Д-р Ваньо Шарков: Няма да има медицински услуги за бедни и други - за богати 18.05 | 20:00

Д-р Ваньо Шарков е зам.-министър на здравеопазването. Има дълга политическа кариера в СДС, като председател на Общинския съвет на СДС в Свищов, главен секретар и член на НИС. През 2012 г. е номиниран е за председател на СДС. Народен представител от синята партия в 40-то и 41-вото Народно събрание. Бил е директор на МБАЛ - Свищов и на Центъра за спешна медицинска помощ на София област.

Д-р Шарков, защо здравната реформа, която провежда екипът на министър Москов и за която уж имаше голям обществен консенсус, сега има толкова много противници сред медицинското съсловие?

Всеки, който влиза в министерството на здравеопазването, има две възможности. Едната е да се опита да промени нещата и то така, че здравеопазването да стане по-добро както за пациентите, така и за всички работещи в системата. Другата възможност е да прави само козметични промени, да остане част от статуквото и да си живее спокойно в сградата на министерството без да промени абсолютно нищо. Нашата цел беше и продължава да бъде да променим коренно нещата в здравеопазването. За тази цел изготвихме здравна концепция и тя беше приета от Министерски съвет. Озаглавили сме я "Здраве чрез цели – 2020". Това, което сме заложили в нея, е да променим българското здравеопазване така, че да се доближим поне малко към средноевропейските критерии.

През последните поне 15 години средствата, които отиват в здравната система, се увеличават в пъти, а в същото време няма подобрение на здравеопазването, липсва удовлетвореност и от страна на пациентите, и от страна на работещите в системата. Което показва, че наливането на финансови средства не постига желания резултат. Като пример мога да посоча два пъти по-високата смъртност у нас от социално значими заболявания, отколкото е средно европейската. Това ни накара да тръгнем в посока на разделянето на основния медицински пакет на базов и допълнителен. Идеята ни е в базовия пакет да останат социално значимите заболявания и те да бъдат ударно финансирани, ударно обезпечени кадрово, за да може тези средни базови показатели да бъдат променени.

Значи това не са отделни и хаотични промени, както твърдят опонентите ви? А отделните мерки съгласувани ли са със съсловието, с коалиционните ви партньори и партиите, защото ви обвиняват, че разбирали от медиите какво ще реформирате?

Стратегията ни мина през Висшия медицински съвет – структура, която не работеше в продължение на години и ние я възстановихме. Във Висшия медицински съвет участваха представители на всички професионални съсловни организации, представители на всички медицински университети, управителите на всички големи болници в България. Тези хора одобриха концепцията, след което тя беше одобрена и на Министерски съвет и всички заложени действия в нея са това, по което ще реформираме сектора през следващите години.

Чуха се упреци, че няма последователност, не се следва стратегия, а прокарвате отделни спорни мерки, като тази с обединението на болниците.

Напротив, няма нещо, което да се прави на парче. Няма нещо, което да не е част от законодателната ни програма. В момента върви обсъждане на Закона за здравното осигуряване. Готови сме и със Закона за лечебните заведения, за който наскоро изтече срокът за публично обсъждане и тази или другата седмица ще влезе за одобрение от Министерски съвет. Всички те са част от предварително одобрената от правителството концепция за здравеопазването. Всяко едно действие в изпълнение на тази концепция е подплатено с аргументи.

Как ще коментирате твърденията на БСП и ДПС, че медицинските пакети ще разделят здравните услуги на такива за богати и други - за бедни?

Първото, което трябва да се знае, е че Концепцията беше представена най-напред в парламентарната комисия по здравеопазване. Като основни цели, приоритети и задачи тя бе подкрепена от всички политически сили, представени в комисията. Нещо повече – дори тези опозиционни политически сили се надпреварваха да казват как в тази концепция имало платформи от техните политически програми. Което показва, че ние сме на правилния път. Разделянето на основния медицински пакет не е разделение на медицински услуги за бедни и за богати. Пак казвам, разделянето на пакета се прави, за да може всички социално значимите заболявания – онкологични, инсулти, инфаркти, цялата детска заболеваемост и всичко онова, което води до трайна инвалидизация и до висока смъртност, да бъде в този основен пакет. Той трябва да бъде финансиран 100% и там да няма листи на чакащите. Хората да могат да получават навременна качествена медицинска помощ и да не се разкарват тези пациенти в различни болници и лечебни заведения, за да има ефект от лечението им.

