Ген. Атанас Атанасов: ВСС и прокуратурата използват ГЕРБ, за да имитират съдебна реформа 08.04 | 18:56

Ген. Атанас Атанасов е роден през 1959 г. в с. Батин, Русенско. Завършва право в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като съдия в Русе и като прокурор в Разград . През 1992 -­1995 г. оглавява районната дирекция на МВР Разград, а след това работи като адвокат. През 1997 г. става за кратко секретар на МВР, а малко след това става директор на Национална служба "Сигурност" (НСС). През декември 1999 г. предоставя на премиера Иван Костов списък с 226 имена от доклад за корупция. Впоследствие са сменени 10 министри, сред които Богомил Бонев, Марио Тагарински и Валентин Василев. Член е на партия Демократи за силна България (ДСБ), бил е депутат, ­ председател на софийската организация на партията, член на Съвета на директорите на държавно предприятие "Информационно обслужване", общински съветник от групата на Синята коалиция в Столична община. В момента е депутат от Реформаторския блок.

Ген. Атанасов, Реформаторският блок се съгласи да участва във властта с ГЕРБ с изричното условие за реформиране на съдебната система. Спазват ли коалиционните ви партньори този ангажимент или саботират реформата?
Реформаторският блок повдигна темата за необходимостта от съдебна реформа не от някаква самоцел, а защото в България вече всички са убедени, че законът не се прилага еднакво за всички. За съжаление, законите в нашата държава се прилагат в зависимост от финансовото състояние на лицата. Който има пари да си плати, получава едно правосъдие, който няма, получава друго. И това не е само констатация на българските граждани. Периодичните годишни доклади, които излизат по мониторинга за правосъдие и вътрешен ред, постоянно констатират това. В последния доклад на Европейската комисия отново има изключително тежки критики към функционирането на съдебната власт, особено по отношение на работата на Висшия съдебен съвет /ВСС/. Така че е необходима радикална реформа в съдебната система.
Ние повдигнахме тази тема и виждате, че за 6 месеца тя се превърна в основна политическа тема за обществото. Нещо повече - Реформаторският блок има подкрепата на обществото за радикална реформа и ние ще се борим да я извършим.
Дали обаче това е целта и на коалиционните ви партньори от ГЕРБ и АБВ? От ГЕРБ не изглеждат особено благосклонни и сякаш се опитват да предложат някакъв среден, смекчен вариант на съдебна реформа. В тази посока е и изявлението на премиера Борисов за запазване на този състав на ВСС.
Определено през последния месец има някои действия от тяхна страна, които ни смущават. Няколко законопроекта бяха изготвени от определени заинтересовани среди в съдебната власт и влязоха в Народното събрание през групата на ГЕРБ.
Кои са тези среди?
Основно хора от Висшия съдебен съвет и Прокуратурата. Което е знак, че именно тези среди не желаят промяна или по-точно казано - желаят имитация на реформа. Ние категорично не сме съгласни с имитацията.
Влиза ли в този кръг Цветан Цветанов или въпросните хора го използват да прокарва интересите им?
Не бих казал, че Цветанов е един от тях. Неговото положение е по-особено заради всичките тези висящи дела.
Услуги срещу оневиняване?! Имате съмнения за договорки между Цветанов и въпросните кръгове?
Аз не знам каква е истината. Притеснява ме това, че по много бърз начин законопроекти, които са изготвени от определени части в съдебната власт, влизат в парламента през групата на ГЕРБ. Защо това се е случило, питайте тях. Аз не знам, но това мен ме смущава. Още повече ме смущават определени текстове, които са заложени в тези законопроекти. Оставете Закона за съдебната власт и вижте това, което се предлага за изменение на НПК и това, което се опитаха да вкарат за изменение на ГПК – за спирането на търговски сделки от главния прокурор. Извинете, но това е отколешната мечта на бившия главен прокурор Никола Филчев, който за съжаление си остана в своя социалистически плодзеленчук. Той обясняваше навремето, че прокуратурата трябва да прави приватизацията едва ли не. Така че тези три законопроекта за мен са смущаващи, че по този начин влизат в парламента.
