Децата да се обучават на предприемачество още от първите класове 21.05 | 11:17

Учебните програми както при средното, така и при висшето образование, отдавна са обект на критика от българския бизнес. Българските предприятия недоволстват, че масово кадрите, които се обучават у нас, не са достатъчно добре подготвени за професиите, за които получават дипломи. Затова и компаниите многократно са настоявали за актуализация на учебните програми и синхронизацията им с нуждите на бизнеса. Такъв апел отново отправя и председателят на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов в интервю пред БТА.

Г-н Симеонов, свидетели сме на парадокс - от една страна има много безработни на пазара на труда, от друга - също има свободни работни места, които няма кой да заеме. Ще се намери ли пряка връзка между тях, така че бизнесът да бъде удовлетворен от кадрите, които приема?

Затова ние сме толкова настойчиви да се съобразят програмите с нуждите на практиката. Бизнесът е ясен и категоричен: "Платил съм си данъците и искам продукт, годен веднага да започне работа". Последното ни проучване показа, че две сфери на образованието в България са с добра оценка от бизнеса - секторът на информационните технологии, където процентът на одобрение е много висок и този на езиковите гимназии. Във всички други сфери негативните оценки преобладават. Необходимо е, според нас, да се наблегне и на обучението в предприемачество, което да започне от първите класове - веднага след четенето и писането. В професионалните училища то трябва да заеме половината от хорариума. Засега, по наша информация, е около 20 процента, което е абсолютно недостатъчно. Ние имаме наръчници, готови проекти, реализирани вече в страната. Това не е някаква енигма, става дума за умения как да се изготви бизнес-план, как да се снабдяват със суровини и материали, да се подбира екипът за реализиране на определена задача, как да се намери финансиране, да се рекламира стоката или услугата, която предлагат, как да си водят сметките, за да бъде устойчива дейността. Хубаво е образователният процес да включва също преподаватели директно от практиката. Ясно е, че един собственик на сервиз, който обучава автомонтьори в такава образователна схема, още в процеса на обучение ще забележи онези, които се стараят, умеят, показват качества и незабавно след приключване на образованието тези ученици ще бъдат поканени на работа.

Много преподаватели в професионалните гимназии са скептични относно въвеждането на дуално образование.

Това е двустранен процес. Ключовият елемент е добрият контакт, както и съобразяването на училищата с нуждите на фирмите в съответния регион. Ние като Търговска палата работим и предвиждаме в следващия програмен период да положим повече усилия за промяна във виждането на българите за мобилността. Очевидно е, че в развитите пазарни икономики хората си сменят работата, когато им хареса, без значение къде се намира жилището им. Тоест ние ще работим по програми за мобилността на работната сила в България.

Как фирмите ще плащат на стажанти при дуалното образование, след като едва смогват да издължават заплатите на работниците си?

Според количеството и качеството на работата. Ако един човек няма достатъчна производителност, пътищата за негова реализация са два - или ще трябва да се правят гимнастики и той да бъде назначаван на половин работен ден, или да мине в сивия сектор, което не е полезно за икономиката. Необходимо е да бъдат добавени финансови стимули, защото фирмите вероятно ще бъдат принудени при липсата на друг начин - да запълнят свободните си работни места чрез този вариант. Затова ние работим в посока на валидиране на уменията. Това е много важно за ромската общност в България. Има много хора, които принудени от обстоятелствата, са понаучили някоя професия. Трябва да им се даде възможност в по-кратки срокове да поработят под надзора на майстори и преподаватели, които могат да оценят техните знания и умения и да получат своето удостоверение. Така например строителите няма да работят като общи работници за надница 15 лв., а като майстори за квадратен метър измазана стена. В същото време нуждата от работници в строителството е най-крещяща. Освен това е необходимо тясно обвързване на обучението в професионалните училища с това в колежите и висшите учебни заведения. Програмите им трябва да бъдат съобразени, а преподаватели от ВУЗ-овете да участват в процеса на обучение в средното училище. Там да се заработват кредити, които да послужат за съкращаване на образованието в колежите и ВУЗ-овете. Това ще спести средства на държавата, като цяло времето за обучение ще бъда намалено и кадрите по-рано и по-квалифицирани ще влязат в производството.

През какъв период знанията трябва да се обновяват?

В сектора на информационните технологии срокът е 2 години, за техници бяла техника - 5 години, за фризьори е малко повече, но се счита през тези определени периоди, че ако един човек не е обучаван, независимо, че има документ за усвоена професия, на практика той не е годен да бъде в сферата, в която работи. Системата е направена така, че работи и се самовъзпроизвежда. Имаме много случаи в БТПП, когато при нас идват изобретатели, които не знаят как да си изчислят ефекта на изобретението, да направят бизнес-план за нормалната му реализация, дори пилотен проект, с който да убедят големи инвеститори да вложат средства в изпълнението му. България и сега заради липса на предприемачески умения губи много интелектуална енергия, която не може да бъде практически реализирана.