Правили ли сте оценка за съответствие на разделянето на медицинските пакети - дали няма да доведе до повишаване на хроничните заболявания, след като акцентът в базовия пакет пада върху няколкото рискови диагнози, причиняващи смърт?

Това дали някой боледува повече или по-малко е въпрос на профилактика и на отношение на българите към личното им здраве. Въпросът е, че в момента, в който се получи тежко заболяване, което предизвиква ранна смърт, то да не бъде оставяно без необходимото лечение, както беше досега. Но лошата профилактика в България е в основата на високата заболеваемост и смъртност от основните болести.

Какво предвижда реформата за подобряване на профилактиката, за да не се стига до тежките заболявания?

Министерството на здравеопазването има няколко приоритетни програми, които се финансират от неговия бюджет. Има две различни програми за профилактика – за заразните и незаразните болести и профилактика по програмата на майчиното и детско здравеопазване. Тук искам да отбележа, че по програмата за майчино и детско здравеопазване за миналата година са били изразходвани нула лева. При това положение ние за 2015 г. сме заложили минимум 1 млн. лв. И сме твърдо решени всичко това да бъде насочено към подобряване на майчиното и детско здравеопазване, защото разбираме, че грижата за собственото здраве и профилактиката започват още в най-ранна детска възраст.

Болничната реформа, която започнахте с обединението на лечебни заведения, обаче не получава подкрепа в гилдията, напротив - последваха протести в редица лечебни заведения.

Има нещо, което за мен е изключително странно. На изслушването в парламентарната комисия в четвъртък и министърът зададе въпроса пред депутатите защо е толкова важно за партиите да имат политическо присъствие в ръководствата на болниците. За мен един шеф на лечебно заведение не може да има политическо пристрастие, защото е отговорен както за целия медицински персонал, така и за всички пациенти. 

Другото, което буди недоумение, е противопоставянето на две тези. Всички са съгласни, че в България има изключително много болници, повече отколкото има в редица европейски страни на глава от населението. Но в момента, в който се тръгне към промяна на системата и намаляване на болници, включително чрез тяхното обединение, воят достига до небесата. Което говори за наличие на нездрав интерес - да има колкото се може повече лечебни заведения, които да бъдат раздробени и да провеждат отделни обществени поръчки. В понятието "обществени поръчки" се крие разковничето на порочната ни здравна система. Очевидно навсякъде някой е заложил някаква капия, от която е печелил, печели в момента и иска да продължи да печели пари за себе си, а не да направи така, че да има повече средства за истинско здравеопазване в България. В този смисъл целта ни е с обединяването на деветте болници от карето на Медицинска академия, което започваме сега, да бъдат ограничени административните разходи. Това е пилотният ни проект и неговото развитие ще ни даде стимул да продължим да го правим и на други места. Първо, защото по този начин ще намалим административните разходи.

Но тези икономии от порядъка на 5 - 6 млн. лева едва ли ще допринесат съществено във финансов аспект за подобряване на здравеопазването?

Повярвайте ми, 5 млн. лева в здравеопазването са доста съществена сума. За толкова пари можем да закупим около 100 нови линейки например. 5 млн. лева са един или два нови ядрено магнитни резонанса. Спестяването на тези финансови средства от административни разходи може да даде възможност на болниците, защото това е въпрос на тяхно решение, а не на принуда от страна на министерството, да бъдат повишени заплати на медицинския персонал. Ние знаем, че много лекари и медицински сестри напускат България именно заради ниското заплащане. Ето едно възможно финансово решение за повишаване на благосъстоянието на медицинските кадри, което се опитваме да реализираме в момента. Реформата включва и един важен аспект – болните да правят оценка на лекуващите ги доктори и персонал, като подават и сигнали за рекет.

Очаквате ли, че ако са платени по-добре, лекарите ще престанат да изнудват пациентите за пари?

Аз съм против използването на термини като рекет и изнудване в здравеопазването, защото те са въпрос на една лоша практика и, вярвам, начин на работа на една малка част от българските лекари.

