Държавната пенсия не е алтернатива на частната 18.07 | 19:11

Николай Стойков е главен изпълнителен директор на "NN Пенсионно осигуряване” и "NN Животозастраховане”. Завършва висшето си икономическо образование завършва в УНСС със специалност "Международни икономически отношения”. Професионалното му развитие е съпътствано от множество обучения и специализации в Амстердам, Лондон, Ню Йорк, Атина. През 2006 г. завършва двегодишна програма за висши мениджъри към INSEAD, Франция. Преди за започне работа в структурите на NN (до скоро ING), е работил последователно в Министерство на финансите, "Булбанк” и "Хиосбанк”. Започва кариерата си в NN през 1994 г. като директор "Финансови пазари” в ING Bank. Ръководи "NN Пенсионно осигуряване” и NN "Животозастраховане” от създаването им съответно през 2001 г. и 2006 г.

Г-н Стойков, как гледате на противопоставянето, което се получи при дебатите около пенсионната реформа, за това дали хората трябва да се осигуряват за втора пенсия в частен фонд или в НОИ?

Двете неща не са алтернатива едно на друго. Причината за съществуването на тристълбовия модел, е свързана с това, че различните стълбове зависят от различни фактори. Първият (държавната пенсия от НОИ – бел.ред.) е изцяло зависим от демографската ситуация и промените в нея. И това, което на база на много ясно очертаните тенденции в България, със сигурност може да се гарантира, е, че в бъдеще със застаряването и намаляването на населението ще имаме от първия стълб увеличаване на осигурителната тежест и намаляване на пенсионните права. Това е очевидно, ясно и гарантирано. Вторият стълб (пенсията от частен фонд – бел.ред.) изцяло зависи от размера и регулярността на вноските в частния пенсионен фонд, както и от начина, по който се управляват инвестициите в него. Фактори, които нямат нищо общо с тези, които влияят върху първия стълб. Това е ценността на тристълбовия модел. Поради тази причина според мен те не трявба да бъдат противопоставяни. Те не са алтернатива един на друг. И точно поради това по дизайн те са създадени като тристълбов модел.

Как дойде идеята за сайта pensiopedia.bg, който се появи преди няколко дни? Очаквате ли, че ще помогне на хората по-добре да планират бъдещето си след края на трудовия стаж?

В контекста на всички проекти, които сме имали по отношение на финансовата грамотност, той е една логична стъпка, тъй като е свързан с една относително универсална нужда - пенсионното планиране. Тази нужда е още по-актуална след първите 6 месеца на т.г., когато на практика покрай промените в пенсионната система бяха дискутирани изключително много аспекти. Не само свързани с първия, но и с втория и третия стълб на осигуряването. И на практика почти всяка сфера, която в миналото е била обсъждана за възможни промени, беше обхваната от дискусиите, които дори и паралелно течаха по отношение на промените в пенсионната система. Така че очевидно беше, че има изключително голям обществен интерес.

Освен, че обхваща тристълбовия модел с всички негови особености, регулации и възможности, сайтът разяснява и много други възможности извън пенсионното осигуряване като планиране на доходи след възрастта на пенсиониране. Така че съвсем естествено той идва като възможност да разшири познанията на тази голяма аудитория. И има за цел на практика да й помогне за по-лесно планиране на личните финанси и по-конкретно на получаването на пенсионни доходи при достигане на съответната възраст. И такива, които да бъдат адекватни.

Основната трудност, с която се сблъскахме при подготовката на сайта, беше как да направим така, че тази доста сложна материя да я представим по един изчерпателен и все пак точен и достоверен начин. Но въпреки всичко лесен за разбиране начин, така че аудиторията да може много бързо и лесно да се ориентира в информацията и да получи достъп до това, което всеки се интересува и иска да види в такъв сайт. Отделно от основната информация той разполага и с доста голяма библиотека и връзки към други сайтове, където има и много по-детайлна и изчерпателна информация. Така че, ако човек иска да направи по-сериозно проучване по конкретен въпрос, включително има и много научни доклади, статистически изследвания и т.н.

През последните години виждаме, че животозастраховането отчита доста по-големи ръстове от общото. На какво се дължи това?

Наистина темповете на растеж са много по-високи от тези при общото застраховане. Но това тръгва и от изключително ниска база. Процентът на проникване, който е един от основните показатели, използван за сравнение на отделните пазари, е изключително нисък и е от порядъка на 4-5 пъти по-нисък дори и от средните стойности за региона на Централна и Източна Европа. Да не говорим в сравнение с по-развитите пазари. Отделно той не е хомогенен. Пазарът на животозастраховане у нас има няколко сегмента, които са относително самостоятелни и зависят от различни фактори.

Единият е свързан с индивидуалните продукти и решения в животозастраховането, като там има различни продукти – спестовни, инвестиционни или чисто рискови, свързани с предотвратяването на последствията от конкретни непредвидени ситуации в нашия живот. Вторият сегмент до голяма степен е свързан с банковото застраховане и неговата динамика зависи изключително много от динамиката в портфейлите от ипотечни и дългосрочни потребителски кредити. А третия сегмент е свързан със социални програми на работодатели и включването на животозастраховането като елемент от тях. Той също бележи изключителен ръст през последните години, особено в някои сектори, където конкуренцията на тези сегменти от трудовия пазар е изключително силна. Говоря за IT индустрията, аутсорсинга и т.н.

Така че тези три сегмента имат относително различна динамика. Но като цяло животозастраховането у нас расте с доста по-големи темпове от общото. За съжаление тръгва от ниска база. И сме все още доста далеч от нивата в региона и развитите държави.

Оптимист ли сте, че ще ги достигнем?

О, да. Аз очаквам, че и през следващите години ръстовете ще са значителни. Но все още сме много далеч от пазарното проникване, което до голяма степен би осигурило такъв вид покритие и доходи, за които тези продукти се използват в другите страни.

Повишаването на финансовата грамотност на населението ли е ключът към увеличаването на интереса към животозастраховането, а и към доброволното пенсионно осигуряване?

Не само, но е изключително важно. Тъй като според едно наше проучване, което направихме преди няколко години, освен че е свързана с конкретните решения и действия, които човек предприема по отношение на финансовото си планиране и обезпечаването на своите житейски цели с финансови средства, то е свързано и с това до каква степен човек е удовлетворен и щастлив през живота си. Има много силна корелация между това доколко хората чувстват, че контролират своите финанси и каква е удовлетвореността от техния живот. А тези, които не до там усещат добър контрол и съответно смятат, че не се справят добре с управлението на своите лични финанси, много по-често са под емоциите като страх, срам и вина дори, които са част от тяхното ежедневие. Така че, освен конкретното обезпечаване и действие, управлението на личните финанси, пенсионното осигуряване и животозастраховането до голяма степен са свързани и с качеството на нашия живот и удовлетвореността от него.