И сега последният законопроект – за изменение на Закона за съдебната власт. При условие, че Министерството на правосъдието в лицето на министър Христо Иванов се готви за такова изменение на базата на приетата Стратегия за съдебната реформа, в един момент влиза един законопроект, който на практика е някакво недоносче. И вижте какво се предлага в него - да се раздели Висшият съдебен съвет на две, но да си останат същите хора в него, без никакви персонални промени. Същите тези среди явно се опитват да изпреварят същинския законопроект на правосъдното министерство и така може би ни дават знак, че не са съгласни с промяната на статуквото.
Казахте обаче, че Реформаторският блок няма да се съгласи на имитация на съдебна реформа. Какво ще предприемете, за да попречите това да се случи?
Ще внесем и ние законопроект с нашите радикални искания и в пленарна зала ще се види кой поддържа статуквото и кой е за промяна. Тогава ще се види кой се поддава на зависимости и кой се съобразява с желанието на обществото за реформа.
На какво разчитате, за да победят вашите радикални промени? На морала в залата?!
И на обществения натиск най-вече. Обстоятелството, че темата се повдига в публичното пространство и нашата позиция получава широка обществена подкрепа трябва да светне "червената лампичка" на народните представители от другите парламентарни партии.
А ако това не се случи и статуквото победи, ще се оттеглите ли от властта? Продължава ли съдебната реформа да е залог за участието на Реформаторите в управлението или ще направите компромис?
Да, основен залог е. Но не бих искал това да звучи като изнудване, че ако не приемете еди какво си, ние ще излезем от властта. Напротив – ще бъдем в мнозинството и в правителството и ще се борим до последно, като се надяваме, че ще получим и широката обществена подкрепа. Колкото до компромиса, за който споменахте - това е много далече и на този етап не искам да го коментирам.
Но впечатлението е, че само Реформаторският блок от парламентарните партии иска реална съдебна реформа. Значи ли това, че само реформаторите са "чисти" и не зависят от правораздаването, а другите се плашат от "скелети в гардероба"?
Не мога да говоря за другите, но в Реформаторския блок очевидно няма от какво да се притесняваме. Щом като сме повдигнали темата за съдебна реформа и сме застанали зад нея още преди изборите, значи сме си дали сметка за рисковете.
Не искам да правя сравнения между случващото се в Румъния и в България, но ще се опитам да цитирам Моника Маковей, благодарение на която там започна съдебната реформа. Тя казва, че такива действия срещу корупцията могат да бъдат приложени само от конкретни хора. Трябва да сме наясно и да сме сигурни, че тези, които искат еднакво да прилагат закона спрямо всички граждани, са независими хора. За съжаление в този момент българската съдебна система не дава такива сигнали. Напротив – от конкретните казуси, от начина, по който се развиват определени дела, от обстоятелството, че няма обвинения за тежки корупционни схеми в България, става ясно, че съдебната система или една част от магистратите не са независими.
Заинтересованите кръгове, които не искат съдебна реформа, вероятно  са същите, които се идентифицират с "Кой?" Според вас отговори ли сегашното управление на въпроса на протестиращите от миналата година?
Не отговори. Макар обществото да знае кой е "Кой?". Аз лично не свързвам отговора на въпроса само с една персона. Тук става въпрос за система и в центъра на тази система е Корпорацията ДПС. Не случайно говоря за сарайско-библиотекарската групировка. Това е система от различни групировки, които са обединени от една основна цел, изречена навремето от известния български философ Ахмед Доган. Той съвсем откровено призна: "Има обръч от фирми и аз разпределям порциите." Това публично откровение в някакъв смисъл е цинично. И когато ние питаме "Кой?" в моето съзнание излиза групировката.
