Доц. д-р Григорий Вазов: Трагедията на България е, че няма хора със „синя кръв“ 14.04 | 09:00

Формата на парламентарна република е извън народопсихологията на българина

От Десислава Маданска

Доц. д-р Григорий Вазов е президент и ректор  на Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) – първото специализирано висше училище в България в областта на финансите, застраховането, бизнеса, мениджмънта и маркетинга.

Доц. д-р Вазов започва академичната си кариера през 1976 г. като асистент в катедра "Финанси и кредит" на СА "Д. Ценов" - Свищов. Два мандата е изпълнявал длъжността декан на Финансово-счетоводния факултет на УНСС.

В периода 1991-1994 г. заема постовете съветник на министъра и зам.-министьр в Министерството на промишлеността, търговията и услугите. Бил е член на СД на Международната банка за икономическо сътрудничество и на Международната инвестиционна банка.

Научните му интереси са в сферата на макроикономика, теория на финансите, корпоративни финанси, теория на управлението, където има над 100 научни труда, в т.ч. самостоятелна монография, три учебника, поредица от студии, статии, научни доклади, рецензии, разработки с научно-приложен характер.

 

Доц. Вазов, защо хората в България застраховат най-вече колите си, а само в изключителни случаи, най-вече под натиска на банките при ипотечно кредитиране, правят застраховка на имота и живота си?

Това е изкривена народопсихология. Българинът получи много финансови уроци, но явно след всеки такъв урок, той все получава двойка. Мина през всички възможни пирамиди, икономически кризи, срив на инвестиционните и рискови фондове, срив на строителството, през всички наводнения. Загуби много пари, емоции, животи. Но българинът продължава да живее по същия начин. Може да прозвучи малко арогантно, но мутрите бяха единствените, които научиха българина да прави нещо за себе си. Оказа се, че в този живот най-милото му е колата.

Трябва ли нещо да се промени в политиката, за да се измени това мислене?

Най-трудно се променя начинът на мислене, нужни са години. Не ми се иска да се стига до моменти, в които някой да посегне на нечий живот, за да започнем да се застраховаме, да запали нечия къща, за да бъде имотът застрахован. Застрахователните компании водят достатъчна рекламна кампания. Не може да се пие ракия за 100 лв. месечно, а да не се отделят 30 или 50 лв. на година за застраховка на имота и да се чака само действия от страна на държавата. Порои ще има, дъждове ще има, къщи ще падат, защото това е природата. Така с времето българинът ще се научи да застрахова живота си, имуществото си, да живее по един нормален, европейски начин.

Всички се учудваме как възрастни хора от Западна Европа идват у нас и живеят с много свободен ресурс. Просто в годините тези хора са имали различни видове застраховки, които в една определена пенсионна възраст започват да излизат, сега не разчитат само на пенсии и по този начин живеят един достоен живот. Държавата е помислила да осигури условия за функциониране на този тип застрахователни компании. Това е ролята на държавата. Моята роля, вашата роля, на всеки един, е да се погрижи за себе си, за своята къща, за своето имущество, за своя живот, за живота на близките си. Какво повече да стане? Минахме през кризи, наводнения, пожари – всичко. В Перник, например, колко души са се застраховали след земетресенията? Формулата, че няма пари не е вярна. Не може земеделец да инвестира 20 000 лв. и да не намери 100 лв. да застрахова имуществото си. Но има и такива, които въпреки настъпили природни бедствия, са спокойни, защото знаят, че със застраховката ще компенсират  голяма част от загубите. Формулата е да се промени начина на мислене. Не може каквото и да стане да се разчита държавата да помогне. От помагането на всички държавата е в това състояние. Всички искаме именно държавата да се грижи за нас, но ние не се грижим за нея.

Според Вас, защо хората у нас предпочитат да държат парите си в банките, депозитите на физически лица вече достигнаха 50 млрд. лева, а не инвестират в ценни книжа, акции, имоти или в специфични застрахователни продукти със спестовно пенсионен елемент?