Убеден ли сте в това? Почти няма българин, който да е попадал в болница и да не е рекетиран поне веднъж от лекарите за пари на ръка?

Убеден съм в това, че всеки един лев, спестен от обществени поръчки на болниците за лекарства, медицински стоки и услуги, може да облекчи финансовата тежест на едно лечебно заведение в която и да било сфера, която самата болница си избере.

Министър Москов каза преди седмица, че догодина болниците у нас ще са с около 50 по-малко. Ще закривате ли болници или просто ще ги сливате, или и двете?

В нито един момент човек от този ръководен екип на здравното министерство не е говорил за закриването на болници. Ние говорим за обединяване на лечебни заведения в сега съществуващите структури, което не означава тяхното закриване и страдание за населението вследствие на това. Това, за което министърът говори, е преминаването на лечебните заведения в структурите на областно ниво или в университетските болници, например на центровете за психично здраве, на центровете за кожно-венерически заболявания и комплексните онкологични центрове. Това нещо вече сме го записали в Закона за лечебните заведения.

На много места в България, понякога дори в една и съща сграда, има няколко различни лечебни заведения, с различна администрация, с две лаборатории, с по две клиники по образна диагностика, с две регистратури и т.н. Въобще с пълен дублаж на структури, които биха могли да се използват за по-пълноценно обслужване на пациентите. Представете си, че пациент с психиатрично заболяване, който е на лечение в Център за психично здраве, се разболее от пневмония. Центърът за психично здраве обаче се финансира само от здравното министерство и не получава пари по клинична пътека бронхопневмония. Това значи, че при сегашните правила той трябва да бъде изписан от психиатричната клиника, да бъде приет в болницата, където да му бъде излекувана пневмонията, след което да бъде изписан от болницата и да бъде върнат в психиатрията, за да се продължи неговото лечение. Това не е комплексна грижа за един пациент. Вместо той да бъде лекуван в психиатричното заведение и то да получи средства за това по клинична пътека, когато такива болници са обединени, то сега единственото, което се постига, е разкарването на пациента напред-назад. И на мен лично ми се е случвало да ме разкарват по подобен начин.

От друга страна, някои от тези лечебни заведения не могат да приемат на работа млади лекари и специализанти, защото не са акредитирани за трето ниво , т.е. за обучение. А при едно обединение на специализирания център с окръжната болница, те могат да вземат при себе си млади специалисти. Не мога да разбера аргументите за протестите срещу обединението на болници, намиращи се в един двор или една сграда, като изключим този на управителите на такива лечебни заведения – че вече няма да бъда директори.

Защо тогава медицинският персонал на обединяващи се лечебни заведения протестира, след като това ще им гарантира повишаване на заплатите?

Не само няма да се намалят заплатите. Нито един медицински работник няма да бъде съкратен. Нито един здравен кадър няма да бъде ощетен.

Как тогава си обяснявате протестите в специализираните болници в Пловдив, Шумен, Русе, Стара Загора, София?

Не бих искал да коментирам политическата страна на нещата. Казахме вече, че има нездрав политически интерес на партиите в ръководствата на болниците. Но всяка промяна се възприема трудно. Аз разбирам колегите и никога не бих ги упрекнал, че някои от тях протестират. Това е изконно тяхно право в една демогратична държава. В същото време обаче трябва всички да си дадат ясна сметка, че по този начин здравеопазването не може да продължава. Това не е ефективно здравеопазване.

И когато някой ми каже, че със сливането на болници пациентите не биха получили достатъчно грижа и медицинска помощ, веднага бих дал като добър пример Плевен. Там, без да са разписвани подобни законови промени, още преди няколко години обединиха в Университетската болница и онкологичния център, и психодиспансера. От това не само няма пострадали пациенти, напротив – онкологичната помощ в Плевен е на много добро ниво.

Имате ли разчети колко от средствата за здравеопазване изтичат за немедицински дейности, за облагодетелстване на медицинския елит и на близки кръгове?