Как си обяснявате, че и в момента сарайско-библиотекарската групировка продължава да се ползва с комфорт и при тази власт?
Защото през един продължителен период от време бавно и системно тази групировка разполагаше с удобни и зависими от нея хора на възлови места в държавата. Те не са един и двама и в голямата си част продължават да са си там. Те основно владеят сектора за сигурност. Това, че бяха сменени Главният секретар на МВР и шефът на ДАНС изобщо не е решение на въпроса. Даже бих казал, че те въобще не бяха същинският проблем. Проблемът са разставените хора по долните етажи на системата за сигурност. И вижте по каква логика се работи по отношение на борбата с корупцията. Корупция за тези хора (които не искат съдебна реформа, а са за запазване на статуквото) е само тази далавера, в която те не участват.
Споменахте за отрицателни страни на румънския антикорупционен модел. Бихте ли уточнили? И как ще обясните съпротивата на коалиционните ви партньори срещу прилагане на твърдия румънски модел в борбата срещу корупцията?
Не бих казал, че от тяхна страна има съпротива. По-скоро има страхове от прилагане на румънския модел. От една страна не е добре да се копира един модел буквално. От друга страна има очаквания към България, особено от нашите партньори от ЕС и НАТО и от евентуалните инвеститори, да осигурим еднакво прилагане на закона.
Споменахте страхове. Защо ГЕРБ се страхува от румънския модел? Борисов в прав текст каза, че не ни трябва румънски модел, а ще следваме опита на Германия, Испания, Италия.
О, Германия, Испания....Ние сме толкова далече от тях. Колкото до случващото се в Румъния, ми се струва, че там има някакво престараване в преследването и арестите на министри. 
Прилича ви на "лов на вещици"?
Да и определено не трябва да допускаме това у нас. Не смятам, че трябва да копираме техния модел, а просто да спазваме Конституцията и правилата, те да работят системно и институциите еднакво да прилагат законите към всички.
"Съдебна реформа" нищо не говори на обикновените хора. От къде трябва да се тръгне? Къде изначално е сбъркана нашата правосъдна система?
Трябва основно да се промени съдебният ни модел, а това без персонални промени няма как да стане. И този Висш съдебен съвет, също като предния, се компрометира тежко именно заради кадровите решения, които вземаше. Спомнете си за тежките скандали с роднинските назначения, на синове, дъщери, уреждания и т.н.
За да има равнопоставеност и състезание в процеса, било то граждански и особено наказателен, двете страни – прокуратура и съдебна власт трябва да са равнопоставени. А то какво се получава у нас? Обвинителната власт има много повече правомощия от защитата, има неравнопоставеност. И между другото това е заложено в закона, което е несправедливо. И второ – не може кадровите решения за назначаването и издигането на съдиите да зависят от гласа на прокурорите, които са страна в процеса. Примерно аз съм прокурор и трябва да се състезавам със защитата пред съда, а пък назначението на съда зависи от мене. Как става така?!
Затова искаме разделяне на ВСС, т.е. назначаването и издигането в йерархията на съдиите да зависи само от тях, или от Съдебен съвет, в който няма прокурори и страни в процеса.
Одобрявате ли Стратегията за борба с корупцията, представена скоро от вицепремиера Меглена Кунева и Христо Иванов?
Искам да уточня, че Стратегията е изготвена от г-жа Кунева със съдействието на министър Иванов. Документът звучи много добре, аз внимателно го прочетох. Но искам да видя законопроектите, които ще предложат. Стратегията е само лист с добри пожелания, които обаче се нуждаят от добри закони, за да осигурят ефективна среда за битка с корупцията.
Кого представлява главният прокурор Сотир Цацаров? Чии интереси защитава? Вчера той се дистанцира категорично от Делян Пеевски.
Е, по този начин поставен въпроса...Според мен той се опитва да защитава интересите, повтарям – опитва се да защитава интересите на институцията, която представлява. Но от редица действия на тази институция получаваме обратна информация.