Движението на капитала е винаги там, където има по-висока норма на печалба. У нас също се подчиняваме на този закон, но има и други фактори, които обуславят това поведение на българина. За него, независимо от всички неща, банковата система остава най-стабилната опция, която може да използва, за да съхранява парите си. Доскоро имаше прилична доходност, като по този начин банката спестява риска инвестираната сума да бъде изгубена. Инвестиции на борсата биха имали смисъл при една стабилна, спокойна икономика в ръст. Тогава хората биха имали доверие в купуването на акции, облигации и други инструменти. Но когато обещаната норма на печалба е между 3 и 6%, предложението е добро и не трепериш на спестяванията си.

Българинът е мързелив и изпитва ужас да рискува. При него всякакви форми, наченки на предприемчивост са окастрени. Той е скопен предприемач.

Дори кризата с КТБ не уплаши спестителите - получилите парите си от гарантираните влогове просто ги прехвърлиха в други банки. Не означава ли това, че хората оценяват случилото се с тази банка като атака специално към нея отвън и затова не изпитват опасения за другите кредитни институции?

През последните години банковата система е най-стабилната система, в която може да инвестираш. Проблемът е, че в момента дори банките се задъхват от свободен ресурс и няма къде да го инвестират. Няма предприемачи, които да взимат кредит, които да рискуват, да правят нещо. Те са много малко. Затова в момента банкирането се движи в едно обслужване на големи банкови клиенти и то основно с оборотни кредити.

Няма основание да се мисли, че случилото се с Корпоративна търговска банка (КТБ) ще засегне и останалите банки. Случаят с КТБ е коренно различен. Българинът с инстинкта си разбира, че станалото с банката не е резултат на слаба банкова система. За българина е ясно, че случаят с КТБ е политически, личностен, мафиотски.

Как ще коментирате актуалния проблем с предложените промени в ГПК и НПК? Нужно ли е прокуратурата да получава извънредни правомощия и да участва като страна в дела за разваляне на частни сделки?

Проблемът не е в членовете на НПК и ГПК. Проблемът е в хората и системата. В момента става въпрос не за промяна на съдебната система, а за смяна на хората в нея. Оказа се, че в съдебна система има предварително замислени елементи, които показват, че който владее тази съдебната система, ще може да управлява политици, бизнесмени, обикновени хора. Може да ги управлява зад кадър, а дори и да се появи на първите страници, няма никакво значение. Тук трябва да се промени Коснтитуцията, цялата система. В това число на над половината от адвокатите трябва да им се забрани да упражнява тази дейност. Корумпираността на тази система не е само при някакъв определен съдия или прокурор. Винаги я има другата страна – безскрупулният, корумпиран адвокат.

Държавата има достатъчно механизми, защо трябва да се ползва прокуратурата. Има министри, които могат да предприемат необходимите действия. Има хора, които спокойно могат да сезират за случващото се и да се реагира за определени сделки, но главно по отношение на държавно имущество. Това, че ние, примерно, сме се разбрали да ви дам телефона си за 1 лев, това са наши договорки и няма значение за прокуратурата и обществото.

И още една гореща тема от последните седмици - как оценявате промените в пенсионноосигурителната система, предложени от социалния министър Ивайло Калфин?

Аз гледам нещата по друг начин. Появи се  министър, с всичките си скопосани и нескопосани действия решава да прави нещо, да има някакво движение, намери смелост да го направи това нещо. При първия мандат на ГЕРБ също се намери смелост да се започне пенсионна реформа и то в по-хард вариант от този на министър Калфин. Но тя беше спряна. Не можах да разбера защо на хората не им харесва. Аз не съм политически ангажиран, но подкрепям пенсионната реформа, предложена от първото правителство на ГЕРБ.

Масово хората искат да се пенсионират на около 60 години, да вземат пенсията и да отидат да работят някъде за заплата. За мен нормалната възраст за пенсиониране е вече над 65 години.

Често ни сравняват с Гърция и Испания. Грози ли ни същата опасност по отношение на финансовата стабилност?

Нещата са много различни. В Гърция действително безконтролно са взимани огромни кредити, гарантирани от гръцката държава. Всичко това е раздавано като заплати, пенсии, бонуси. Взимано е от Европа, харчено е и е крадено.