Различно е в различните лечебни заведения. Зависи от тяхната големина, обеми и броя на клиничните пътеки, сключени със Здравната каса, защото министерството може да финансира тези лечебни заведения единствено за капиталови разходи. 46-те лечебни заведения с изцяло или наполовина държавно участие, имат годишен разход за немедицински дейности между 95 и 100 млн. лв. Това означава, че всяко действие, което може да намали този разход, ще може да осигури финансиране, което лечебните заведения да използват за увеличаване на заплатите, за нова апаратура, за по-добра грижа за пациентите и по-добри условия за работа на колегите. Това е нашата цел. Тези огромни допълнителни разходи, които са и от здравните вноски на гражданите, не включват заплатите на медицинските работници и другия персонал.  Това е друго перо. Става въпрос за някои лечебни заведения, които харчат примерно стотици хиляди лева за поддържане на тревни площи или за реклама, което ми се вижда безумно.

Пред здравната комисия уволненият директор на болница "Св. Иван Рилски" цитира абсурдни разходи на Александровска болница, която  има най-много дългове в карето на Медицинска академия. Затова той бе против сливането на неговата болница с Александровска. Не смятата ли, че той има основание?

Вижте, аз на негово място не бих постъпил по този начин, защото не бих влязъл в конфликтни взаимоотношения със своите колеги, още повече, ако се намираме в един двор. Но когато се постигне обединение на тези 9 болници, всяка добра практика на деветте може да бъде използвана за подобряване на цялостното управление. От това също ще има добър ефект.

Кога здравеопазването ни ще стане справедливо, така че при нужда да можем да се възползваме от редовно плащаните си здравноосигуриелни вноски, а не поради изчерпване на клиничните пътеки при личния лекар да трябва да си плащаме за преглед при специалист и за повечето изследвания?

Това, което искаме да променим, е в зависимост от здравословното състояние на пациента, възраст и предишни заболявания, сам да бъде носител на правото си на преглед при специалист. Тоест вече да не е е зависим от талон за направление от общопрактикуващия си лекар, а на базата на индивидуалната преценка и неговата лична здравна карта, която искаме да въведем чрез системата за електронното здравеопазване, той да има определен брой възможности за безплатни прегледи при специалисти. Тези прегледи ще бъдат дадени в неговата електронна здравна карта и той ще знае в рамките на годината на колко такива прегледа ще може да разчита. И ако е необходимо – да ги осъществи, ако пък няма нужда – да ги отстъпи на друг пациент.

Това кога ще стане?

В момента, в който сме готови с електронното здравеопазване, където имаме одобрена пътна карта за въвеждането му. На последната среща на страните от ЕС в Рига имаме висока оценка за стартираната от нас здравна реформа. Разбира се това е труден и обемен процес, който не може да бъде реализиран за по-малко от една-две години.

Кои ваши мерки дадоха положителен ефект за изминалите 9 месеца?

Първо, едно от най-бързите ни и спешни действия беше да променим Наредбата за специализация на младите лекари, с която премахнахме платената им специализация. Радваме се, че в България вече няма лекари, които да завършват образованието си в рамките на годината и да не получават трудово възнаграждение, а заедно с това да им се налага да си плащат да специализиране.  Това беше порочна практика от предходните години. Второ, всички млади лекари вече са на трудови договори за обучение, т.е. ползват се с всички права и отговорности на останалите лекари, които работят в съответната клиника. В резултат на това вече имаме около 300 млади току-що завършили колеги, които по старата наредба все още трябваше да се явяват на изпити за зачисляване по специализация и трябваше да започнат да изкарват доходи едва през август.

Разполагаме с една много положителна статистика от началото на тази година за намаление на общия брой на напусналите страната лекари с 18,7% и с 8,3% по-малко напуснали млади лекари в сравнение с предходното тримесечие. Това, разбира, се още не е повод за хвалба, защото трябва да видим годишната тенденция, а не просто да сравняваме само три месеца. На второ място разработихме и промени в системата за Спешната медицинска помощ, за коети имаме финансиране по европейски програми в размер на 84 млн. евро. Средствата ще отидат за инфраструктурата на Спешна помощ и за пълно обновяване на автопарка. Това включва ремонтиране и оборудване на Центровете за Спешна медицинска дейност и техните филиали, включително изграждане на нови центрове и филиали на местата, които са отдалечени от лечебни заведения.

Хората обаче се интересуват как Спешната помощ ще стане Бърза помощ? Кога ще се прекрати прехвърлянето на спешните пациенти от болница в болница, докато умрат?