Вижте, проблемът на българската прокуратура е в това, че тя е без контрол. Ние имахме едно предложение, което на този етап не среща подкрепа от останалите партии. Добре би било прокуратурата да бъде подотчетна и контролирана - да речем от парламента. Ще ви дам веднага аргумент – в българската Конституция е записано: "България е република с парламентарно управление". Висшият орган на държавна власт е Народното събрание и би следвало парламентът да има контрол върху обвинителната власт. Съдът е друго. Съдът трябва да е абсолютно независим, защото той отсъжда. Но обвинителната власт, която има изключително сериозни правомощия, да не бъде контролирана от никой, това дава възможност за произвол.
Какво ще последва с всичките тези правомощия по НПК, по ГПК, които се предоставят на главния прокурор в проектозаконите? Нямам предвид настоящия главен обвинител, а институцията.
Правилно подчертахте - "независимо кой е главният прокурор". Начинът, по който е конструирана съдебната власт и прокуратурата дава възможност за произвол и злоупотреба с власт и имахме злоупотреби в миналото с някои главни прокурори.
Какво мислите за създаденото от понеделник специално прокурорско звено за борба с корупцията по високите етажи с участието на ДАНС и МВР?
Аз разбрах от медиите. Но не е в това проблема. Може би там се разчита на по-голяма дискретност, за да има предпоставка за по-голям успех в борбата с корупцията. В случая ме притеснява, че тук има смесване на власт. Съгласно Конституцията имаме разделение на властите – законодателна, изпълнителна и съдебна. В този конкретен случай, в начина, по който се конструира това звено, в начина по който то ще бъде ръководено, говори за смесване на власт. Твърди се, че главният прокурор лично или негов заместник ще ръководи звеното. И аз питам тук как се случва така, че части от изпълнителната власт – служители на ДАНС и на МВР, ще бъдат ръководени от прокуратурата? Прокуратурата е орган за законност и съгласно Конституцията трябва да се занимава с привличане на виновните лица към наказателна отговорност, с ръководене на разследването и поддържане на обвинението. Но по начина на структуриране на това звено, прокуратурата се превръща в специална служба. Спецслужбите обаче по Конституция се ръководят от изпълнителната власт, а не от прокуратурата. Тук вече има опасност при това смесване на власт и правомощия да имаме злоупотреби. Да не говорим, че това звено не е създадено със закон. Ако беше направено, законодателните промени трябваше да минат през парламента, а такова нещо няма. Използвани са действащите закони и се твърди, че това е само някаква нова организация за работа на органите. Само че аз пак казвам – недопустимо е части от изпълнителната власт да бъдат ръководени от прокуратурата.
Ако прокуратурата беше част от изпълнителната власт – добре, но това изисква много тежка промяна на Конституцията. Тази идея в Реформаторския блок сме я дискутирали и сме я предлагали. Тази практика се използва в англосаксонските страни. Ако и у нас беше така, това спецзвено щеше нормално да е част от изпълнителната власт, която обаче подлежи на парламентарен контрол. А в случая това звено изобщо не е ясно какво е и не подлежи на никакъв контрол. Това звено противоречи на Конституцията. Интересно какво ще произведе.
По каква причина се прави това? Скоро у нас пристигат представители на ЕК, за да видят напредъка ни в реформата. Дали целта не е просто да отчетем някаква дейност, за да не ни мъмрят? Или пък се прави, за да се погнат конкретни хора, защото няма време да се преправя Конституцията?
Не знам, притеснен съм, че с това звено може да се злоупотреби, да се работи избирателно и без контрол. Тогава ще се обезсмисли голямата цел на съдебната реформа за гарантиране на еднакво приложение на законите за всички.
Има битка за това кой ще оглави борбата с корупцията. Има битка дали да се запази статуквото в съдебната власт чрез имитация на реформа или да се проведе истинска радикална реформа. Това е битката.