Лично за мен външният дълг на България може да бъде малко по-голям, да се работи повече с чужд ресурс. Сега, например, заемът от 16 млрд. лв., от които 12 млрд. лв., бяха за рефинансиране на дълга, беше прекрасно финансово решение. Така държавата си освободи около 400 млн. годишно икономия от ресурс – само от преструктурирането на дълга и трансформация на лихвите. Останаха 4 млрд. лв. - какво може да направи с тях една държава като инвестиция? За мен правилното решение беше да се вземат 12 млрд., с които да се преструктурира дълга и при тези прекрасни условия да се вземат още 12 млрд. минимум, след което да започнат бурни инвестиции. Проблемът е, че всички останали са водени от своя личен политически интерес  се страхуват средствата да не бъдат окрадени. Средствата биха могли да се инвестират в инфраструктура, производства. Част от тях могат да отидат за банкови гаранции и поевтиняване на лихвения процент за теглене на кредити. Има хиляди формули, по които могат да се използват парите.

Вие сте привърженик на либерализма. Голяма част от водещите икономисти в страната споделят същото или подкрепят либертарианството, което е за изключителна свобода на пазара. Напоследък обаче все повече се заговори за провал на тези модели както в света и Европа, така и в България? Каква е ролята на държавата в икономическия живот, според Вас?

Не смятам, че се е провалил. Вижте Франция, Германия. Провалил се е там, където са се намесили социалистите. Пазарът е този, който определя нещата. Там, където управлява социалист, независимост от държавата, той краде под формата на преразпределяне за народа. След 2-3 години народът се усеща и вижда колко е гладен. Корупция има навсякъде. Ние трябва да спрем да се самообвиняваме и да говорим пред света, че сме най-корумпираната държава.

Ролята на държавата в икономическия живот е в така наречените регулативни функции. Всеки опит на държавата да се меси в бизнеса директно е несполучлив. Държавата трябва да определя приоритети, цели или да намери формули за стимулиране на частния интерес. Да прави бизнес там, където инвестицията априори е губеща, но е необходима за общия икономически растеж.

В същото време обаче вие застъпвате тезата за държавно финансиране за частните училища и университети по схемата "парите следват ученика/студента”. Няма ли така да се източват пари от държавата и да се намалят и без това скромните възможности на държавното образование?

По този начин няма как държавата да се източва. Точно обратното, контролът ще е много по-голям. Ученикът, кандидат-студентът и след това студентът всяка година отива и получава своя ваучер от държавата в зависимост от това, което иска да учи. После си избира университета без значение дали ще е частен или държавен. Ваучерът е вече негов и той иска адекватна услуга за тези пари. Ако не е доволен от това, което получава, може следващата година да се запише в друг университет. 

Има деца с потенциал, които няма как да стигнат до частните училища поради липса на средства в семействата им. Тоест те няма да реализират потенциала си, само защото нямат пари да си доплатят за доброто училище, а в държавните, след като се намалят парите, качеството най-вероятно ще падне значително. Как да се реши този проблем, след като, ако изобщо има стипендии в някои училища и университети, те са символични?

До някаква степен ваучерите сигурно ще улеснят семействата, които нямат финансова възможност да запишат децата си. Ако дете на семейство без възможности дойде при нас, но в същото време то е с много добри качества и характеристики, аз винаги ще му дам стипендия срещу този ваучер. С ваучера аз ще си покрия част от разходите, а останалите ще ги оформя като стипендия. Сега също давам много стипендии.

Размерът на стипендията опира до възможностите на пазара. Всички видове университети трябва да бъдем поставени в една реална конкурентна среда. Не може да има 70 000 кандидатстудентски места свободни, а да завършат 50 000 деца. Така в момента изтича огромен държавен ресурс по катедри, дейности, които въобще не са необходими. Нещата могат да бъдат решени много простичкото. Така например държавата може да реши, че от национален интерес са необходими, примерно, седем големи университета, в които частният инвеститор няма да инвестира, защото е скъпо. Останалите университети спокойно може да бъдат поставени в реална пазарна среда и всеки един да доказва своето право на съществуване.

