И въпреки относителната си икономическа сила, еврото винаги е било в центъра на политическата идея за въстанвяването на обединена Германия 25 години по-късно. Като парадокс се явява мнението на икономиста Моди, които казва, че изоставянето на единната валута може най-накрая да помогне на Германия да се установи като "добронамерен хегемон".

"За да останат заедно, нациите в Европа може би трябва да отпуснат връзките, които са ги притиснали толкова близо едни до други", казва Моди. Публичния апетит към подобно решение обаче сякаш не съществува. Но след като финансовият министър Шойбле и колегите му вече изказаха тезата за необходимостта от "Grexit", сега трябва да се изправят и срещу масовото мнение, че единната валута вече не е свята.

Водещи

Най-четени