Вече сме започнали да въвеждаме разделянето на пациентите на Спешна помощ в три основни групи. Първата група е с най-тежките случаи, при които има заплаха за техния живот и оказването на спешна помощ е въпрос на минути. При втората група пациенти има опасност за живота, но не непосредствена и те са обект на помощ в рамките на 10 минути. А в третата група са пациенти, при които няма непосредствена опасност за живота и могат да изчакат, докато бъдат обслужени пациентите от предните две групи. Предстои министерството да одобри строги критерии за преценяване на състоянието на болните от тези три групи, който са подготвени от националния консултант – Дружеството по спешна помощ.

Отделно всички спешни медици преминаха обучение по програма "Пулс". Те разполагат с протоколи за поведение при всички спешни случаи и могат да направят диференциация на трите вида спешни пациенти. Триажирането на пациентите ще може да става и още по време на телефонното обаждане на пациентите, като са разработени конкретни въпроси към близките на болните, за да се  направи точна преценка за степента на заболяването. След това, по време на самия преглед в дома, ще има възможност за ретреажиране на пациента, ако например първоначално е преценено, че е от втора група спешни случаи, за минути да бъде пренасочен към първата, за да му бъде оказана своевременна животоспасяваща спешна помощ.

Тук ще спомена и големите възможности в това отношение на телемедицината, която внедряваме в момента. При нея екипът, който се намира при пациента, може по електронен път да предаде видеообраз на диспечера с данните за състоянието на болния, да видят неговата кардиограма и уговорят хоспитализацията му. Така, докато се осъществява транспортирането на пациента, вече ще се знае в коя болница ще бъде настанен и няма да бъде върнат. При всички случаи остава изискването пациентът да бъде приет от най-близкото лечебно заведение, което разполага с всички условия да му окаже компетентна помощ. Болницата няма как да го върне, защото и самото заведение, и екипът вече са информирани и очакват пациента.

Всички се питат кои пациенти ще чакат в листите на чакащите? И има ли гаранция, че тази възможност за субективна преценка на диагнозата от лекарите  - да чакат или да получат по-бързо лечение, пак няма да се изроди в лекарски рекет?

Говорим за финансирането по клинични пътеки и промените, които в момента вървят за обсъждане. В тях е заложено проучване на удовлетвореността от страна на пациентите, което да е обвързано с финансирането на лечебното заведение през касата. И когато се установи, че има нарушение на стандартите и на дейностите, които трябва да бъдат изпълнени по съответната клинична пътека, тогава болницата няма да получи финансиране за лекуването на такъв пациент. Министърът каза, че ако се установи, че болница е искала допълнителни пари за лечение, финансирането й ще бъде прекратявано.

Това ще намали доходите на някои лекари и няма ли да ги подтикне да потърсят кариера в чужбина?

Не, напротив. Това не би трябвало да откаже лекарите да работят в България. Ако си вършим всички работата, както трябва, това не би трябвало по никакъв начин да ни свие доходите. Ако обаче някой недобросъвестно си гледа работата през пръсти, това неминуемо ще намали неговите доходи. По-добре да даваме повече пари за качествено здравеопазване, отколкото да продължим да финансираме нещо, което не е ефективно за пациента.

Но не е ли вай-трудно осъществим именно този морален акпект от здравната реформа – връщане към мисията на лекарската професия да спасява хората. Как ще стане нравствения преход от лекарите-търговци, в каквито ги превърна системата - в лечители, за което полагат Хипократова клетва?

Ще стане с промяна на този порочен начин на бюджетно финансиране от касата на болниците и на частнопрактикуващите лекари, а именно на брой преминали пациенти, без да се отчита критерият качество на лечението и какво е свършено при изпълнението на тази клинична пътека. Ще въведем критерия проследяване на състоянието на пациента, което ще става през електронното здравеопазване и това нещо ще бъде обвързано с крайното финансиране на лечебните заведения. Стимулирането на българските лекари и медицинския персонал минава през две основни неща. Първото е да направим така, че лечебното заведение да има възможност да инвестира в инфраструктура и апаратура, за да създадем условия за по-добра среда, в която да упражняват професията. И от друга страна, да има достатъчно ресурс за увеличаване на трудовите възнаграждения. Освен тези два начина за стимулиране, не се сещам за никой друг.