Инвестираме ли достатъчно в човешки капитал? Получават ли учениците и студентите необходимите знания и умения  в държавните, а и в частните учебни заведения?

Как да се дадат пари за толкова много университети, училища, сграден фонд? Искат се средства за режийни разходи, поддръжки, ремонти.

В момента държавните университети имат един много сериозен и качествен ректорски състав – като интелект, възпитание, визия за образование. Но каква визия за образование, като ръцете на ректорите са вързани и той не може да предприема действия – не може да уволни 60-годишен асистент, който нищо не е дал, даже не е защитил  докторат; не може да закрие ненужна катедра, където броят на преподавателите е повече от този на студентите. Има и факултети, в които няма и студенти, но стоят хора на работна заплата.

Трябва ли да има привилегировани сектори в икономиката, които да изпълняват ролята на локомотив и да теглят другите отрасли? И ако да, кои са те?

Разбира се, че трябва да има. Много е лесно обаче да се каже, че еди кой си сектор трябва да е приоритетен. Не става така. За целта е нужно да се направи анализ на целия пазар. Независимо каква е инвестицията, ако се определи като приоритет даден сектор, трябва да се направят съответните анализи, да се изведе какво се очаква през следващите 15-20 години. Ако питаш икономисти у нас, ще кажат туризъм, и какво ли не още. Но дали е така?  Според един анализ, който прочетох напоследък, най-печелившата и бързо развиващата се индустрия след 2025 г. ще е производството на резервни човешки части. Но някой трябва да направи анализ и да каже къде в тази индустрия ние ще можем да се намесим – дали в цялостния процес, в един елемент или да станем подизпълнители.

България в момента се е съсредоточила над износ основно в страни от Европейския съюз. Не трябва ли фокусът леко да се промени?

Категорично. Но тук идва ролята на държавата. Някой трябва да направи анализи, да се облекчат условия. На българина му е лесно да търгува със страни от ЕС заради свободното движение на стоки и товари.

Известно е, че сте масон, бяхте велик майстор на Обединената велика ложа на България. Какви тайни криете?

Никакви. Това, което трябва да се знае – ние не сме тайна организация. Ние просто не обичаме да говорим за себе си, защото това нарушава нашия принцип. Не обичаме да говорим за благотворителността, която правим, за това, което всеки един от нас прави за това общество, защото това означава нарушаване на масонските принципи, които са хилядолетни. 

Какво е масонството и има ли конфликт на интереси, ако си масон и участваш в управлението на страната?

Това е масонството – ние правим добро. Няма конфликт на интереси, точно обратното. В интернет свободно може да се намери клетвата, която един човек дава, когато става масон. Оттам се вижда, че в нея първо се кълнем в родина и отечество, после в семейството и след това идва масонството. От самата клетва се разбира цялата философия на масонството. Дори при ритуалите, които имаме, първият тост винаги е за отечеството. 

Наследник сте на Вазовия род. Имате ли самочувствието на човек със "синя кръв"?

Аз уважавам понятието "синя кръв", но в България такова нещо няма. Това понятие има своето значение, то стои в основата на развитието и успехите на много държави на запад от нас. "Синя кръв" се създава с поколения, с възпитание, с аристократизъм, с отношение към държавността. Каква "синя кръв" в България, като непрекъснато са унищожавани цели родове? "Синя кръв", някакъв аристократизъм или интелигентно отношение към света, към народа, ще дойде в следващите 100 години.

Не ли поставено на изпитание чувството за родова принадлежност и родовата памет при сегашния разпад на идентичността, на ценностната система и на институциите в България?

Поставено е, разбира се. Революциите, които са ставали на запад, са били точно в такива моменти. Точно тогава се е създавала "синята кръв", точно тогава се е проявявала "синята кръв", точно тогава се е проливала "синя кръв". Това е трагедията на България, че няма хора със "синя кръв". И затова народът си търси своя водач. Дали ще е президент с повече правомощия или отново цар, но формата на парламентарна република е извън народопсихологията на българина.

Водещи

Най-четени